Решение № 7562 от 13.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7562 гр. София, 13.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110105964 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Ш. срещу А. Ц. И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание 108 ЗС с искане да се признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид. ч. на основание универсално правоприемство от наследодателя Х. В. Х. и с искане за осъждане на ответника да предаде владението върху 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.): гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул.

„2-ра“ № 8, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), целият с площ съгласно скица от 1230 кв. м, при съседи: обекти с идентификатор ***, ***, ***,

***, *** и ***, а съгласно документи за собственост: съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 174, находящ се в с. Бистрица, Столична община, район „Панчарево“, местност „в.з. Малинова долина“, целият с площ по документи за собственост от 1075 кв. м и при съседи: Евдокия Димитрова Х., Иванка Димова Афар и от две страни - улици, заедно с построените в поземления имот СГРАДА с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***: гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул. „2-ра“ № 8, трайно предназначение: жилищна сграда 1 еднофамилна, със застроена площ от 94 кв. м, бр. етажи: 2, и СГРАДА с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***: гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул. „2-ра“ № 8, трайно предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ от 34 (тридесет и четири) кв. м, бр. етажи: 1.

Ищецът твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. от гореописания недвижим имот на основание универсално правоприемство, вследствие настъпила на 15.09.2015 г. смърт на Х. В. Х. Излага, че родителите й са придобили имота по време на сключения помежду им брак чрез позоваване на изтекла придобивна давност, обективирана в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 5, том VII, дело № 97/1993 г. по описа на нотариус Димитър Танев - IV нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд. Останалите 3/4 идеални части сочи, че са били собственост на преживялата съпруга на Х. Х. и нейна майка - З. П. Х.

(починала на 30.10.2016 г.), въз основа на осъществило се универсално правоприемство и обособяването на личен дял на преживелия съпруг. Сочи, че ответникът се легитимира като титуляр на посочените 3/4 идеални части на деривативно правно основание - договор за издръжка и гледане от 11.10.2016 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане и издръжка, вписан в Служба по вписванията - гр. София под вх. per.

№ 62427/11.10.2016 г., акт № 29, том 145, дело № 45324/2016 г. Съгласно цитирания договор З. Х., действаща чрез пълномощника А. И., който сключил договора сам със себе си, прехвърлила притежаваните 3/4 идеални части от процесния имот срещу задължението ответникът да поеме гледането и издръжката й докато е жива, като полага грижи и внимание към нея, в здраве и болест, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице. Поддържа, че действителността на посочена сделка е оспорена посредством отрицателен установителен иск, за което било образувано исково производство по гр.д. 52313/2021 г. по описа на СРС, 161-ви състав. Твърди, че на 07.10.2016 г. посредством нотариално завещание № 16, том I, per. № 32430, дело № 16, съставено от нотариус Румен Димитров, per. № 274 в НК, с район на действие - СРС, адрес на кантората: гр. София, ***, вписано в книга за извършените в района нотариални завещания на Служба по вписванията - гр. София под вх. № 795/10.10.2016 г., том I, акт № 116, З. Х. се е разпоредила безвъзмездно за след смъртта си с цялото си имущество в полза на А. И.. Излага, че правото на възстановяване на запазена част от наследственото имущество е упражнено, като въз основа на предявен конститутивен иск е образувано гр. д. № 45411/2021 г. на CPC, 148 състав. Поддържа, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, като твърди, че процесният случай е именно такъв, доколкото поведението на ответника при опити на ищцата и нейния съпруг за посещаване на имота, 2 сочило на едностранно установена фактическа власт върху целия имот с намерение за своене, изключващо владението на другия съсобственик. В подкрепа на последното сочи, че ответникът е направил изявление, че ищцата няма право да бъде в къщата и да изнася каквито и да било вещи оттам. Сочи, че ответникът и неговия син, физически са я изгонили от процесния имот, когато направила опит за достъп до имота в началото на лятото през 2019 г. Твърди, че ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ без правно основание и не допуска ищцата също да упражнява непосредствена фактическа власт съобразно правата й. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че не е дал повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот и твърди, че неведнъж й е предлагал да уредят отношенията си. Сочи, че ищцата има ключове от имота, които не били сменяни след смъртта на майката на ищцата. Твърди, че ищцата живее в друго населено място и не посещава процесния имот от деня на погребението на майка й. Оспорва да е изнасял вещи на ищцата и сочи, че само е почистил къщата. Твърди, че ищцата сама си изнесла вещите след погребението на майка си, включени в наследствената маса. Излага, че притежава собствена къща в съседство, където живеел и твърди, че не ползва процесния имот, а още по-малко имал намерение да свои целия. Сочи, че се стараел да поддържа двора и да извършва спешните ремонти, в които ищцата не взимала участие. С оглед изложеното, счита иска за неоснователен и излага, че ищцата е свободна да ползва притежаваните от нея ид.ч. от имота.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

От приетия Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 5, том VII, дело № 97/1992г. от 13.05.1993г. се установява,че Х. В. Х. е признат за собственик на неурегулирано дворно място, находящо се в с. Бистрица, Софийска област, м. – вилна зона „Малинова долина“, съставляващо имот с пл. № 174, кад. л. № 741 с 740, с площ от 1075 кв.м., заедно с построената в него сграда на етаж и полуетаж, две бараки и гараж, при съседи: Евдокия Димитрова Х., Иванка Димова Афар и от две страни улици.

