Определение № 650 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 650 гр. София, 06.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901912 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи срещу решение №782/06.06.2025г. по т.д.№1852/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение

№260194/21.03.2024г. по т.д.№8800/20г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на С. С. М. сума в размер на 80 000 лв., представляваща цедирано й вземане на „Аргус травел“ЕООД за недължимо усвоена банкова гаранция за добро изпълнение на договор за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж, сключен между това дружество и МВнР, ведно със законната лихва, както и лихва за забава за периода 21.08.2017г. – 20.08.2020г. в размер на 24 355,56 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради липса на процесуална легитимация на ищцата, както и поради неправилно определена правна квалификация на иска по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД /при наличие на посочено в договора основание за усвояването на банковата гаранция/. Поддържа се оплакване по същество за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Касаторът твърди,че вземането на ищцата не е възникнало валидно, тъй като банковата гаранция е усвоена от министерството в съответствие с клаузите на договора, 1 а по делото е установено пълно неизпълнение от страна на цедента /предвид това,че същият е нарушил условието да не ползва подизпълнители при изпълнението на договора, което е довело от своя страна до неизпълнение и на задължението му да осигурява самолетни билети по най-ниските възможни цени/. Счита,че в противоречие с процесуалните правила съдът не е обсъдил надлежно ангажирани по делото доказателства – дневници за продажба на самолетни билети, а вместо това е крдитирал единствено доказателствата, явяващи се в подкрепа на твърденията на насрещната страна; решил е делото, без да бъде отговорено на поставените на вещите лица въпроси; отказал е да уважи искането на страната да бъде изслушана ищцата по реда на чл.176 ал.1 ГПК по въпроси във връзка с изпълнението на задълженията по договора от страна на „Аргус травел“ЕООД. С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивния акт и отхвърляне на иска с присъждане на разноски за всички инстанции, в т.ч. и с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, при позоваване на предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК, формулира като значими за изхода на спора въпросите: 1. В случаите, в които е налице правоотношение между спорещите страни, то фактическият състав на чл.55 ал.1 ЗЗД приложим ли е, ако това, с което едната страна се е обогатила съставлява дължима по това правоотношение престация, както и когато същата вече е изпълнена?

/твърди се противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в ППВС №1/1979г., както и че разрешаването на този въпрос от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях? /противоречие с решение №60179/07.10.2021г. по гр.д.№3980/20г. на ІV г.о. на ВКС и решение №92/06.11.2019г. по т.д.№2100/18г. на І т.о. на ВКС/; 3. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, без да се е мотивирал изчерпателно, без да е обсъдил всестранно и пълно всички доказателства и факти по делото, както и като го основава на мотиви, които не отговарят на действителната фактическа обстановка, изяснена в хода на делото и при противоречие на мотивите си? /противоречие с решение №7/30.06.2020г. по 2 к.д.№11/2019г. на Конституционния съд/.

Ответницата по касационната жалба С. С. М., в писмен отговор възразява срещу основателността на наведените в нея оплаквания и искания.

Поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол , а по същество - за законосъобразност на постановения с него резултат. Претендира направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК, съставът съобрази следното:

За да приеме,че обжалваното пред него осъдително решение на първоинстанционния съд е допустимо, съставът на Софиаски апелативен съд е изложил съображения за наличие на надлежна активна процесуална легитимация у ищцата да води предявения иск.Посочил е,че същата се извежда от твърденията в исковата молба, които сочат на това,че същата, макар да не е страна по договора, сключен между МВнР и „Аргус травел“ЕООД, е носител на вземането на последното дружество срещу МВнР, доколкото то й е прехвърлено с валиден договор за цесия от 12.12.2016г., за което ответникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърляне ищцата е придобила качеството на кредитор на ответното министерство. По същество съдът е установил от приетите по делото доказателства, че „Аргус травел“ЕООД и МВнР са страни по договор за възлагане на обществена поръчка , сключен на 02.01.2013г., по силата на който министерството е възложило на това дружество, а последното е приело за срок от 36 месеца да осигурява срещу възнаграждение самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж за служебни пътувания в страната и чужбина и при необходимост да осигурява хотелски резервации и чартърни полети; че с чл.

4.1. от договора изпълнителят се е съгласил да представи безусловна неотменима банкова гаранция в размер на 2% от прогнозната стойност на поръчката без ДДС, а именно 80 000 лв., със срок на гаранцията от датата на издаването й до един месец след изтичането на срока на договора; че съгласно 3 чл. 4.4. възложителят има право да задържи гаранцията при условията на чл.

