Определение № 14569 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14569 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508200 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Анип 69“ ЕООД, представлявано от управителя си П.П., чрез процесуален представител адв.

А.А., срещу Определение №24525/04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№4904/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в.

С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподателя за допълване на издадената по делото Заповед №4670/13.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов, с бъдат дадени указания на районния съд да издаде заповед за изпълнение, с която да бъде разпоредено на длъжника „ТЕТРИС ЛОГИСТИК“ ЕООД да заплати на заявителя сумата от 2075,15 лв., представляваща разноски, сторени по заповедното производство, от които 1700 лв.- адвокатско възнаграждение и 375,15 лв.- държавна такса.

Жалбоподателят счита, че с представения към заявлението списък по чл. 80 ГПК като приложение към същото, е сезирал надлежно районния съд с искане за присъждане на разноски, които обаче не му били присъдени с издадената по делото заповед. Поддържа, че за сторените разходи е ангажирал и съответните писмени доказателства, а иммено договор за правна защита и съдействи, както и документ за заплатена държавна такса. При тези съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна в 1 производството- „ТЕТРИС ЛОГИСТИК“ ЕООД, представлявано от управителя си М.Н., чрез адв. И.А.. С отговора е застъпено становище за неоснователност на подадената частна жалба и се моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Излага се, че за да присъди разноски съдът следва да е бил сезиран с такова искане. Сочи, че в подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК липса такова процесуално изявление, което води и до невъзможност до присъждане на претендираните едва с молбата по чл. 248 ГПК разноски. Поддържа, че в настоящия случай не е налице пропуск от страна на съда, а напротив- заявителят не е извършил съответното необходимото процесуално действие, чиито последици не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните в производството, събраните по делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира следното.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество намира същата за неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционното производство е образувано по подадено заявление от „Анип 69“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу „ТЕТРИС ЛОГИСТИК“ ЕООД за парично вземане в размер на 18 757,11 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението. Към заявлението като пирложение е представен списък на разноските, направени по заявлението, документ за заплатена държавна такса, както и доказателство за платено адвокатско възнаграждение.

По така подаденото заявление районния съд е издал заповед за изпълнение срещу „ТЕТРИС ЛОГИСТИК“ ЕООД за сумата от 18 757,11 лв., представляваща стойността на предоставени транспортни услуги по фактури за период 13.11.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025 г.

При така установеното развитие на производството пред първата инстанция, се налагат следните изводи.

Съгласно чл. 100 ГПК, когато страните извършват процесуални действия извън съдебно заседание, те следва да са в писмена форма, следователно при подаване на заявление по чл. 410 ГПК за присъждането на разноски страната следва да обективирала искане за присъждането им в писмена форма, обективирана в сезиращия съда документ.

В настоящия случай се установява, че макар заявителят да е представил доказателства за сторените от него разноски в хода на заповедното 2 производство, в заявлението същият не е отправил искане за присъждането им, поради което районният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на заповедта в частта за разноските.

Обстоятелството, че страната е представила списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за реално сторени разноски не води до автоматично сезиращ съда ефект за присъждане на същите. Съгласно принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6 ГПК, съдът реализира своята защитно-санкционна функция в рамките на поисканото от страната. Процесуалната предпоставка за упражняване правото по чл. 248 ГПК е страната да представи списък по чл. 80 ГПК, но при изначална липса на съответно процесуално действие от страна на заявителя, съставляващо искане за присъждането им, което да сезира надлежно заповедния съд, то същият не би могъл служебно да присъди сторените от него разноски, дори и при така представените доказателства.

С оглед гореизложеното се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

По отговорността за разноски:

Предвид обстоятелството, че предмет на настоящото производство е частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд в производство по чл. 248 ГПК, то разноски не се дължат. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл.248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №24525/04.06.2025 г., постановено по гр. д. №4904/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3