Решение № 613 от 28.04.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 613

Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЯНКА

ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 539 / 2023

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/

Образувано е по жалба на Т.Б.Д., с ЕГН **********,***, против Решение № 39/ 23.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта с която е оставена без уважение жалба № 9667/21.02.2023 г. депозирана от Т.Д., срещу Разпореждане № С230003-135-0023127/13.02.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна по ИД № **********/2011 г.

Жалбоподателят сочи, че оспорения акт е незаконосъобразен.

Неправилно е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 171, ал.1, чл.

172, чл. 173, ал.1 от ДОПК. Нормите предвиждат погасяване на публични вземания с изтичане на 5 годишен давностен срок, при изчерпателно изброени от закона случаи. Счита, че срокът на погасяване на четирите вземания започва от 1.01.2014 г. , и изтича на 1.01.2019 г., ако се установи, че за тяхното събиране не е наложена обезпечителна мярка или не е извършено действие по принудително събиране. Макар ответника да твърди, че четирите вземания се присъединени към изпълнително дело от 2011 г., но липсват доказателства за връчване на разпорежданията за присъединяване, а повторното издаване на акт за присъединяване на същото вземане към същото дело е нищожен. Не са налице доказателства за надлежно образуване на ИД № **********/2011 г., нито са налице данни за наличието към датите на двете разпореждания за присъединяване на надлежно възникнали и непогасени публични вземания по делото. Не са ангажирани доказателства за наложени обезпечителни мерки с постановления от 2014 г. и 2017 г., с които се сочи, че са наложени запори на вземания от ТД на НАП – Варна и на парични суми по сметки в ОББ и ЦКБ. По изложените доводи моли да се отмени акта в оспорената част. В уточняваща молба вх. № 4310/2023 г. жалбоподателя сочи, че оспорва решението само в частта, с която е отхвърлена жалба срещу разпореждане от 13.02.2023 г. В с.з. процесуалния представител на Д. поддържа жалбата, на посочените в нея основания. Счита, че от събраните по делото доказателства не е установено, вземанията по отношение на които е депозирана жалба да са били присъединени с нарочен акт на публичен изпълнител, който акт да е валиден и връчен на Д.. В решението се съдържат мотиви за издадено разпореждане от 2016 г., връчено през 2014 г., което е неотносимо. Липсват доказателства за наложени обезпечителни мерки за точно тези вземания, липсват доказателства за уведомяване на Д. за извършените действия. Моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна - директора на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител юрк. А., оспорва жалбата. В депозирани писмени бележки поддържа, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Правилно е прието, че 5 годишната давност е започнала да тече от 1.01.2014 г. спряла е с издаването на постановление от 23.06.2017 г. за налагане на обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в две банки. Съгласно ТР № 3/2015 г. на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, в която се е върнал отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. По изложените доводи правилно е прието, че давността за процесните задължение е спряла да тече с връчването на запорното съобщение на ОББ и ЦКБ. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

През 2011 г. е образувано ИД № ********** за задължения в размер на 120 лв., по НП № 3574/2010 г. На 19.12.2014 г. на Д. е връчено съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК. С разпореждане за присъединяване от 19.08.2014 г. е присъединено в производството по събиране и вземане установено с фиш издаден на 12.03.2014 г., за сумата от 10 лв. За разпореждането Д. е уведомен на 19.12.2014 г.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.12.2014 г. е наложен запор върху вземане от трети лица - ТД на НАП Варна. В постановлението е отразено, че общия размер на публичните вземания са в размер на 849.40 лв. главница, 415.74 лв. лихва и неолихвяема част от 150 лв., като задълженията са във връзка с НП от 30.11.2010 г., глоби с фиш от 16.08.2012 г. и 12.03.2014 г., както и задължения по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2008 до 31.12.2008 г. по РА № *********/30.11.2012 г., както и по ЗДДФЛ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. по декларация от 29.04.2011 г. на НАП.

Постановлението е връчено на Д. с известие за доставяне на 19.12.2014 г.

На 15.12.2014 г. е изготвено запорно съобщение изх. №

16851/2011/000015 до ТД на НАП Варна, с което е наложен запор до трето задължено лице върху вземането, което има Д. по изп. лист от 10.07.2014 г. в размер на 710 лв.

На 5.01.2015 г. е изготвено разпореждане за изпълнение на осн. чл.

230, ал.4 от ДОПК до ТД на НАП Варна, с което е наредено в тридневен срок от получаването му да бъдат прехвърлени по сметка на ТД Варна запорираните суми.

С разпореждане за разпределение от 5.01.2015 г. са разпределени постъпили суми на 18.12.2014 г.

С разпореждане за присъединяване от 17.10.2016 г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания за здравно осигуряване по данъчна декларация по ЗДДФЛ депозирана на 30.04.2013 г., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г., за главница от 1115.20 лв. и лихви от 392.86 лв., както и за данък върху доходите на физическите лица до декларация депозирана на 30.04.2013 г., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за сумата от 181 лв. главница и лихва в размер на 63.76 лв. До Д. е изпратено известие за доставяне, което се е върнало в цялост, с отметка „непотърсен“, като на съобщението са посочени две дати – 15.11 и 22.11.2016 г.

С разпореждане за присъединяване от 1.06.2017 г. е допуснато присъединяване на вземане – глоба, по НП издадено на 18.05.2016 г., за сумата от 30 лв.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170003-022-0036385 от 23.06.2017 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление находящи се в ЦКБ и ОББ, всеки един за сумата от 2603.53 лв.

На 23.06.2017 г. е изготвено запорно съобщение до ОББ на осн. чл.