8.2.А - ако изпълнителят забави изпълнение или не изпълни три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи и неустойка в размер на 10 000 лв. и при условията на чл. 8.5. - възложителят има право да прихване дължимата от изпълнителя неустойка от предоставената гаранция за изпълнение на договора. Съдът е приел за установено,че дружествотоизпълнител е изпълнило задължението си по чл.4.1 от договора, като с референция №48-5560/24.06.2013 г. „Юробанк България“ АД неотменяемо и безусловно се е задължила да заплати на Министерството на външните работи, при писмено поискване сума, ненадвишаваща 80 000 лв., при срок на валидност на банковата гаранция до 03.02.2016 г., че с писма през 2013 г. и 2016 г. „България еър“ АД е уведомило Министерството на външните работи, че дружеството-изпълнител е с преустановени права за издаване на самолетни билети на авиокомпанията, считано от 07.02.2013 г. ; че договорът е продължил да се изпълнява от „Аргус травел“ЕООД, като няма спор,че е бил прекратен на 31.12.2015г., което е установено и от публикувана на 13.07.2016г. в електронния регистър на АОП информация за изпълнението, в която се сочи още и, че договорът е изпълнен в пълен обем, в срок и заплатената сума по него е в размер на 4 699 434, 25 лв. с ДДС; че след прекратяването на договора /през м.януари 2016г./ със заповед на главния секретар на МВнР е била назначена комисия за приемане на изпълнението, която е излязла със становище,че дружеството системно не е изпълнявало техническата спецификация на възложителя, тъй като не е имало оторизация от всички авиокомпании, членуващи в BSP България, за извършване на директни полети от и до Република България; че, на базата на изготвения от комисията протокол от 28.01.2016г., МВнР е отправило на 01.02.2016г. искане за плащане на сумата по гаранцията, като не е спорно, че на 08.02.2016 г. е осъществен в полза на министерството банков превод на сумата 80 000 лв.; че на 05.12.2016 г . дружеството е отправило до министъра на външните работи покана за възстановяване на недължимо усвоената сума по банковата гаранция, което е извършено след прекратяването на договора между страните,а с договор за цесия от 12.12.2016 г. „Аргус травел“ ЕООД е прехвърлило на ищцата това си вземане от Министерството на външните работи , който е уведомен на 13.07.2020г. на основание чл. 99 ЗЗД за извършеното цедиране; че с писмо от същата дата ищцата е поканила министерството да й изплати сумата в 74 дневен срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и с оглед изложеното в исковата молба, въззивната инстанция е споделила като правилна определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, който е намерил за основателен, а оттам и предявеният с него акцесорен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Като се е позовал на ППВС № 1/1979 г. съдът е посочил,че първият фактически състав на чл. 55 ал.1 от ЗЗД е приложим и при съществуващо между страните валидно правоотношение, стига даденото да не съставлява дължима по това правоотношение престация, тъй като основанието му не я предполага, както и когато вече е била изпълнена, каквато именно е и разглежданата в случая хипотеза, очертана с такъв фактически състав от изложените в исковата молба твърдения и петитум и събраните в тази връзка доказателства. Намерил е за доказана предпоставката, че усвоената от министерството сума по гаранцията от 80 000лв., не е била дължима съобразно у говорените в чл.4.4 от договора условия на чл. 8.2.А /ако изпълнителят забави изпълнение или не изпълни три заявки за доставка на самолетни билети, в който случай се дължи и неустойка в размер на 10 000 лв./ и чл.8.5 /за прихващане на начислена неустойка със сумата по гаранцията/. В тази връзка е констатирал,че нито в протокола на комисията за оценка на изпълнението на договора, нито в информацията, публикувана от АОП, нито в отговора на исковата молба се съдържат твърдения и данни за обстоятелства, сочещи на забавено изпълнение или на неизпълнение от страна на търговското дружество на която и да е възложена му заявка за доставка на самолетни билети; не са направени твърдения и не са ангажирани доказателства, че възложителят е имал основание и е начислил неустойка по договора, поради забава или пълно неизпълнение в някоя от хитоезите по чл. 8.2.А; 8.3.; 8.4.; 8.6. и 8.7 от договора. Поради това съдът е заключил,че банковата гаранция не е подлежала на получаване и за да обезпечи плащането на неустойки по договора.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението на ищцата, че дружеството изпълнител по договора е изпълнило възложените му заявки от МВнР съдът е изтъкнал и удостовереното от АОП, че по договора е изплатена сума 4 699 434, 25 лв. с ДДС, с което почти е достигната прогнозната цена, уговорена за срока му на действие. Като недоказано и неотносимо към фиксираните в договора основания за получаване на банковата гаранция от 5 въззивника, решаващият състав е намерил възражението на ответника, че „Аргус травел“ ЕООД не е изпълнило задълженията си по чл. 3.1.; 6.3.; 6.7.;

6.8. и 6.14, като е посочил,че неизпълнението на посочените договорни задължения не е обвързано и не се обезщетява с неустойка или усвояване на банковата гаранция, защото такива последици не са предвидени в клаузите на чл. 8.2. А и чл. 8.5. от договора.

Пак във връзка с възражения на ответника по отношение на цените, на които са предоставени самолетните билети от дружестото на министерството, съдът е констатирал липса на доказателства те да не са били най – ниските към момента на подаване на офертата, като е отчел положените от първата инстанция усилия да събере доказателства за тези факти, останали без резултат поради обективни пречки /липса на съхранена информация/. От установения безспорно по делото факт,че дружеството- изпълнител е било с отнета оторизация от „България еър“ да издава самолетни билети на тази авиокомпания, съдът не е могъл да намери основание за извод , че дружеството е било лишено от оторизация от всички авиокомпании, респ. че не е имал о валидна такава за работа в системата на BSB и системата Амадеус, поради което и да не би могъл да изпълнява задълженията си към ответника. При липсата на конкретизация в твърденията на ответника за неизпълнение на договорни задължения на дружеството-изпълнител, съдът е изложил и съображения,че от представените от него доказателства не се установява и изпълнителят да не е осигурил възможност за използване на ежедневни полети, които да са директни или с минимален брой прекачвания, както и че е поискал три варианта на маршрут по конкретна заявка и такива не са предоставени.