Решение № 5624 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5624 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110169664 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове от В. В. М. и М. В. З. (ищец) срещу ДП „Н.К.Ж.И.“ (ответник), както следва: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за осъждането на ответника да заплати на В. В. М. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща и В. М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за осъждането на ответника да заплати на М. В. З. сумата от 180000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му В. М.в З., починал на 07.11.2023г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане.

Ищците твърдят, че В. М.в З. е техен баща. Сочат, че приживе техният баща заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“. Обясняват, че към датата на смъртта си баща им е изпълнявал трудовите си задължения съобразно длъжностната характеристика, които се изразявали да извършва основни ръчни работи и машинно по поддържане на ремонт на железен път и съоръжения към него в района, към който се отнася съответния обединен жп-участък, в това число окосяване на едри треви по железния път, банкетите, канавките. Релевират, че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр.

София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с 1 локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „К.Т.В.Б.“ АД, по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, баща им В. М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника, в резултат на което получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата смърт. Сочат, че вина за инцидента има служел на ответника – П.Т.Ц., ръководител на групата, който следвало да се снабди и постави информационни знаци и табели, сигнализиращи извършваните дейности, да бъде на място и да ръководи дейността им и поради немарливо поведение от негова страна при изпълнение на занятие и на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като ръководител на работна група транспорт ПЖПС – неполагане на грижи за безопасността и здравето на други лица, засегнати от неговата дейност съгласно чл. 11 от Наредба № 13/2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт /Наредбата/, неприсъствие на място и неосъществяване на наблюдение и непрекъснат контрол при извършване на определената работа в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредбата, неприсъствие на място по време на придвижване на работниците към мястото на работа в нарушение на чл. 66 от Наредбата, неосигуряване на сигнализиране на работното място в нарушение на чл. 71, ал. 1 и чл. 90, ал. 1 от Наредбата, непоставяне на указателни табели от двете страни на работното място в нарушение на чл. 468, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, станал причина за инцидента. Твърдят, че срещу това лице имало образувано досъдебно производство № 54/2023г. по описа на НСлС, в рамките на което лицето било привлечено като обвиняем. Обосновава се, че злополуката е трудова, тъй като е станала по време на работа на покойния В. М.в З., както и защото била призната за такава с разпореждане № 33693 от 19.02.2024г. на НОИ, ТД София. Твърдят, че смъртта на баща им била внезапна и неочаквана, настъпила рано за него – същият бил на 57 години, в работоспособна и активна възраст, енергичен, изпълнен с живот и активни социални комуникации, отглеждайки заедно с жената, с която живеел на семейни начала, дъщеря си от брака си с първата жена, който не бил прекратен, и сина си от жената, с която живеел на семейни начала. Твърдят, че поради създалата се семейна обстановка ищцата В. З.а не контактувала от 30 години с майка си, което обусловило наличието на силна връзка с баща и над обичайната за този вид родство, единствено от него усещала родителска ласка, бащина обич и подкрепа, и след неговата смърт се чувствала като кръгъл сирак. Сочи, че се виждали и чували ежедневно, споделяла с него, той я изучил и възпитал, той се грижил за нея и нейните деца, помагал в грижите за тях, оказвал морална и финансова подкрепя, събирал цялата фамилия за всички празници и рождени дни, бил привързан към дъщеря си и внуците, поради което и след смъртта му още не могла да преодолее загубата, изпаднала в много тежко психическо и емоционално състояние, изпитвала огромна болка, не спирала да мисли, че повече няма да го види, да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и опора при него, включително финансова. След загубата често плачела, постоянно ходила на гробищата, отказвала да се среща с роднини и близки, а при спомена за него силно се натъжавал и плачела. Ищецът М. В. З. твърди, че с покойния си баща имали силна връзка, 2 бил емоционално и финансово обвързан и зависим от него, съществувала взаимна обич, споделяне и подкрепа – духовна и материална, живеели заедно, всяка вечер сядали заедно около масата, разговаряли, работили заедно и баща му го учил, често играели футбол, а след смъртта му загубил всичко това, осиротял, не спирала да мисли, че повече няма да го види, да го чуе, да я прегърне, да се посмеят заедно, да чуе съвета му, да намери утеха и опора при него, включително финансова, което му тежало и до момента. След загубата се променил, затворил се в себе си, отказвал да комуникира, не могъл и към момента да превъзмогне болката и загубата, които никога нямало да отминат, големият шок от нея предизвикал тежка психическа травма, начина, по който настъпила смъртта, оставил у него неизлечим отпечатък. При изложените обстоятелства, счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на трудова злополука, поради което и при съобразяване на понесените болки, страдания, отражението на травмата в психически, физически и емоционален план, тяхната продължителност и интензитет, справедливото обезщетение възлиза на търсената сума, поради което молят предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Представят доказателства и правят доказателствени искания. Претендират разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска по размер. Признава, че инцидентът е настъпил по описания в исковата молба, разпореждане на НОИ и протокол на НОИ механизъм, както и че представлява трудова злополука. Оспорва обаче размера на обезщетението с довод, че е прекомерен с довод, че сума в по-малък размер би обезщетила вредите, а в този размер би довела до неоснователно обогатяване, както и с довод, че ищците не са били икономически обвързани от покойния си баща. Прави възражение по чл. 200, ал. 3 КТ срещу размера на обезщетението и с довода, че от него следва да се приспадне полученото от двамата ищци обезщетение в размер от по 19015.92 лева по групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ по полица № 011622012600575. При тези доводи моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени.

