Протокол № 34 от 19.03.2026, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 34 гр. Чепеларе, 19.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200021 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката Д. Ж. Х., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. У. – АК – Пловдив, надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

Ответникът по жалбата началникът на РУ - Чепеларе към ОДМВР - Смолян, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт Ш..

Явяват се свидетелите Р. С. и Р. В., редовно и своевременно призовани.

Адв.У.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Ш.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

Р. В. С., ***, без родство и дела с жалбоподателя.

Р. А. В., ***, без родство и дела с жалбоподателя.

На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК, като същите обещаха да говорят истината.

Свидетелите бяха изведени от съдебната зала до разпита им.

Адв. У.: Няма пречки да се открие съдебното следствие.

Юрисконсулт Ш.: Също.

Съдът счита, че следва да открие съдебното следствие с доклад по делото и затова 1

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ С ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. „***“ №*** против наказателно постановление № 26-0373-000026/05.02.2026 г., издадено от Началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП й е наложена „глоба” в размер на 51,13 евро.

Адв. У.: Поддържам изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Юрисконсулт Ш.: Оспорвам жалбата. Моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.

В залата влиза свидетеля С..

Свидетелят С.: Зная за какво е делото. На 23.01.2026 г. около 23,23 ч., в гр. Чепеларе, пред сградата на общината, на паркинга отстрани, извършвахме контрол на движението, с колегата Р. В.. Спряхме лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № ***. Автомобилът се движеше в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян. Водач беше лицето Д. Х., която пътуваше сама в автомобила. В хода на проверката установихме, че не използва обезопасителен колан.

Спряхме автомобила и видяхме, че водачът не използва обезопасителен колан. Самата проверка е в обхвата на видеокамерите на патрулния автомобил. Също така имаме и боди камери. Всичко е отразено в боди камерите. Обяснихме й, че да допуснатото от нея нарушение ще й бъде съставен акт. Даде обяснение от рода „Вие виждали ли сте *** с колан?“. Аз я попитах да представи документ, за това, което казва. Тя каза, че не е изкарвала такива документи, че не са й необходими. Съставих акт, след което го предявих за подпис.

Жалбоподателката подписа акта и беше освободена. Нямаше възражение по акта. Не установихме други нарушения, освен това, че водачът не използва обезопасителен колан.

Автомобилът беше оборудван с обезопасителен колан. Това обстоятелство е записано в акта.

Установихме, че водачът е без колан, в момента на извършване на проверката, когато спря пред патрулния автомобил, непосредствено до нас. Не отричаше преди това да е била с обезопасителен колан. В нейно присъствие съставихме акта. Тя дори не слезе от автомобила, стоеше през цялото време в него. Актът го съставих в нашия автомобил и го предявих за подпис на отворен прозорец в нейния автомобил.

Адв. У.: Нямам въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.

Юрисконсулт Ш.: Нямам повече въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.

Свидетелят С. беше освободен от съдебната зала.

В залата влиза свидетеля В..

Свидетелят В.: С колегата С. бяхме нощна смяна на 23.01.2026 г. Дежурството ни започва от 20,30 часа на 23.01.2026 г. до 08,30 часа на 24.01.2026 г. Смяната ни е 12 часова. Около 23,20 часа с колегата С. се намирахме пред Община Чепеларе. Колегата С. спря за проверка 2 лек автомобил с рег. № ***, „Мини Купър“, който се движеше в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян. При извършената проверка установихме, че водачът Д. Х. управлява автомобила без да си е поставила предпазен колан. Това обстоятелство беше видимо. Аз бях малко поназад от колегата С., който излезе на пътното платно. След като колегата спря автомобила, аз отидох при него и тогава видях, че водачът е без предпазен колан. Още не беше смъкнала прозореца и се виждаше, че водачът е без поставен обезопасителен колан. За допуснатото нарушение колегата С. състави акт. Обяснението на госпожа Х. за това, че е без обезопасителен колан, бих казал, че беше странно. Точните й думи бяха: „Къде сте виждали *** да слага колан?“ Х. не отрече, че беше без обезопасителен колан. В нейно присъствие, както и в мое присъствие, колегата С. състави акт за установяване на административно нарушение, който й предявихме. Има видеозаписи и аудиозаписи, които са от патрулния автомобил. Има видео регистратор. Отделно имаме преносима боди камера, която също записва проверката. Госпожа Х. нямаше възражения по съставения акт. Други нарушения не бяха установени. Водачът беше сам в автомобила. Автомобилът беше оборудван с обезопасителен колан.

Адв. У.: Нямам въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.

Юрисконсулт Ш.: Нямам повече въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.

Свидетелят В. беше освободен от съдебната зала.

Адв. У.: Моля да се приемат към доказателствата по делото изпратената от РУ – Чепеларе преписка, ведно с приложените към нея материали. Делото е изяснено, моля да се даде ход по същество.

Юрисконсулт Ш.: Моля да бъдат приети приложените по делото писмени материали.

Съдът намира, че към доказателствата по делото следва да се приобщят материалите от административнонаказателната преписка, изпратени ведно с жалбата от РУ-Чепеларе, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото писмо от РУ – Чепеларе с вх.

№ 746/20.02.2026 г.; оригинал на акт за установяване на административно нарушение № 4850812/23.01.2026 г., серия GA, ведно с разписка от 23.01.2026 г.; заверено копие на Наказателно постановление № 26-0373-000026/05.02.2026 г., издадено от Началника на РУ Чепеларе към ОД на МВР Смолян, ведно с разписка с дата за получаване на разписката от 11.02.2026 г.; справка за нарушител/водач на Д. Ж. Х.; справка за собственост на МПС с рег.

