Решение № 528 от 14.04.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Русе, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520106539 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК от "Е.-П.

Е. услуги" ЕАД, гр. Варна, срещу П. С. Л..

Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на "Е.-П.

Е. услуги" ЕАД във връзка с продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление с абонатен номер аб.№: *********, находящ се на адрес:

*******. Тези облигационни отношения били регламентирани в Договор за комбинирани услуги № МПОК-2103000596 от 15.03.2021 за покупкопродажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, със срок на същия 12 (дванадесет) месеца (чл.4(2)), като в случай че до 1 (един) месец преди изтичането на срока, някоя от страните не уведоми другата, че желае прекратяване, договорът се стичал за продължен за неопределен срок (чл.4(3)).

"Е.-П. Е. услуги" ЕАД получило уведомление от мрежовия оператор, след изтичане на срока на договора по чл.4(2), за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.07.2025 г. за горепосочения обект. Тази смяна се явява основание и довела до прекратяване на договора на осн. чл. 18, ал. 1, буква „б“.

С оглед гореизложеното и постигнатото със сключването на договора между страните съглашение в Раздел „IX. Отговорности и санкции" – чл. 19 (5) „При прекратяване на Договора по чл. 18, ал. 1, буква „б", в случай че потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичането на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния/те обект/и по Приложение № 1, купувачът дължал 1 неустойка на продавача и координатор в размер на 350 (триста и петдесет) лв.“.

На 30.07.2025 г. на посочения в договора електронен адрес било изпратено на ответника уведомление за дължимата неустойка, като същата станала дължима 10 (десет) дни, считано от датата на писменото й предявяване, съгласно чл. 19 (7).

На 19.09.2025 г. ищецът депозирал електронно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като било образувано ч.гр.д. 776/2025 по описа на Районен съд Тутракан. Към момента на подаване на заявлението неизплатените задължения било в размер на 350.00 лв., представляващи главница за неустойка на осн. чл. 19 (5) от договора. Длъжникът депозирал възражение в срока по чл.414 от ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявил настоящия иск.

Предвид изложеното, моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът П. С. Л., ЕГН: ********** дължи на ответното дружество сумата от 350.00 лв., представляваща главница за неустойка на осн. чл. 19 (5) от договора, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита искът за допустим, но неоснователен. Оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Твърди, че на дата 07.10.2019 г. с нотариален акт за покупко-продажба придобила недвижимия имот, посочен в исковата молба. Към момента на придобиването имотът се ползвал за административна дейност на търговско дружество (като офис). На 15.03.2021 г. в офис на ЕнергоП. прехвърлила партидата на електромера на нейно име. В офиса на ЕнергоП. й дали да се подпише на таблет, без да й дадат екземпляр от документите, т.к. трябвало и управителят да ги подпише. Не са я търсили след това, за да получи екземпляр от договора. През периода от 2021 г. до 2025 г. направила ремонт на имота и го преустроила от офис в жилище.

На 05.06.2025 г. в клиентския офис на ЕРП Север (клиентски офис на всички дружества в Е.-про група) в гр. Русе подала Заявление с УИН № ********* за промяна на ползваната в имота електроенергия от промишлена на битова. Заявлението било придружено с изискуемото предизвестие от 30 дни. В тази връзка й били издадени два входящи номера. Процесът по приемане на документите ставал на гише в офис център, функциониращ по стандартизирани процедури, унифицирани бланки спазването на които се контролирало от страна на служителите в дружеството. Предварително написани заявления не се приемали, всичко се случвало по правилата на Е.-про, върху които клиентът нямал влияние.

След като служителят на гишето разбрал естеството на искането й, дал за попълване две бланки (частично попълнени), като й било обяснено, че едната е заявление за промяна тарифата на ползваната електроенергия (от 2 промишлена на битова), а втората била във връзка с изискването на дружеството за предизвестие от 30 дни. Обяснили й, че ще продължат да я таксуват за промишлен ток, както за текущия, така и за следващия месец и че това се правело заради въведените правила за предизвестие, които била спазила с подаване на заявлението. Така за периода на предизвестието (м. юни и м. юли), т. е. близо 2 месеца след заявлението, била таксувана по повисоката тарифа за промишлен ток, която заплатила добросъвестно в срок.

Въпреки спазеното предизвестие (което служебно се контролира от страна на клиентския офис с подаване на заявлението), в края на м. август получила известие за дължима неустойка от 350 лв. за твърдяно "отпадане от балансираща група" от 01.08.2025 г., т. е. заради поисканата промяна в тарифата (от промишлен на битов ток). В тази връзка, на 02.09.2025 г., подала искане до дружеството (вх. № 7348208) за проверка на причините за неоснователното начисляване на неустойка. Вместо да изчака приключването на проверката, дружеството инициирало заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Едва след като съдът се е произнесъл с Разпореждане от 23.09.2025 г., Е.-про отговорили на заявлението й. Това преждевременно завеждане на иска по чл. 410 ГПК генерирало неследващи допълнителни съдебни разноски (лихви, юрисконсултско възнаграждение и такси) в размер на 70.37 лв., които представлявали 20.11% от главницата (несъразмерно високо завишаване).

Уточнява, че едва с получаването на исковата молба получила екземпляр от документите, които подписвала на дата 15.03.2021 г. В тях видяла, че в офиса на ЕнергоП. не са й дали да подпише договор с ЕнергоП. П. АД, а с дружество, чието наименование разбрала за първи път – "Е.-про енергийни услуги" ЕАД.

