Решение № 394 от 30.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Разград, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.А ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от И.А ТОДОРОВА Гражданско дело № 20243330101612 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Уникредит Булбанк” АД с ЕИК 831919536 /кредитор/, срещу ответника В. П. С. /кредитополучател/, с която са предявени обективно съединени установителни искове за заплащане на непогасени суми по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ******* от 12.02.2014г., по силата на който Банката е предоставила на ответника потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт в размер на 1 800,00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в срок до 12.01.2015г., който впоследствие е продължен при условията и на основание чл.12.1 от договора за кредит до 12.03.2021 г. Поради липсата на погасяване, задължението по кредита е станало изцяло изискуемо поради изтичане иа крайния срок за погасяване. Ищецът е поканил кредитополучателя да погаси дължимите суми.

Поради липсата на плащане е инициирал принудително събиране на дължимите суми, като на 29.11.2021 г., е депозирал ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по Чл.417 от ГПК до Районен съд - Разград. В резултат, по ЧГД № 2483/2021 г. по описа на PC - Разград, са издадени Заповед №1471 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ТПК от 01.12.2021 г. и Изпълнителен лист № 1113 от 01.12.2021г., с които съдът е разпоредил ответника В. П. С., да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 1800,00 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 236,73 лева - неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 10.04.2020г., сума в размер на 278,57 лева - дължими лихви за забава по 1 договора за кредит за периода от 15.02.2021г. до 28.11.2021 г., както и разноски по делото в общ размер на 118.31 лева, от които: 46,31 лева - за държавна такса и 72,00 лева - за адвокатско възнаграждение. Образувано е и изпълнително дело №955/2023 по описа на ЧСИ Георги С., рег.№912 в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Разград. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславя правния интерес на Банката.

В рамките на същото ЧГД № 2483/2021 г. по описа на PC - Разград, са издадени Допълнителна Заповед №1562 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ТПК от 21.12.2021 г. и Изпълнителен лист № 1179 от 21.12.2021г., с които съдът е разпоредил ответника В. П. С., да заплати на ищеца сумата от 60,00 лв. – второ плащане по адвокатско възнаграждение.

Претендира разноски по исковото и по заповедното производство.

Прилага: Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ******* от 12.02.2014г., ведно е Общи условия - в заверен препис; Извлечение от счетоводни книги - в заверен препис; Покана за доброволно изпълнение, ведно с доказателства за връчване - в заверен препис; Заповед № 0911-44-004295/14.07.2021 г. на законните представители на „Уникредит Булбанк“ АД. Моли да бъде допусната съдебно - икономическа експертиза с конкретно формулирани въпроси.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения особен представител, депозира отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди противоречие на договора и общите условия към него с императивните норми на ЗПК досежно ГПР – начин на формиране, размер на шрифт, недействителност на договора. Оспорва твърдяното от ищеца „продължаване“ действието на договора, доколкото не са налице основанията, при които същото е допустимо /редовност на кредита, липса на забава/, което води до погасяване на вземането по давност. Счита, че е налице нередовно връчване на книжата до ответника. Оспорва необходимостта от назначаване на експертиза, счита за нужно представяне на извлечения от кредитното досие и счетоводните книги на ищеца.

Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2014 г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ******* между „Уникредит Булбанк” АД като кредитодател и ответника В. П.

С. като кредитополучател. По силата договора ищецът предоставил на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева). За ползвания кредитен лимит кредитополучателят се задължил да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, при ГПР 15,9588% и ГЛП 13%, а при просрочие – 20%.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява следното: усвояването на кредита е станало на дати 14.02.2014г – усвоена сума 764,30 лв, на 21.02.2014г. – 400,98 лв, на 25.02.2014г. – 3,70 лв., на 28.02.2014г. – 600,20 лв., на 25.06.2014г. – 30,82 лв, с което се достига до усвояване на кредитния лимит в пълен размер.

