Определение № 469 от 21.11.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Сливен, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600700 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс.С. А. А., подадена чрез защитника му адв.Х. К. от АК Сливен срещу протоколно определение от 05.11.2025г. по НОХД № 1126/2025г. по описа на Районен съд Сливен по т.3 на чл.248 ал.1 от НПК, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните прана на страните.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че изводът на съда относно редакцията на закона към момента на извършване на деянието, отнасяща се само до размера на наказанието, което прави пропускът за незначителен, е необоснован. Изтъква се, че съдът няма право на разширително тълкуване на наказателна норма. Заявява се, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като не е посочена материалната норма от ЗДвП (чл.5 ал.3), която е нарушена от подсъдимия и към която е отнесено изискването за установяване по надлежен ред на наркотичните вещества. Иска се да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да се върне на прокурора за допуснати нарушения на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като 1 извърши проверка с оглед твърденията в жалбите, намери за установено от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 1126/2025г. по описа на Районен съд Сливен е образувано по внесен от Районна прокуратура Сливен обвинителен акт против С. А. А. за престъпление по чл.343б ал.4, вр.ал.3 от НК.

По образуваното в Районен съд Сливен НОХД № 1126/2025г. по описа на съда е проведено разпоредително заседание на 05.11.2025г., в което страните са взели становище по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК. Защитникът на подсъдимия е възразил срещу внесения по делото обвинителен акт, заявявайки искане за връщане делото на прокурора, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Оплакванията са идентични с тези в жалбата, с която е сезиран настоящия въззивен състав.

С протоколно определение от 05.11.2025г., СлРС е отхвърлил искането на защитата за връщане делото на РП Сливен, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, като неоснователно.

Сливенски окръжен съд направи следните правни изводи:

Въззивният съд, с оглед на така установените фактически положения, намира съображенията, изложени от защитника на подсъдимото лице за отмяна определението на СлРС и връщане делото на прокурора за доразследване, за неоснователни. Определението на Районен съд Сливен е правилно и законосъобразно.

Въззивната инстанция намира, че разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК е претърпяла редакция в ДВ, бр.67/2023г., като е добавено „установена по надлежния ред“, както и в ДВ, бр.61/2025г., като е увеличен размерът на предвиденото наказание глоба „от 500 до 1500 лева“ на „от 1 000 до 5 000 лева“. Същото се отнася и до разпоредбата на чл.343б ал.4 от НК, която е претърпяла редакция в ДВ, бр.61/2025г., като е увеличен размерът на предвиденото наказание глоба „от 500 до 1500 лева“ на „от 2000 до 10 000 лева“. Процесното деяние е извършено на 17.10.2024г. когато е действала 2 старата редакция на чл.343б ал.4 от НК (ДВ, бр.67/2023г.), предвиждаща наказание глоба в по-малък размер. В диспозитива на обвинителния акт действително не е посочена по коя редакция на чл.343б ал.4 е повдигнато обвинението, но изменението от 29.07.2025г. касае единствено увеличаване на размера на предвиденото наказание глоба, което евентуално ще бъде наложено на подсъдимия. Това обстоятелство не променя правната квалификация на деянието, нито води до нарушаване правата на подсъдимия и в частност до правото му на защита, да разбере в какво се обвинява. В диспозитивната част на обвинителния акт са посочени всички изискуеми задължителни елементи от състава на престъплението, които съответстват на изложеното в обстоятелствената му част. Посочени са време, място на извършване на деянието, елементите от състава на престъплението по чл.343б ал.4 от НК. В тази връзка не е основателно и наведеното в жалбата на защитата непосочване на нарушената норма от ЗДвП. Такъв задължителен елемент от състава на процесното деяние не съществува, не е налице препращане към друг нормативен акт, който да е нарушен и да следва да се впише в диспозитива на обвинението. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и поточно до правото му на защита.

