Определение № 64 от 09.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. Варна, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20223100600068 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. Д., чрез адв. М.Р. от Адвокатска колегия Варна против Определение № 872 от 17.12.2021 г. на Районен съд гр.Варна - 5 състав, постановено по ЧНД № 4784/2021 г., с което е потвърдено постановлението на прокурор от РП гр-Варна по ДП № 185/2020 г. по описа на ОД на МВР Варна за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалното право и на процесуалните правила. Изложени са възражения по отношение на интерпретацията и изведените правни изводи въз основа на фактическата обстановка, направени от първоинстанционния съд. Защитата акцентира върху наличието на нарушения на материалния закон – при оценка на действията на лекарите съобразно наличната клинична проява и процесуалния закон – по отношение на аргументирането и мотивирането на приетите изводи.

По изложените съображения, жалбоподателят моли съда да постанови определение, с което да отмени постановеното Определение № 872 от 17.12.2021 г. на Районен съд гр.Варна - 5 състав по ЧНД № 4784/2021 г., с което е потвърдено постановлението на прокурор от РП гр.Варна по ДП № 185/2020 г. по описа на ОД на МВР Варна за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания по 1 приложението на закона.

Настоящият въззивен състав счита, че така подадената жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, а разгледана по същество, след като се запозна с доводите, изложени в нея, както и с всички материалите по делото, ВОС намира същата за неоснователна съобразно долуизложените съображения.

Наказателното производство по ДП 185/2020 г. по описа на ОД на МВР Варна, е образувано на 16.03.2020 г. за престъпление по чл. 134, ал.1 от НК че в периода от 10 до 13.03.2019 г. в гр. Варна, в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии в М.Б. А.Л.В. към ***София/МБАЛ-Варна/, в качеството си на лекар, причинил на Д.И. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в перфорация на дебело черво, абсцес и фибринозен перитонит, реализирало медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност упражняване на медицинска професия по смисъла на Закона за здравето и Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, в т.ч. и на добрите съдебни практики.

След проведеното разследване и анализ на събраните по досъдебното производство доказателства, прокурорът е изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

След обжалване на Постановлението е образувано производството пред ВРС по ЧНД № 4784/2021 г. по описа на РС Варна, V-ти състав, което е приключило с потвърждаващо определение, споделящо доводите на прокуратурата и развиващо допълнителен самостоятелен правен анализ.

Така постановеното определение е обжалвано и е предмет на настоящата въззивна проверка.

Не са налице спорни моменти в приетата фактология от обвинението и от съда, поради което настоящият съдебен състав намира фактическата обстановка, изложена от ВРС и ВРП, за правилна и отговаряща в пълна степен на обективната действителност, която приема за най-общо по следния начин:

2

На 10.03.2019 г. Д. Д. е била приета за лечение в МБАЛ-Варна към *** в Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии.

Потърсила е спешна помощ поради оплаквания от дразнене в гърлото, суха кашлица, лек задух, сърбеж и повтарящи се обриви по тялото и крайниците, датиращи от около месец, за което й е поставена диагноза „алергия, неуточнена“. Свид. Д. е съобщила за предишни констатирани алергии, както и за съпътстващи заболявания. Представила експертно решение № 0604/07.02.2018 г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ С.М. Варна/т.2 л.69 от ДП/ за 56 % трайно намалена работоспособност поради заболявания с водеща диагноза: „Субмукозен лейомиом на матката и общи заболявания:

„Миома утери, Ранен посткастрационен синдром, Лапарохистеректомия, Лезио менисци медиалис декстра, ХБ II умерена от СМФ ХС БКБ, Двустранна хефролитиаза, Начална хидронефроза в ляво".

Поради наличието на данни за предходни изявени алергични реакции, довели до болничен престой, както и за бъбречно-каменна болест в двата бъбрека с хидронефроза/запушване на чашките/ по препоръка на приемащия лекар д-р М.С. е взето решение свид. Д. да остане до 12.03.2019 г. в болницата за извършване на изследвания, установяване на характера на алергията и наблюдение при лечението на алергичните симптоми.

При приемането в клиниката на свид. Д. били назначени изследвания на кръв и урина и било назначено и започнато медикаментозно венозно лечение чрез система.

Всички кръвни резултати били в референтните граници с изключение на Среактивния протеин, чийто показатели били завишени - установено било наличие на 23,3 mg/L /т.1 л.14/. Нормалната концентрация на С-реактивния протеин в серума на здрави индивиди варира между 5 и 10 mg/L, като се увеличава с възрастта или от различни заболявания. Завишаването на нивото на този протеин е индикатор за наличието на възпаление в организма, като една от възможните причини за повишаването на стойностите му е и алергична реакция.

При изследването на урината се установило наличието на еритроцити, макар и в границите - 4,27 х 1012/L, /при референтната им стойност за жени - 4,2-5,4 х 1012/L/, което е показател за следи от кръв в урината и кетотела.

На 11.03.2019 г. е било проведено образно изследване – рентген на бял дроб и 3 ехография на коремни органи. Видно от заключението на образните изследвания също е установено, че свид. Д. има бъбречно каменна болест, най-изявена в лявата област.

На 12.03.2019 г. около 07:30 часа свид. Д. съобщила на д-р С. за болка в корема. При рапорта в 08,00 часа с другите колеги и ръководството на клиниката д-р М.И.Й.-С. съобщила за оплакването на пациентката - болка в корема/кръста/ и дразнене във вагиналната област. Лекарите обсъдили състоянието й и отдали болките на бъбречни проблеми /наличие на фрагменти и в двата бъбрека/, което често се изразявало с болки в кръста и по хода на уретера надолу и се обуславяло от предходните й заболявания, както и на база извършените на пациентката изследвания в болничното заведение.