2

Погасявания за периода 12.02.2014г. – 11.08.2019г. са правени ежемесечно, като е погасявана единствено лихва в общ размер на 1177,63 лв. За периода 12.08.2019г. – 13.03.2020г. вноски са правени ежемесечно, като е погасявана договорно лихва и начислената лихва за забава, в общ размер на 153,00 лв., или общият размер на погасителните вноски е 1330,63 лв. Експертът сочи, че от 13.04.2020г. няма извършвани погасителни вноски. В резултат, банката е начислявала и лихва за забава, която за периода от 13.04.2020г.- 12.02.2021г. възлиза на 235,77 лв. /187,60 лв. – договорна лихва и 48,17 лв. – лихва за забава/, която сума се явява неразрешен овърдрафт/надвишен лимит.

Експертът заявява, че неиздължената главница към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 417 ГПК е в размер на 1800 лв. Стойността на неразрешен овърдрафт/надвишен лимит по кредита е 235,77 лв., а ищецът претендира 236,73 лв. /с 0,96 лв. повече/. Кредитът, видно от счетоводните книги на банката, е обявен за предсрочно изискуем на 13.01.2021г., към която дата са начислени 203,55 лв. /187,60 лв. – договорна лихва, 15,95 лв. – наказателна лихва/.

Експерта е представил отговор на въпроса какъв е размера на дълга към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, в два варианта:

- според счетоводните данни на банката – ищец дължими са 276,64 лв. лихва за забава за периода 15.02.2021г. – 28.11.2021г. /претендирани 278,57 лв.

– с 1,93 лв. повече/, а към датата на изготвяне на заключението – 1035,41 лв. лихва за забава за периода 15.02.2021г. – 11.05.2025г.

- съдебно – счетоводен - дължими са 143,50 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2021г. – 28.11.2021г. /претендирани 278,57 лв. – с 137,05 лв. повече/, а към датата на изготвяне на заключението – 902,27 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2021г. – 11.05.2025г.

Със заявление, депозирано от ищеца като заявител са поискали издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен, като по приложеното ЧГД № 2483/2021 г. Районен съд Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал 2 броя заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил ответника да заплати на ищеца следните суми: 1800,00 лева - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 236,73 лева - неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 10.04.2020г., сума в размер на 278,57 лева - дължими лихви за забава по договора за кредит за периода от 15.02.2021г. до 28.11.2021 г., както и разноски по делото в общ размер на 118.31 лева, от които: 46,31 лева - за държавна такса и 72,00 лева - за адвокатско възнаграждение и сумата от 60,00 лв. – второ плащане по адвокатско възнаграждение.

От правна страна:

Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на кредитополучателя - ответник при условията на чл. 47 от ГПК и в срока по чл.

415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 12.02.2014 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са 3 задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на неустойка.

В разпоредбата на т. 12. 1. е установено, че крайният срок за погасяване на кредита е определен съгласно т. 7, като последният се продължава с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора по т. 7 и кредитополучателят не е подал искане за отказ от удължаване на срока на овърдрафта. Видно от данните на ССЕ се установява, че от датата на усвояване до 12.07.2019г. включително са погасявани минималните вноски, съответстващи на задължението за договорна лихва, а до 13.03.2020г. са погасявани и начислените наказателни лихви. В резултат, кредитополучателя не е изпадал в забава и макар да не е престирал вноски по главницата, формално е отговарял на изискванията за продължаване срока на действие на договора. Именно поради това, предсрочната изискуемост е настъпила на 13.01.2021г. С оглед на изложеното, неоснователно се явява възражението на ответника за настъпила предсрочна изискуемост на 12.01.2015г., което обуславя и твърденията на ответника за изтекла погасителна давност.

Безспорно, заповедното производство е инициирано на 29.11.2021г., респективно несъстоятелни се явяват възраженията за преклудирана възможност за принудително изпълнение. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 50186/16.11.2022г. по гр. д. № 4472/2021 г., ГК, III г. о. на ВКС.

Доколкото вземането е породено от сключен между "УниКредит Булбанк" АД и длъжника – ответник договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му действаща към момента на сключване на договора за кредит – ред., ДВ., бр. 30/26.03.2013 г.

Заемното правоотношение представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, а съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗПК разпоредбите на закона се прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца, какъвто е настоящия случай, доколкото е предвиден едногодишен срок за погасяване на предоставения кредитен лимит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.