202, ал.1 вр. чл. 215, ал.1, т.1 от ДОПК, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление находящи се в ОББ, всеки един за сумата от 2603.53 лв., обезпечаващ задължения към 23.06.2017 г. Запорното съобщение е получено от ОББ на 30.06.2017 г., като е налице отразяване на гърба на съобщението.

На 23.06.2017 г. е изготвено запорно съобщение до ЦКБ на осн. чл.

202, ал.1 вр. чл. 215, ал.1, т.1 от ДОПК, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление находящи се в ОББ, всеки един за сумата от 2603.53 лв., обезпечаващ задължения към 23.06.2017 г. Запорното съобщение е получено от ЦКБ на 26.06.2017 г., като от банката е отразено, че лицето няма открити сметки в ЦКБ АД.

С разпореждане за присъединяване от 28.06.2019 г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за следните вземания – глоба по НП издадено на 1.06.2018 г. за сумата от 60 лв.

Разпореждането е изпратено с известие за доставяне, което се е върнало в цялост, с отметка „непотърсен“.

На 2.03.2021 г. е издадено разпореждане за частично прекратяване на производството в частта на глоба в размер на 120 лв., наложена с НП от 30.11.2010 г. Разпореждането е изпратено на Д. с известие за доставяне, което се е върнало в цялост, с отметка „няма никой на адреса“.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.03.2021 г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице – ОДМВР – Варна за сумата от 650 лв. Разпореждането е изпратено на Д. с известие за доставяне, което се е върнало в цялост, с отметка „няма никой на адреса“.

На 23.03.2021 г. е изготвено запорно съобщение на осн. чл. 202, ал.2 от ДОПК до ОДМВР – Варна за сумата от 650 лв.

С разпореждане за присъединяване от 7.04.2021 г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за сумата от 50 лв., глоба наложена с фиш от 4.01.2020 г. Разпореждането е изпратено на Д. с известие за доставяне, което се е върнало в цялост, с отметка „няма никой на адреса“.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 6.04.2022 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в ПИБ и Уникредит Булбанк Ад в размер на 3230.64 лв.

На 6.04.2022 г. е изготвено запорно съобщение до ПИБ, същото е получено от банката на 20.07.2022 г., поставена е отметка, че Д. не е клиент на банката.

На 25.11.2022 г. е изготвено разпореждане за присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за сумата от 50 лв. глоба, наложена с фиш издаден на 9.10.2021 г.

С разпореждане от 8.02.2023 г., за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, ИД № **********/2011 г. е прекратено в частта за следните титули – данъчна декларация по ЗДДФЛ от 29.04.2011 г., за данъчен период 2010 г., са общо задължения главница и лихва в размер на 404.60 лв.

На 10.02.2023 г. е депозирана молба от Д., в която сочи, че е подал молба за прекратяване на изпълнителното дело. Получил е разпореждане за частично прекратяване, като в акта на публичния изпълнител не са посочени вземанията, за събирането на които се отказва прекратяване на производството.

С разпореждане от 13.02.2023 г., за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение, ИД № **********/2011 г. е прекратено в частта за следните титули – ревизионен акт от 30.11.2012 г., за задължения от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. , данък върху доходите на ФЛ в общ размер на 266.28 лв.

С разпореждане № С230003-137-0001271 от 13.02.2023 г., поради изтекла погасителна давност е прекратено изпълнителното производство по отношение на глоба в размер на 20 лв., наложена с фиш от 16.08.2012 г. и глоба в размер на 30 лв., наложена с фиш от 18.05.2016 г. Със същото разпореждане не е прекратено ИД за следните вземания: здравно осигуряване по данъчна декларация по ЗДДФЛ депозирана на 30.04.2013 г., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г., за главница от 1115.20 лв. и лихви от 1110.43 лв., както и за Данък върху доходите на физическите лица до декларация депозирана на 30.04.2013 г., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. за сумата от 181 лв. главница и лихва в размер на 180.23 лв., както и две глоби в размер от по 50 лв., наложени с фишове от 4.01.2020 и 9.10.2021 г.

С разпореждане за изпълнение е разпоредено в тридневен срок ОДМВР – Варна да прехвърли запорирана сума от 650 лв. по сметка на ТД на НАП – Варна.

На 21.02.2023 г. е депозирана жалба от Д. против разпореждане № С230003-137-0001271 от 13.02.2023 г., в частта с която е отказано да се прекрати изпълнителното дело за събиране на вземания за данък върху доходите на физически лица за 2012 г. по декларация и лихви, както и здравноосигурителни вноски за 2012 г. по декларация и лихви. Сочи, че не е налице съобщение за доброволно изпълнение, както и съобщения за наложени запори, които да прекъсват давността. По изложените доводи моли да се отмени разпореждането в оспорената част.

С решение № 38/23.02.2023 г. Директора на ТД на НАП Варна е преценил, че по отношение на задълженията по декларация, депозирана на 30.04.2013 г. не са налице предпоставките по чл. 171 от ДОПК. Задълженията са присъединени към ИД с разпореждане от 17.10.2016 г., което е изпратено на актуалния адрес на Д., но е върнато с отметка „непотърсен“. Издадено е съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК от 14.11.2011 г., връчено на 19.11.2014 г. Посочено е, че лично на лицето са връчени разпореждане за присъединяване от 19.08.2014 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки от 15.12.2014 г., поради което е прието, че твърденията на Д., че не знаел за изпълнителните титули е несъстоятелно. По изложените доводи жалба № 9667/21.02.2023 г., подадена от Д. срещу разпореждане № С230003-137-0001271 от 13.02.2023 г. е оставена без уважение.