Решение № 1547 от 20.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. Плевен, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100853 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. П. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез мл. адв. И. С. И. от ***, преупълномощена от ***, рег. по ф.д. № ***/20*** по описа ***, с БУЛСТАТ № ***; Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления:

*** против „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, в която се твърди следното : на *** г. между „***" АД, ЕИК ***

- Заемодател, от една страна, и П. П. А., - Заемател, от друга, е подписан Договор за потребителски кредит с ид. № *** (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение Заемодателят да предостави паричен заем в размер на 1000.00 лв. (с еврова равностойност в размер на 511.29 евро). При сключването на договора е предвидено условието за обезпечаване на кредита, като при непредоставяне на предвидените гаранции в срок е предвидено начисляването на неустойка. В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, Доверителят ми е заплатил всички суми, дължими по Договора, ведно с възнаградителната лихва и допълнително начислените такси и неустойки.

Заявява се, че страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за паричен заем. Заемателят, П. А., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите 1 следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.

В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора.

Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19 ал.4 ЗПК вр. пар.1 от ДР ЗПК, както 2 е посочено в изложението по-горе.

Нещо повече, така предвидената неустойка, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.

Счита се, че сключеният Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържа информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Противоречието на процесния договор на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и 2 и чл.22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 1 000.00 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1 000.00 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между „***" АД и П. П. А., с ЕГН **********, Договор за потребителски кредит с ид. № *** от *** г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗП; да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, „***" АД да заплати на П. П. А., сумата, която е недължимо платена по Договора за потребителски кредит:

25.00 евро - недължимо платени сума съгласно Договор за потребителски кредит с ид. № *** от *** г., за периода от 20.07.2022 г. до 16.01.2023 г.; законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски по делото.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който се 3 признават предявените искове, като се твърди, че претендираната сума от 25 евро е заплатена в хода на делото по посочената от ищцата банкова сметка.

В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от адв.И.И., която поддържа исковете. Направено е изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, който е предявен за сумата 100евро.

Постъпило е писмено изявление на ответната страна, че и след увеличението искът се признава, като е представено доказателство за извършено плащане в хода на делото. Пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на съдебно решение при признание на исковете.

В о.с.з. не се явява представител на ответната страна; изразено е писмено становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявените искове са допустими.

По същество искът с правно основание чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи с оглед направеното признание. Искът на основание чл.55 ал.1 пр.1-во от ЗЗД следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на делото, след направено признание от страна на ответника за дължимостта на сумата.

По отношение разноските :

Представен е списък на разноските – приложен на л.79 от делото. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата разноски за държавна такса и преписи в общ размер 54,68 евро, както и разноски за един адвокат, като в тази връзка следва да се уважи направеното искане за редуциране чрез намаляване на адвокатския хонорар. В представения списък и договор за правна защита и съдействие// л.80 от делото/ е вписан адвокатски хонорар съответно по първия иск 511,29 евро и 204,51 евро по втория иск. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС тълкуване (Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, т.к. не съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност на делото.

Производството по делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, като страните са имали и имат множество идентични дела. Съдът съобразява сравнително ниският материален интерес по делото, поради което намира, че за първият иск следва да определи адвокатски хонорар в размер 250 евро, а за втория – 200 евро, или общ размер на адвокатското възнаграждение в размер 450 евро.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК за НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит №*** от ***г., сключен между П. П. А., ЕГН ********** и „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.55 ал.1, предл. 1-во от ЗЗД от П.

П. А., ЕГН ********** против „***” АД, ЕИК *** иск за сумата от 100 евро – претендирана като недължимо платена по процесния договор за кредит №*** от *** г., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „***” АД, ЕИК *** с постоянен адрес в ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. А., ЕГН ********** с пълномощник мл. адв. И. С. И. от ***, преупълномощена от ***, рег. по ф.д.

№ ***/20*** по описа ***, с БУЛСТАТ № ***; Съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: ***, разноски по делото, както следва: за държавна такса 54,68 евро и за адвокатски хонорар – 450 евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5