В исковата молба се твърдяло, че „Е.-П. Е. услуги"

ЕАД получило уведомление от мрежовия оператор, след като изтекъл срокът на договора по чл.4(2), за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.07.2025 г. за обект с ид.номер *********, като тази смяна се явявала основание и довела до прекратяване на Договор на осн. чл.18, ал. 1, буква б.

Получавал се един правен абсурд – на дата 05.06.2025г. в офис на ЕРП Север е подала заявление за промяна на ползваната от нея електроенергия от промишлена на битова, а след 26 дни (почти един месец) на 01.07.2025 г. била извършена смяна на ползваната от нея електроенергия от промишлена на битова. Едва тогава ищецът „Е.- П. Е. услуги" ЕАД получил уведомление от Е.-П., че обект с ид. номер ********* ще преминава от промишлен на битов ток.

Видно от Разписка от Изи Пей № 0400026408668771/30.07.2025 г. ищецът Е.-П. Е. услуги издал на П. С. Л. две фактури:

Фактура № 0417391673/14.07.2025г. и Фактура № 0222517995 от 08.07.2025г, от което следвал логичният извод, че за периода на предизвестието (който почвал от датата на подаденото заявление – 05.06.2025г.) П. Л. е ползвала услугите на ищеца и си е платила ел. енергията, ползваната от нея в периода 3 на предизвестието (месец юни 2025 г.).

Ищецът неправилно се позовавал на чл. 4, ал. 2 от договора (за неспазен срок), въпреки че в конкретния случай договорът станал безсрочен по силата на чл. 4, ал. 3, поради което претендираната неустойка по чл. 18, ал.

1, б. „Б" била неприложима. Ищецът следвало изрично да уточни на кое основание – чл. 4, ал. 2 или чл. 4, ал. 3 – се позовава.

Твърди още, че клаузите в договора, на които се позовава дружеството, били неравноправни и нищожни, доколкото договорът се сключвал при наложен контрол и натиск, без възможност за клиента да се запознае или предоговори условията му. Отделно, „уведомлението за отпадане от балансираща група" в случая между мрежовия оператор и Е.-про енергийни услуги ЕАД било извън контрола на клиента/потребителя.

Достъпът до всички дружества в групата се осъществявал посредством клиентски офис, от където се сортирали искания, заявления и жалби, спрямо вида и характера им до различните дружества от бизнес групата. Клиентът нямал достъп, нито му се разяснявало, кое от дружествата в групата с кой вид дейност се занимава, като често тези отговорности се променяли като се прехвърляли от едно дружество на друго, без знанието на заинтересованите лица.

На входящия номер на заявлението, което получавал клиентът било изписано единствено ,,ENERGO-PRO" вх. № , без да се индивидуализира пред кое от различните дружества е заведен документът, какъвто бил и случаят на ответницата.

Счита, че подаването на заявление за издаване на Заповед за изпълнение, преди произнасянето по жалбата й, представлява злоупотреба с право от страна на дружеството, като по този начин се генерирали от една страна по високи разноски за потребителите, а от друга допълнителни приходи за тях. Това била и груба демонстрация на господстващо положение спрямо потребителя и погазване на неговите правата. О. Е.-про било наясно, че клиентите обичайно нямат доказателства от книжата, от които могат да черпят права, защото процедурата която била въведена в клиентските офиси предоставяла единствено бележка с ,,ENERGO-PRO" вх. №, всички документи се предоставяли само след сложна процедура за заявяване и то като незаверено копие. Налагали се и различни такси, което забавяло процедурата по снабдяване с доказателства и обезсърчавало масовия потребител да търси правата си.

Прави възражение за нищожност и прекомерност на клаузата за неустойка. Ищецът претендирал неустойка в размер на 350 лева за твърдяно неизпълнение на задължението – за неспазване на 1-месечен срок на предизвестие за прекратяване на договора. Посоченият размер бил явно несъразмерен в сравнение с действително настъпилите вреди и с характера на твърдяното от него нарушение. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, ако неустойката била несъразмерно голяма, съдът можел да я намали до справедлив размер.

Тази разпоредба имала за цел да предотврати неоснователно обогатяване на 4 кредитора и да осигури компенсационната, а не наказателна функция на неустойката.

В конкретния случай твърдяното нарушение било минимално – ако се твърдяло, че не е спазен срокът на предизвестието, то неспазения срок не бил 30, а 5 дни, и неговите фактически последици били несъществени. Ищецът не бил претърпял реални вреди или те били многократно по-ниски от претендираната сума. Неустойката надвишавала значително стойността на основното задължение, като по този начин губело обезпечителната си и обезщетителна функция. Размерът й бил в явно несъответствие с принципите на добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.

Предвид това счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. единствената цел, за която била уговорена, излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на неустойката. Претендира разноски.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между дружеството–ищец и ответницата е сключен Договор за комбинирани услуги № МПОК-2103000596/15.03.2021 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен номер № *********, находящ се на адрес ********* (съгласно Приложение №1), със срок на договора 12 месеца, съгласно чл. 4 (2), като в случай че до 1 месец преди изтичане на срока някоя от страните не уведоми другата, че желае прекратяване, договорът се счита за продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна, съгл. чл. 4 (3). Съгласно чл. 19, ал. 5 във вр. чл. 18, ал. 1, б. "б" във вр. чл. 4, ал.