Решение № 13 от 17.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. П. , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав С. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500296 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 66 по описа на съда за 2020 година е осъдено дружеството „Е." ЕООД с ЕИК 115784420 със седалище и адрес на управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а, община П., ул."В."№1 ,сумата от 2 400лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 23.10.2018г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 2 400 лв. до 5 000 лв. искът е отхвърлен.

Осъдено е „Е." ЕООД с ЕИК 115784420 със седалище и адрес на управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя О. Д. Т. да заплати на К. Ц. Л. с ЕГН ********** от село Г.а, община П., ул."В."№1 сумата от 288лв. разноски по делото.

Осъдено е „Е." ЕООД с ЕИК 115784420 със седалище и адрес на управление град П., ул."Б.Б.№86, ет.1 офис З представлявано от управителя О. Д. Т. да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на размер на 96 лв. и сумата от 306.20лв.за вещо лице.

Присъдени са разноски и в тежест на К.Л..

1

В срок така постановеното решение е обжалвано от К.Л. чрез процесуалния и представител адв.Г. в отхвърлителната част от 2400 до 5000 лева.

Намира определеното обезщетение за несправедливо по размер.

В решението си ,преценявайки събраните по делото писмени ,гласни доказателства и изготвена и приета СМЕ ,съдът приел ,че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.200 от КТ ,а именно наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от нея.

Жалбоподателката не споделя приетото от съда в мотивите на обжалваното решение,че паричния еквивалент от 4000 лева е справедлива репарация на болките ,страданията и психично емоционални дискомфорт ,които Л. е търпяла в резултат на увреждането.

Счита ,че съдът не е извършил правилна преценка на относимите факти и обстоятелства.

От заключението на изготвената СМЕ и разпитаните свидетели К. и В. било установено, че е бил необходим дълъг период на възстановяване , установена била и липсата на сетивност и наличието на козметичен дефект и изтръпване ,като съдът не кредитирал гласните доказателства в тази насока.

Съдът неправилно приел ,че ищцата няма шофьорски умения ,за това е откарвана от нейните приятелки до болнично заведения за превръзка през първите месеци на травмата .Причината била в невъзможността и да шофира.

Съдът не коментирал свидетелските показания ,които са верни и последователни и от които се установявало, че К.Л. е имала продължителен и болезнен възстановителен период. Пиела е обезболяващи лекарства, изпитвала е силни болки , страдания и стрес от получените рани ,страхувала се е дали ще се възстанови напълно хватателната способност на дясната ръка, дали ще може да работи с нея по същия начин както преди.

От свидетелските показания и представените болнични листове се установявало , че повече от шест месеца са били необходими за да започне тя отново да работи и че към настоящия момент на пострадалите пръсти няма сетивност, изпитва болки при свиване и при промяна на климата . Повече от година и половина изпитвала дискомфорт когато си служи с дясната ръка.

Поради това счита , че определения общ размер от 4000 лева не е справедлив.

Неправилно съдът приел и ,че е налице съпричиняване от страна на ищцата.

Съдът приел , че в конкретния казус е налице груба небрежност от 2 страна на К.Л.,при изпълнение на нейните трудови задължения ,тъй като тя не е проявила елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност .Тази преценка на съда се основавала само и единствено ,на обстоятелството ,че тя е била запозната с длъжностната си характеристика, преминала е начален инструктаж и инструктаж на работно място .

Съдът пренебрегнал доказателствата ,от които се установявало ,че намиращ се близо до нея колега е задействал машината ,без да забележи ,че ръката й се намира под нея и така е станала трудовата злополука.

Моли претенцията и да бъде уважена изцяло , претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

Счита ,че в съответствие с чл.52 от ЗЗД, съдът е съобразил всички факти и обстоятелства и определил справедливо обезщетение.

Своевременно било направено и възражение за съпричиняване.Представени били доказателства за проведен инструктаж и за запознаване на ищцата с начина на работа на машината , включително и по време на зареждането и с материал. По този начин ищцата в качеството си на служител на длъжност „машинен оператор" е била запозната с начина на действие на машините, както и предпазните мерки, които следва да се съблюдават от всеки един служител.

Знанието у ищцата за начина на работа на машината било установено от самата нея при даване на отговори на поставените в въпроси по чл. 176 ГПК.

Ищцата е била наясно, че е позволено да извършва действия по зареждане на фолиращата машина с материал само ако предварително машината е изключена и то по начин да не може да бъде задействана от друго лице, в това число и от колега. Като не е привела машината си в това състояние, ищцата със своите действия сама е поставила в риск здравето си. В този смисъл е налице съпричиняване, тъй като ищцата е извършвала зареждането на машината в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност при зареждане и работа с машините, а именно - машините да бъдат изключени по начин да не могат да бъдат задействани от никого, докато се извършва зареждането им с материал. Считат, че е налице пълна липса на елементарно старание и внимание от страна на ищцата както и грубо пренебрегване на основни технологични правила и норми за безопасност,което е допринесло за увреждането.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на решението , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

3

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

В исковата си молба срещу „Е."ЕООД с ЕИК 115784420 ищцата К. Ц. Л. твърди, че е работила в ответната фирма по силата на трудов договор №1377, сключен на 28.09.2018, изменен с допълнително споразумение №877 от 02.01.2019г. на длъжността „машинен оператор" .Местоработата и била в гр.