Деянието по чл.343б ал.3 от НК се отнася до управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Подсъдимият е бил осъден с влязло в сила споразумение на 14.08.2018г. за деяние по чл.343б ал.3 от НК в ред.ДВ, бр.74/2015г., когато в диспозитива на деянието не е бил включен израза „установена по надлежния ред“. Това не прави извършеното процесно деяние на 17.10.2024г. за несъставомерно по чл.343б ал.4 от НК и по-точно извършено в условията на повторност. В конкретния случай подсъдимият е осъден с влязла в сила присъда/споразумение за друго такова престъпление, касателно управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, което определя квалифициращия признак „повторност“. Именно за това, наведеното от защитата нарушаване на процесуалните права на подсъдимия относно ограничаване на правото му на защита, също е неоснователно. От това се налага извода, че не са налични и нарушаване на процесуалните правила и то същите да са съществени, и отстраними при връщане на делото за доразследване.

3

Въззивният съд приема, че в конкретния казус не са налице визираните в разпоредбата на чл.249 ал.4 от НПК нарушени права на подсъдимия.

В досъдебното производство подсъдимия, като обвиняем, е имал защитник, участвал е активно в досъдебното производство, разяснено му е правото да дава или да откаже да дава обяснения. В постановленията за привличане в качеството на обвиняем по ДП, както и в обвинителния акт са изложени съставомерните факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване и то конкретно, ясно и подробно. По този начин въззивният съд намира, че обвинителният акт съдържа всички необходими реквизити в съответствие с нормата на чл.246 ал.2 от НПК, а именно посочване на място, време, механизъм и начин на извършване на деянието, на ясен и достъпен език, формулирайки обвинението от фактическа и правна страна. Настоящият съдебен състав не установи твърдените в жалбата допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК. В съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт в пълнота са описани съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия в него, като са спазени и всички изисквания към заключителната част на обвинителния акт. Предвид това не е препятствана възможността на подсъдимия да разбере в извършването на какво престъпление е обвинен. По този начин обвинителният акт е определил предмета на доказване с твърдените от прокурора обстоятелства, а относно въпросите, касателно доказването на обвинителната теза, същите следва да се разгледат при разглеждане на делото по същество. Въззивният съд счита, че в обвинителния акт представителят на държавното обвинение достатъчно ясно и конкретно е посочил твърденията на обвинението и доказателствата, на които се гради това обвинение, като доказването им се извършва в хода на съдебното следствие и относно доказаността, както и всички въпроси по същество, съдът следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт.

Съобразявайки изложените аргументи, настоящата инстанция намира атакуваното протоколно определение на СлРС за мотивирано, даден е отговор на изложените възражения на защитника на подсъдимия, поради което първата инстанция е стигнала до правилен и законосъобразен извод за липсата на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е насрочил разглеждането на делото по 4 общия ред.

Ето защо, определението на първоинстанционния съд, с което е постановено, че на ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните правила на страните, се явява правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.11.2025г. по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, постановено по НОХД № 1126/2025г. по описа на Районен съд Сливен.

Определение не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469 гр. Сливен, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20252200600700 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подс.С. А. А., подадена чрез защитника му адв.Х. К. от АК Сливен срещу протоколно определение от 05.11.2025г. по НОХД № 1126/2025г. по описа на Районен съд Сливен по т.3 на чл.248 ал.1 от НПК, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните прана на страните.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Посочва се, че изводът на съда относно редакцията на закона към момента на извършване на деянието, отнасяща се само до размера на наказанието, което прави пропускът за незначителен, е необоснован. Изтъква се, че съдът няма право на разширително тълкуване на наказателна норма. Заявява се, че правото на защита на подсъдимия е нарушено, тъй като не е посочена материалната норма от ЗДвП (чл.5 ал.3), която е нарушена от подсъдимия и към която е отнесено изискването за установяване по надлежен ред на наркотичните вещества. Иска се да се отмени обжалвания съдебен акт и делото да се върне на прокурора за допуснати нарушения на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като 1 извърши проверка с оглед твърденията в жалбите, намери за установено от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по НОХД № 1126/2025г. по описа на Районен съд Сливен е образувано по внесен от Районна прокуратура Сливен обвинителен акт против С. А. А. за престъпление по чл.343б ал.4, вр.ал.3 от НК.

По образуваното в Районен съд Сливен НОХД № 1126/2025г. по описа на съда е проведено разпоредително заседание на 05.11.2025г., в което страните са взели становище по въпросите, посочени в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК. Защитникът на подсъдимия е възразил срещу внесения по делото обвинителен акт, заявявайки искане за връщане делото на прокурора, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Оплакванията са идентични с тези в жалбата, с която е сезиран настоящия въззивен състав.