Д. не се е оплаквала от дефекация и газове. Назначение били спазмолитици и други медикаменти за облекчение на състоянието й и е продължен престоят й в лечебното заведение от първоначално предвидения.

При визитациите от дежурните лекари коремът на пациентката е бил мек и не установили състояние, изискващо задължителна консултация с хирург.

На 13.03.2019 г. сутринта свид. Д. била прегледана и след обсъждане на състоянието й на сутрешния рапорт между лекарите и началника на клиниката, било взето решение да бъде изписана. Алергията била овладяна, докладваната от свид. Д. болка в кръста и корема била отдадена на камъните в бъбреците, поради което с оглед резултатите от изследванията, отразеното в решението на ТЕЛК и симптомите е била насочена към лекар-алерголог и лекар-уролог за проследяване на състоянието й след изписването.

Била издадена епикриза от Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии при М.Б. А.Л.В. /Военноморска болница/ към В.А. /т.2 л.62-63 от ДП/ с окончателна диагноза „Алергия, неуточнена" с препоръки за ХДР /хигиенно-диетичен режим/ и антиалергика. Историята на заболяването на Д.Д. в болницата е приключена с препоръки за „систематично лечение от лекуващия алерголог и уролог"/т.2 л.96 от ДП/.

От ***-Варна свид. Д. веднага посетила А.С.к. МЦ ЕООД на ул.Б., където по нейно желание й е направено ехографско изследване и изследване на урината, които не показали някакви обезпокояващи констатации.

Тъй като не се чувствала добре /болките в коремната област продължавали/ на 14.03.2019 г. свид. Д. посетила спешен кабинет на УМБАЛ „С.М." ЕАД4 Варна, където след преглед с лекар-хирург се установило, че са налице данни за остър хирургичен корем/остър перитонит/ и че има нужда от операция по спешност. Свид. Д. била приета в клиниката, извършена й била компютърна томография на корема, която потвърдила, че се касае за остър перитонит и за перфорация на кух коремен орган и още същия ден била извършена операция.

Операцията била извършена в периода между 14,30 до 17,00 часа от екип от д-р Ч., доц. П.Ч. и д-р Д.А. и консулт с проф. М.. По време на операцията е установена перфорация на дивертикул на сигмата на дебелото черво с оформяне на абсцес. Била отстранена увредената част на дебелото черво след консулт с началника на Втора клиника по хирургия, където свид. Д. била приета. Установеното като диагноза при операцията било потвърдено и от извършеното хистологично изследване – „Дивертикулис сигме перфоратива.

Абсцесус интраабоминалис. Перитонитас дифуза.“

На 21.03.2019 г. Д.Д. била изписана от болницата, а на 30.04.2019 г. отново била приета планово в същата клиника на УМБАЛ „С.М." ЕАД - Варна за възстановяване на дебелочревния пасаж. На 09.05.2019 г. при второто изписване на свид. Д. е издадена епикриза от Втора клиника по хирургия в Катедра по хирургически болести в Университетска многопрофилна болница С.М. ЕАД-Варна /т.2 л.165-167 от ДП/ с диагноза „Колитис хроника. Статус пост операцио А.М.Хартман при дивертикулис сигме перфоратива".

В досъдебната фаза на делото е била изискана цялата медицинска документация от лечебните заведения, чиито пациент е била св.Д.Д. /МБАЛВарна при ***-София, Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии и УМБАЛ „С.М." ЕАД-Варна, Втора коремна хирургия/ и са били приобщени заверени за вярност копия на документацията от двете медицински заведения.

Било е направено запитване до Регионална здравна инспекция - Варна за наличието на сигнали от свид. Д. до здравната инспекция за възникнали грешки в лечението й като пациент на МБАЛ-Варна при ***-София, „Клиника за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии" през периода 10.03.2019 г. - 13.03.2019 г., като в отговор било получено писмо, че към 24.06.2020 г. в РЗИ – Варна сигнал не е постъпвал.

В хода на разследването в процесуално качество на свидетели са били разпитани всички медицински лица от двете лечебни заведения, които са 5 имали отношение към проведеното на Д.Д. лечение.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 180/2020 г./т.2 л.37-52 от ДП/ от доц. д-р П.Л., специалист съдебна медицина към *** – МУ- Плевен и доц. Д-р Б.Н., специалист- хирург към МБАЛ „С.П.“ - Плевен, в заключението, на която вещите посочват, че:

Проведеното лечение, съотнесено към клиничната картина е адекватно, Цреактивният протеин е бил завишен, но не във високи стойности.

За разгъване на цялата клинична картина, в това число и достигане до перитонит, е необходимо време. То е различно в отделните случаи, но е в рамките на 6 до 36 часа.

При предявяване на разследването /т.2 л.215 от ДП/ тъжителката и нейният повереник адв.М.Р. направили възражения и искане за извършване на допълнителна експертиза по зададени от тях въпроси. На основание чл.229 ал.З от НПК такава е била допусната.

Според заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертиза № 180/2020-а/т.2 л.220-236 от ДП/ от вещите лица доц. д-р П.Л., специалист съдебна медицина към *** – МУ Плевен, доц. д-р Б.Н., специалист-хирург към МБАЛ „С.П.“ - Плевен и д-р М.В., специалист по гастроентерология, е видно, че:

За времето от 10.03.2019 год. до 13.03.2019 год. на пациентката в клиниката по токсикология са извършвани необходимите прегледи, като обемът на проведените изследвания е по-голям от този, който се изисква по съответната клинична пътека.