Решение № 43 от 27.02.2026, Районен съд - Сливен

Съд: Районен съд - Сливен
Дело: Административно наказателно дело 1504/2025
Вид: Решение № 43
Подписан: 27.02.2026
В сила: 19.03.2026
Състав: Анна Костадинова Димитрова

Цитирани разпоредби

чл. 143, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
чл.182 · Закон за движението по пътищата
чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
чл.182, ал.5 · Закон за движението по пътищата
чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
чл.21, т.1 · Закон за движението по пътищата
чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230201504 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба на Т. Р. В., ЕГН **********, чрез упълномощен процесуален представител против наказателно постановление № 25-0804-001088/04.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.

182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 26 контролни точки.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:

На 22.10.2024 г. в 15:11:37 часа, в община Сливен, на път първи клас № I6 км. 384+500 в посока гр. Сливен, с автоматизирано техническо разположено към гр. Казанлък, било заснето движение на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.

№ СТ 5727 РН, с превишена скорост 131 км/ч при общо ограничение до 90 км/ч за извън населено място и приспаднат толеранс от 3%. Превишението на скоростта от 41 км/ч било установено с АТСС ARHCAM S1 № 11743СС, 1 фиксирано в снимка № 0044962 с точен час, дата и GPS координати. След установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя била изпратена покана да се яви на 23.12.2024г. в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Сливен за съставяне на АУАН, която получил лично на 09.12.2024 г.

Същият не се явил за съставяне на АУАН.

Младши автоконтрольор В. В. от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРСливен съставил АУАН № АД 170143 /16.01.2025 г. на Т. Р. В. за нарушение на чл.21, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗДвП. В АУАН е посочено, че същият е съставен след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП и връчена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяването му на 23.12.2024г. На 29.01.2025 г. актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и не вписал възражения по него.

Въз основа на издадения АУАН на Т. Р. В. било издадено наказателно постановление № 25-0804-001088/04.03.2025 г. година от Началник група в ОД МВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.182, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 800 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и. на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 26 контролни точки.

Депозирана била в срок жалба срещу така съставеното НП до административно наказващия орган, въз основа на която било образувано АНД 732/2025 г. по описа на РС Сливен. Състав на РС Сливен разгледал жалбата, като се произнесъл с Решение № 236 от 02.10.2025 г. постановено по АНД 732 по описа за 2025 г., с което наказателното постановление било изменено. Въз основа на подадена касационна жалба от Т. В., било образувано КАНД 664/2025 г. по описа на Административен съд –Сливен. Състав на Административен съд –Сливен се произнесъл с Решение № 2256 от 03.12.2025 г., с което Решение № 236 от 02.10.2025 г. по АНД 732/2025 г. по описа на Районен съд Сливен било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Сливен, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението на Административен съд Сливен. Въз основа на описаното съдебно решение било образувано настоящото производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява основателна.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на 22.10.2024 г. в 15:11:37 часа, в община Сливен, на път първи клас № I-6 км.

384+500 в посока гр. Казанлък, лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № СТ 5727 РН, се е движил извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, а именно с превишена скорост 131км/ч при общо ограничение до 90 км/ч за извън населено място и приспаднат толеранс от 3%.

Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, нарушението е посочено като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е описано, че „водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч. В същото време като нарушена е посочена и разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В настоящия случай стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава жалбоподателят, не е различна от тази, определена по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно е че в настоящият случай се касае за допусната техническа грешка, доколкото и в АУАН и в обстоятелствената част на НП е посочена като нарушена чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическите констатации за действията на жалбоподателя, установени от административнонаказващия орган, сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което се санкционира по чл. 182, ал.5, вр.ал.2, т.5 от ЗДвП. Извършеното нарушение от жалбоподателя и описано в НП покрива състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.к. в него не се твърди да е поставен пътен знак за скорост, различна от предвидената за извън населеното място. По тези съображения съдът приема, че установените от административнонаказващия орган фактически констатации сочат съставомерност на допуснатото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Воден от горепосоченото и като отчете обстоятелството, че производството по оспорване на наказателното постановление пред районния съд протича по реда на НПК, който допуска приложението на чл. 337, ал. 1, т.

2 от НПК – за прилагане на закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление, съдът прие, че няма пречка да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за същото наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен административен съд, която предвижда, че в производството по реда на раздел пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Съгласно разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, която предвижда, че 3 водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 41 км/ч до 50 км/ч с глоба от 400 лв. В случая е приложима и нормата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, като е прието, че нарушението е системно. Съгласно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП се налага наказание глоба в двоен размер, а именно 800 лв., като е предвидено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Видно от редакцията на разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.)При системно нарушение по ал.

1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в троен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. От така посочената последвала редакция на нормата е видно, че превишаването на скоростта по т.5 на ал.2 на чл.182 от ЗДвП не е включена в санкционната норма за системно нарушение и предвидената за това санкция по ал.5 на чл.182 от ЗДвП.

Съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. Безспорно по-благоприятна е разпоредбата, в редакцията, в която санкцията за извършеното от нарушителя нарушение е била тази по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която предвижда, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място със скорост от 41 до 50 km/h се налага наказание глоба в размер на 400 лв.

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление относно квалификацията на административното наказание, като го преквалифицира на такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и да измени разпоредбата на наложеното наказание по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 2 от АПК , вр. чл.

78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да присъди заплащането на разноски в полза на жалбоподателя относно оспорването пред РС Сливен, като определи сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие относно оспорването пред РС Сливен. Съгласно направеното искане за присъждане на разноски по касационното 4 производство, съдът намира за неоснователно и следва да го отхвърли, доколкото няма представени доказателства за така сторени разноски.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 25-0804-001088/04.03.2025 г., издадено от Началник група в ОД МВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен, с което на Томи Р. В., ЕГН ********** от с. Шаново, обл. Стара Загора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал.5, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 26 контролни точки, като

ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 400 лв., като на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 26 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на М В Р гр.Сливен да заплати на Томи Р. В., ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Сливен, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА