Определение № 53 от 29.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Кюстендил, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба подадена от Н. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, обл. Кюстендил, ул. „***“ №59 и от Ц. В. П., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул*** №8, чрез пълномощника им- адв. К.Н., с адрес за получаване на съобщения и призовки: гр. *** 2650, обл. Кюстендил, ул. „***” №1 насочена срещу Определение № 890/15.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1176/2023 г. по описа на РС Дупница.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.

С частната жалба се оспорва правилността на акта на районния съд. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че процедурата по възстановяване на правото на собственост не е приключила и процесният имот не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК. Заявява се, че Решение № 1382Р от 24.02.1993 г. на ПК гр. *** за признаване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на Н. В. Г., представлява административен акт за възстановяване на правото на собственост, доколкото в него са определени границите на имота. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че 1 тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред районен съд е образувано по предявен от Н. В. Г. и Ц. В.

П. срещу М. А. Р. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание Решение № 1382Р от 24.02.1993 г. на ПК гр. *** /т.3 - „нива от 1,700 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. ***, местността „Светата вода“, имот №2530, при граници - съседи: Санде Г., Борис Г., път“/ на поземлен имот с площ 511 кв.м., който съгласно действащия подробен устройствен план /застроителен и регулационен/ на гр. ***, одобрен със Заповед № 1031/16.07.1982 г. на председателя на ОбНС гр. Станке Димитров, попада в границите на урегулиран поземлен имот Парцел с номер I от кв.87 и същия имот е обективиран в удостоверение № 1/26.11.2019 г. по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, издадено от Община *** като проектен имот с идентификатор *** по КК на гр. *** с площ 511 кв.м., идентичен с част от бивш имот с планоснимачен номер 1926 от кадастралния план на гр. *** от 1956 г. и понастоящем представлява част от имот с идентификатор № *** по КККР на гр. ***.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че липсва административен акт, с който да е завършена процедурата по възстановяване на правото на собственост по отношение на спорния имот съгласно чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Според първоинстанционния съд такава процедура е започнала с изготвянето на удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от техническата служба на общината и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ от 26.11.2019 г., както и помощен кадастрален план по чл.13а ППСЗПЗЗ, но не е постановено решение за възстановяване правото на собственост върху имот в границите на урбанизираните територии по чл.11, ал.1 ППЗСПЗЗ и в този смисъл не е приключена процедурата по възстановяване на правото на собственост и процесният имот не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК и следователно искът за собственост не е допустим.

Съдът счита, че този извод на районен съд е неправилен. Съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК, липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост, като в хипотезата на реституция по административен ред, каквато е тази по ЗСПЗЗ, юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот.

В случая по делото ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание на земеделска реституция и наследяване от Н. В. Г., б.ж. на гр. ***възникнало по силата на Решение № 1382Р/24.02.1993 г. на ПК гр. ***. Със същото е признато правото на собственост на наследниците на Н. В. Г. върху нива от 1.700 дка, 2 шеста категория, находяща се в землището на гр. ***, м. „Света вода“, имот №2530 при съседи: Санде Г., Борис Г., път. В него е посочено, че съгласно Удостоверение № 958 от 31.12.1992 г. 529 кв.м. от имота попадат в парцел I- отреден за парк, а останалите 764 кв.м. са извън регулацията. Решението на поземлената комисия е издадено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в редакцията от 1992 г., която е действала към дата на постановяването му . По същество то съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на цитираната норма в редакцията от 1992 г. С оглед на посоченото, настоящият съдебен състав приема, че производството по възстановяване на правото на собственост върху процесния имот е приключила през 1993 г. С постановеното от поземлена комисия решение на ищците като наследници на Н. Г., б.ж. на гр. *** по реда на ЗСПЗЗ е възстановено правото си на собственост върху процесния имот.

Действително пред районен съд са били представени удостоверение по чл.13, ал.1, и 5 от ППЗСПЗЗ и скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ за процесния имот, каквото е изискването на чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ към настоящия момент, но следва да се има предвид, че към датата на постановяване на Решение № 1382Р/24.02.1993 г. не е имало изискване за представянето им. Те са станали част от процедурата по възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в строителните граници на населените места с изменението на чл. 11, ал.1 от ППЗСПЗЗ през 1995 г. /ДВ бр.48 от 1995 г./, т.е. в един по- късен момент. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че към издаването им вече е бил постановен административен акт, по силата на който на ищците като наследници на Н. Г. е било възстановено правото на собственост върху процесния имот.

Предвид на изложеното, съдът намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 890/15.09.2023 г., постановено по гр.д.№1176/2023 г. по описа на РС Дупница и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3