Решение № 87 от 19.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Кърджали, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20205100500188 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 69/09.06.2020 г., постановено по гр.д. № 432 по описа за 2019 г. на РС – Момчилград, Г. д. "Г. п." при Мвр - гр. С., бул. „К. М. Л." № *, е осъдена да заплати на С. Д. Т., с ЕГН **********, следните суми: сумата в размер на 1 235.47 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.09.2016 г. до 02.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 146.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 02.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба 02.09.2019 г., до окончателното й изпащане.

Също така Г. д. "Г. п." при Мвр - гр. С., е осъдена да заплати на С. Д. Т. разноски в размер на 300 лв., а по сметка на РС - Момчилград сумата от 55.30 лв. - държавна такса по предявените искове, сумата от 100 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, както и д.т. в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. д.

1

„Г. п.“, представляван от процесуалния си представител ю.к. М. Х., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че държавните служители в МВР, чиито служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са специфична категория служители, извършващи специфични дейности със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на прест ъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, работещи при специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Също така специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд, за което била издадена и приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, е приложима, когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. За служителите в МВР, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд - 8 часа. Застъпва се становището, че при съотношение 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд, или коефицент 1.143, работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получе ните часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

За нощния труд на държавните служители в М ВР, предвиден и уреден в чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, била трудно приложима. Тази разпоредба била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не били налице нейните предпоставки: подневно отчитане на работното 2 време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норм и за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и чл.250 от КТ. С оглед характера на служебното провоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в МВР, разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ били неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което правело неоснователна претенцията й по главния и акцесорния иск. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС Момчилград. Претендира разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител – ю.к. Т. Ц., представя писмена молба, с която поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

Въззиваемият С. Д. Т. , представляван от процесуалния си представител - адв. Т.Н., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се излагат съображения, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл.9, ал .2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. Сочи се, че в противен случай държавният служител в МВР се поставял в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Застъпва се становището, че специалната закрила се изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията на КТ. В случа я наредбите на министъра на вътрешните работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за ношен труд определяли по-ниска стойност от предвидената по КТ. Поради това процесното възнаграждение следвало да бъде определено по 3 предвижданията на нормативния акт от по-висока степен. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Момчилград. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител - адв. Т.Н., поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба в писмена молба. Представя писмена защита и списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - Момчилград е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищцата за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефицент 1.143.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са били обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която п ри 4 сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в 4 дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. По този въпрос съдът съобрази следното: Съгласно чл. 176 от Закона за Мвр (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). В чл. 187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9) е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било 5 уредено в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано 5 изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел.