Решение № 103 от 31.05.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Радомир, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е.Т.З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730101024 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. е доставяло топлинна енергия на ответницата за обект, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., на стойност 1504,13 лева. Сочи, че по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Ответницата притежавала качеството „клиент на ТЕ“ и за нея важало действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. Същата не изпълнила задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката.

Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Топлофикация С.” ЕАД и се одобрявали от КЕВР към Министерски съвет. С тези общи 1 условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и пр.

За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр. С., одобрени с решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите били в сила от датата на решението.

На основание чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В разглеждания случай със сградата - етажна собственост, в която се намирал имотът на ответницата, бил сключен договор за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Сочи, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № . г. по описа на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на заявителя и настоящ ищец.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1504,13 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ.

Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.05.2022 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 338,62 лева, начислена за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 21,28 лева за периода от м. май 2019 г. до м. юни 2020 г. и сумата от 5,29 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.

С отговора на исковата молба ответната страна излага твърдения, че между страните няма подписан договор за продажба на топлинна енергия и ответницата не е получавала покана от ищцовото дружество за подписването на такъв договор.

Процесният топлоснабден имот бил собственост на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, представлявано и управлявано от В. Д. Б., като ответницата имала качеството на ползвател 2 на имота. Съгласно договор за наем от 20.02.2018 г. посоченият имот бил предоставен за ползване от ответницата на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, като последното дружество заявило промяна в собствеността и на 20.07.2018 г. по негово заявление бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с „Топлофикация С.” ЕАД, с абонатен номер ., с код на платеца .. За периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. издаваните от ищцовото дружество фактури за процесния абонатен номер били получавани от „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата А. Б., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач – „ПМУ Инженеринг“ ООД, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 25.02.2022 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата А. Б. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 27 024/2022 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото е представен и приет нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот и продажба на недвижим имот № ., том . рег. № ., дело № . г. на нотариус И.

Н., с район на действие – СРС, по силата на който „Проис плюс“ ЕООД учредява на А. Д. Б.

– малолетна, представлявана от законния си представител и майка В. Д. Б., пожизнено вещно право на ползване върху описания по-долу недвижим имот и продава на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, представлявано от управителя В. Д. Б. следния недвижим имот, представляващ офис ., находящ се в жилищна сграда с административен адрес гр. С., общ.

Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж.

По делото е представен и договор за наем от 20.02.2018 г., сключен между В. Д. Б., в 3 качеството ú на законен представител на А. Д. Б., от една страна като наемодател и от друга страна като наемател – „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, по силата на който наемодателят е отдал под наем процесния топлосанбден имот, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., за срок от три години, като по силата на чл. 5.1.а от договора наемателят се е задължил да заплаща всички разходи, свързани с ползването на обекта, в т. ч., но не само: вода, ел. енергия, топлоенергия и др.

Представено е и заявление от 20.07.2018 г. от В. Д. Б., в качеството ú на управител на „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД, до „Топлофикация С.“ ЕАД, с искане за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, офис ., както и решение от 14.06.2020 г. по гр. д. № 64 547/2019 г. по описа на СРС.

По делото е представен и протокол № 2/21.03.2012 г. от проведено общо събрание на собствениците в сграда – етажна собственост на адрес: гр. С., общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. ., партерен етаж, от който се установява, че е взето решение „ПМУ Инженеринг“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Представени и приети са също и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

По делото са представени от конституираното трето лице – помагач 2 бр. протоколи за отчет на уреди и 2 бр. изравнителни сметки за процесния топлоснабден имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че не са констатирани данни за извършени плащания от страна на ответницата, касаещи процесния период. Според вещото лице за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е както следва: главница в размер на 1504,13 лева и лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г. в размер на 338,62 лева. Вещото лице е посочило също, че дължимите суми за извършено дялово разпределение са в размер на 21,28 лева главница за периода от м. май 2019 г. до м. май 2020 г. и 5,29 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.

Вещото лице е отразило и че издадените от ищцовото дружество фактури за процесния период са с получател „ВС Инвест и Финанси“ ЕООД и същите са изпращани по електронен път на така посоченото дружество.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че отчетените показания от общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Общият топломер е преминал задължителния метрологичен контрол и същият е освидетелстван по съответния ред през 2017 г. и през 2021 г. Вещото лице посочва още, че начислените суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния 4 период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., както и че задължението на ответницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния период е в размер на 1467,17 лева. Според вещото лице ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие със ЗЕ, като за отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. ФДР е разпределяла на абоната по партида по време на отчетния период прогнозна топлоенергия за отопление, както и за БГВ. След отчетния период разпределяната топлоенергия е изравнена с разпределената по изчислителен път – отдадена от СИ и по отчет на апартаментния топломер и на водомерите за БГВ. За процесния период технологичните разходи на абонатната станция са приспадани от отчетената ежемесечно брутна топлоенергия. Технологичните разходи за АС са изчислени вярно съгласно т. 4.1 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът кредитира заключенията по допуснатите ССчЕ и СТЕ, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.