П., ул."М.В."№18.

Трудовото и правоотношение било прекратено на 15.05.2019г Твърди, че на 23.10.2018г била на работа В. смяна от 14:00 часа до 22:00 часа . Към 19:00часа на същата дата в качеството си на машинен оператор зареждала с материал обслужваната от нея машина за производство на разкрои за торби за смет. В този момент, когато дясната и ръка поставяла материала в работната зона, машината се задействала и премазала два от пръстите и на дясната ръка- трети и четвърти пръст с откъсване на фалангите и ноктите на двата пръста. Ищцата усетила силна болка , извикала силно и успяла да издърпа ръката си от машината. От силното кръвотечение и се завило свят, станало и лошо. Колегите се събрали около нея и опитали да превържат ръката и , но като видяли , че кръвотечението е много силно с помощ на колежката и А.Д. била откарана в Спешно отделение при МБАЛ-П..

По време на пътуването към болницата за случая бил уведомен прекия ръководител Д.Я. Същият се явил в болницата и помолил ищцата да не казва, че злополуката е трудова, тъй като това ще навлече много неприятности на фирмата. На ищцата и било обещано , че фирмата ще поеме всички разходи по лечението и. След прегледа и в Спешно отделение било установено премазване на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка и и била поставена диагноза.

Била и извършена манипулация- почистване , превързване на раните. Дали и обезболяващи лекарства и я насочили на консултация с ортопед. Ищцата се опитала да работи с превързана ръка още три дни, но поради силните болки които изпитвала излязла в отпуск по болест , считано от 29.10.2018г до 24.04.2019г. По време на оздравителния и период ходела редовно на промивки и превързване на раната. Поради засилване на болките и ограничени движения на пострадалите пръсти на 03.01.2019 г направила консултация с ортопед и и била извършена оперативна интервенция на един от засегнатите пръсти в УМБАЛ „П.ООД клон „З.-град П.. След операцията около два месеца ходела редовна на физио- и лъче- терапия, за да може да раздвижи ръката си. Освен тези два пръста започнали да блокират и другите пръсти на ръката , което състояние и се отразило много зле психически. След като приключила отпуската и по болест ищцата пожелала да се върне отново на работа в същата фирма, но отговора на директора бил , че фирмата затваря и евентуално ще възстанови работа след Великденските празници, за което допълнително ще бъде уведомена. Вместо това на 15.05.2019 г била извикана във фирмата , за да и се връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие . Ищцата потърсила правата си и 4 сезирала ТП на НОИ П. със жалба ведно с декларация за трудова злополука.

Била извършена проверка по случая и получила Разпореждане №5104-15230/15.08.2019г. от ТП на НОИ П. , с което декларираната злополука се приема за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО. Това разпореждане е било обжалвано от работодателя в законовоустановения срок. С решение №2153-15-24 от 16.09.2019г жалбата била оставена без уважение. Ищцата твърди, че случилото и се е отразило и продължава да се отразява много зле физически и психически . В момента , в който усетила пареща силна болка в дясната си ръка и се завило свят и не могла да стои изправена на краката си.

Само при мисълта, че машината би могла да захване цялата и ръка продължава да изпитва паника и стрес.Уплахата и била голяма, че това е дясната и ръка, а тя е десничар и всичко върши с тази ръка. Възстановяването и продължило 6 месеца като през този период не можела да ползва по никакъв начин дясната си ръка. Била подпомагана от майка си, която е на 80 години и с която живият сами в къщата. През зимния период грижите за домакинството- палене па печка, готвене, преде се извършвало единствено от старата майка на ищцата, а също така в ежедневните и житейски нужди като обличане, събличане, къпане, тоалетна била подпомагана единствено от майка и, тъй като превръзката и болката в ръката и не позволявали да се справя сама. Ищцата твърди, че и към настоящия момент продължава да изпитва болки в дясната си ръка. Пострадалите и пръсти са изцяло изтръпнали, не ги чувства въобще, ноктите и не растат вече и с тях не е в състояние да извършва каквито и да са действия. От случилото се ищцата станала раздразнителна, затворила се в себе си , изпаднала в състояние на отчаяние и стрес. Злополуката променила изцяло живота и. Преживения психоемоционален шок и физически дискомфорт оставили отпечатък както физически така и в съзнанието и за цял живот. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000лв.представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на трудова злополука, станала на 23.10.2018г , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата от 23.10.2018г до окончателното изплащане на сумата.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответното дружество оспорва иска и по основание и по размер.

Изложени са доводи относно настъпването на злополуката и характера и на трудова такава , които съдът няма да обсъжда като въззивна инстанция , с оглед нормата на чл.269 от ГПК от една страна , а и поради това ,че по надлежния ред злополуката е призната за трудова и са представени всички доказателства за това по делото.

За периода от 23.10.2018г до 26.10.2018г ищцата била на работа без каквито и да било оплаквания. Твърдяното увреждане не било причинило временна неработоспособност .Претендирания размер бил необосновано 5 висок и не отговарял на реално претърпените вреди. Получената травма и свързания с нея оздравителен процес приключили в рамките на нормално предвидените за това заболяване медицински срокове като не са налице каквито и да било усложнения или посттравматични остатъци.