№ ***; заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Адв.У.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено от фактическа и правна страна, моля да се даде ход на съдебните прения.

Юрисконсулт Ш.: Също.

Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което 3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв.У.: Уважаема госпожо съдия, моля да отмените наказателното постановление, поради следните съображения: Първо не е спазен срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН. Тук няма твърда практика на съдилищата, тя е малко разностранна, но този 14-дневен срок е даден, за да може административнонаказващият орган да събере и други доказателства извън акта за установяване на административно нарушение. На второ място, административнонаказващият орган не се е мотивирал досежно приложението на чл.28 от ЗАНН, така наречения маловажен случай. В тази връзка, в ЗАНН, е посочено чл.63, т.4 кога следва да се прилага маловажния случай, с оглед незначителността или липсата на вредни последици или други смекчаващи отговорността обстоятелства. Нещо повече, с решение на Конституционния съд бяха отменени частично норми от ЗДвП, а именно чл.189з, които забраняваха прилагането на чл.28 от ЗАНН, което беше недопустимо разбира се досежно маловажния случай. Така че в тази връзка следва да ги приемете като абсолютни процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя. На второ място, госпожо съдия, по делото е приложено само и единствено една заповед на министъра на вътрешните работи кои лица имат право да съставят актове за административни нарушения. Там са описани степените на полицаите, но ние нямаме допълнителни доказателства каква степен са разпитаните пред вас свидетели, така че не е доказано по безспорен начин дали те са имали право. Продължавам в тази връзка. По делото не е представена заповедта, която е цитирана, че началникът на районното управление е упълномощен. Най-вероятно е упълномощен, но задължение е на наказващият орган е да докаже нарушението, за което сме подали жалбата. Такъв писмен документ нямаме, който поставя под съмнение неговата материално-правна компетентност, тоест, тя не е доказана в настоящото производство. Така че в тази връзка, моля да отмените наказателното постановление, алтернативно да приложите чл.63 от ЗАНН, ако приемете, че не са абсолютно съществени процесуални нарушения, да го приравните към маловажен случай, което бъде отразено, както е дадено в нормата и да бъде посочено, че в едногодишен срок, ако приемете това, не може да се възползва жалбоподателят от тази норма. На последно място, аз разноски не съм искал госпожо съдия, така, както е възразил юрисконсулта, поради следния факт: И средното си и висшето си образование съм завършил в учебни заведения под егидата на ***, така че няма точно как аз да искам от такава структура финансови възнаграждения.

Юрисконсулт Ш.: Уважаема госпожо председател, моля да се произнесете със съдебен акт, с който да оставите без уважение депозираната жалба срещу оспорвания по настоящото дело санкционен акт. Считам че от материалите по делото е доказана обективната и субективна съставомерност на вмененото в отговорност на оспорващата страна нарушение. Поначало не могат да бъдат споделени възраженията, че не е установена компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган. Аргумент в тази насока е приложената по 4 делото заповед, която е упомената в санкционния акт. В този ред също така не могат да бъдат споделени и възраженията за неспазването на непонятно приложимия според жалбоподателя 14-дневен преклузивен срок, съобразно разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗАНН.

Тук държа да отбележа, че административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съответно е ангажирана отговорността на жалбоподателя с издаването на наказателното постановление при стриктно спазване на давностните срокове, предвидени в чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. В този смисъл, считам че не са налице пропуски, които обуславят незаконосъобразност на оспорения акт. По отношение на възраженията за приложението на института за маловажност. Ако в случая жалбоподателят визира липсата на посочени в санкционния акт отегчаващи и смекчаващи обстоятелства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието, считам че това не представлява съществено нарушение, което въвлича санкционния акт в незаконосъобразност, тъй като предвиденото наказание според законодателя за този вид нарушение е в абсолютен размер. Дори наказващият орган да беше отразил подобни обстоятелства в наказателното постановление, те не биха рефлектирали върху определяне размера на наказанието. В този смисъл, считам че не са налице нарушения. Нещо повече, държа да отбележа, че въпросното противоправно деяние според нас не може да бъде съпоставено с маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗННН, тъй като то разкрива една типична степен на обществена опасност за този тип деяния от законодателя и настъпването на вредни последици не е от значение за въздигането му като такова в нарушение. Нещо повече, считам че процесното деяние е с такъв интензитет, който би повлиял непосредствено върху целите, които са заложени в ЗДвП, а именно обезпечаване безопасността на движение на всички участници в движението и съответно евентуално предотвратяване на последиците от едно бъдещо пътнотранспортно произшествие. Тук държа да отбележа, че показателна е и волята на законодателя по отношение на този тип нарушения. Визирам наказуемостта през времето, която е определена съобразно употребената в санкционния акт наказателна отговорност, а именно, че до 2025 г. за този вид нарушения спрямо виновния водач е предвидено наказание „глоба“ от 50 лева, а впоследствие законодателят е завишил наказуемостта на 100 лева. В този смисъл, считам че не са налице предпоставките за определяне на случая, като маловажен. Подробни съображения представям в писмен вид, които моля да бъдат съобразени при решаването на спора. Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 58 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/543e0762-bee0-4ca0-8a04-87adc84e3af9