От приетото удостоверение за наследници на Х. В. Х. се установява, че същият е починал на 14.09.2015г. и е оставил за наследници З. П. Х. /съпруга/ и ищцата И. Х. Ш. /дъщеря/.

От приетото удостоверение за наследници на З. П. Х. се установява, че същата е починала на 30.10.2016г. и е оставила за свой единствен наследник ищцата И. Х.

Ш. /дъщеря/.

От приетото нотариално завещание от 07.10.2016г. № 16, том I, рег. № 32430, дело № 16/2016г. от 07.10.2016г. се установява, че З. П. Х. е завещала на ответника А. Ц.

И. процесния поземлен имот заедно с изградените в него сгради.

3

По делото са налице данни и за образувани съдебни производства за прогласяване нищожността на договора за гледане и издръжка, както и за възстановяване на запазена част, които са висящи. Предмет на настоящото производство, обаче, е единствено собствената на ищцата 1/4 ид.ч. по силата на наследственото й правоприемство от Х. В.

Х.

От показанията на св. Марсел Ш. /съпруг на ищцата/ се установява, че след смъртта на майката на ищцата /З. П. Х./ свидетелят и ищцата били посещавали процесния имот два пъти. Първият път бил при смъртта на З. Х., като отишли в понеделник, преспали във вилата, след това във вторник отишли на погребението и отново преспали във вилата. Къщата била обърната наопаки, имало торби със смет навсякъде. Ответникът посрещнал свидетеля в една малка стаичка препълнена с торби със смет, но не разговаряли със свидетеля. Свидетелят се опитал да разбере ситуацията, но нищо повече. В имота имало вещи на ищцата и на свидетеля, когато го посетили, защото били живели там в продължение на няколко години. Ищцата се опитала да си вземе нейна покривка, но ответникът казал, че нямала право да я взима, защото всичко било негово. Вторият път дошли в София, защото ответникът им съобщил, че имало кражба в къщата. Това се случило две или три години след смъртта на З. Х.. Били в полицейското управление, след това отишли отново във вилата, където били ответникът заедно с друг човек. Когато влезли във вилата, ответникът и синът му веднага дошли след тях и заставали на вратите, за да не видят какво има в помещенията. Те допуснали ищцата и свидетеля във вилата, последните отворили вратите и видели, че всичко било пълно с нови мебели. Качили се на горния етаж, където отсядали, когато идвали в София, свидетелят и ищцата отключили със собствен ключ и влезли в стаята, а ответникът и синът му стояли пред стаята, за да следя какво ще направи вътре.

Свидетелят не могъл да погледне какво има на тавана, защото било заключено, след това, когато излезли на двора, синът на ответника изблъскал свидетеля за да напусне, докато ответникът изблъскал ищцата. Свидетелят и ищцата искали да вземат вещи от къщата, тъй като били ходили там всяко лято в продължение на 40 години, но не успели да ги вземат.

Станало им ясно, че нямало какво да правят повече там, тъй като нямало как да отидат без ответника да е там, а той следял всичко от балкона. Свидетелят живеел със съпругата си в село близо до гр. Севлиево и в последно време не идвали в София, а по-рано идвали всяко лято. След смъртта на майката на ищцата спрели да идват в София. Ответникът не бил предлагал на ищцата да изкупи неговия дял от имота, а бил предложил да изкупи нейния дял, но ищцата не била съгласна с предложената цена. След смъртта на майката на ищцата не се били грижели за имота, защото не били идвали в София. Не били ходили във вилата, защото нямало вече какво да правят там. Не са се ангажирали с поставяне на охрана за имота и други подобни разходи, тъй като ответникът бил собственик на 3/4 части от него и тях това не ги интересувало.

От показанията на св. Йорданка Димитрова Божинова се установява, че същата познава ищцата и нейните майка и баща, както и че свидетелката е съсед на процесния имот. При смъртта на майката на ищцата, последната дошла в къщата заедно със съпруга си, след това 4 дошли още един път, но имали някакви неприятности с ответника. Това било преди две или три години, през лятото, искали да си вземат някакви вещи. От техния разказ свидетелката знае, че ответникът не ги бил допуснал до къщата и ги бил избутвал от нея. След смъртта на З., ответникът непрекъснато влизал в къщата и не се криел. Не може да каже какво правил ответника в къщата, не знае дали в момента някой живее в нея. Знае, че в нея влизат хора, но не знае какви. Не била виждала ответника да прави ремонти на двора и къщата, дворът бил пълен с неща на ответника.