Претендира разноски. Възразява по допускането на медицинска експертиза и на свидетели за установяване механизма на инцидента като ненеобходими с оглед липсата на спор по тези обстоятелства. Представя доказателства.

От ответника е представена писмена защита, в която се обосновава неоснователност на предявения иск поради вече платено обезщетение, а при условията на евентуалност – неговата прекомерност, с доводи, почиващи на доказаните от свидетелските показания негативни преживявания и тяхната обективност.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между ответника и В. М.в З. е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е заемал длъжността „работник ПЖПС“ при ответника, с място на работа в ЖПС София, с работно място „участък по ПЦПС Илиянци, механизирана група по ПЦПС Илиянци“. Обстоятелството се доказва от представения по делото /л.18-19/ трудов договор № 230000065/04.09.2023г.

3

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че по време на съществуващото между ответника и В. М.в З. трудово правоотношение е настъпила злополука по описания в исковата молба, разпореждане № 33693/19.02.2024г. на НОИ и протокол № 14/06.02.2024г. време, място и начин и поради виновното поведение на служител на ответника, а именно че на 07.11.2023г. около 10:10 часа в гр. София, в междуградието Разделен пост 4 – гара Илиянци, при движение на влак № 10891 с локомотив с № 98522051 522-7, собственост на „К.Т.В.Б.“ АД, по време на изпълнение на задълженията си по почистване на релсовия път и „откриване на габарит“, работейки с машинен храсторез, баща им В. М.в З. бил ударен и прегазен от движещия се в лява крива по посока на маршрута кв. - + 320 локомотив, заедно с друго лице, служител също на ответника.

Злополуката е призната за трудова с влязло в сила разпореждане на НОИ № 33693/19.02.2024г., което обстоятелство страните не спорят и се доказва по делото.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че в резултат на тази злополука В. М.в З. получил тежка съчетана травма на тялото, довела до неговата смърт.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищците са наследници на В. М.в З. като негови деца. Обстоятелството се доказва от приложеното по делото удостоверение за наследници, от което се извежда, че наследници на покойния В. М.в З. са следните лица: З.З. З.а – преживяла съпруга; В. В. М. – дъщеря; Б. В. З. – син; М. В. З. – син; А. В. З.а – дъщеря.

Установява се, че между ответника в качеството на застраховащ и „Д.З.“ АД е сключен договор за групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ – комбинирана по полица № 0116220126000575/20.12.2022г. /л.56-59/, по силата на който се застраховат 10578 лица по средносписъчен състав съгласно справка за персонала, подлежащ на задължително застраховане към 31.10.2022г. по „Трудова злополука“ срещу застрахователна премия за събития, свързани с живота, здравето и телесната им цялост. Уговорената застрахователна сума е 1 231 248 732 лева. Покритите по полицата застрахователни рискове, индивидуалните застрахователни суми и обезщетения са посочени в приложение № 1 към договора.

Застрахователната полица има действие само за събития, настъпили на територията на страната и се сключва за срок от 12 месеца, считано от 00:00 часа на 01.01.2023г. до 24:00 часа на 21.12.2023г. и при условие, че застрахователната премия или първата вноска по нея е платена. Уговорено е, че застраховащият си запазва правото в рамките на срока и стойността на съответната застрахователна полица да променя справката за персонала, подлежащ на задължително застраховане. Сред покритите рискове по приложение 1 е смърт от трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, в който случай уговореното застрахователно обезщетение е 7-кратният размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Описаната в договора справка на служителите, подлежащи на задължително застраховане, не е представена, но страните не спорят и се извежда от представените доказателства, че ищците са предявили пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение, в отговор на която застрахователят е изплатил на всеки от тях сума в размер на 4