Решение № 182 от 01.12.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Първомай, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100436 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 и чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Д. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С. П. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

*******, представлявано от изпълнителните директори Ф. Г. Д. и С. Ю. А. и по процесуално пълномощие от адв. С. А. У., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, че сключените помежду им Договори за кредит № № ********* и ******* г., а при условията на евентуалност – клаузата на чл. 3.3. от тях, са недействителни, и да го осъди да й заплати сумата от 242, 63 лева (двеста четиридесет и два лева и шестдесет и три стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание по същите недействителни договори, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.07.2021 г., до окончателното й издължаване.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на гореизброените шест, сключени между страните, договора, ответникът предоставил на ищцата парични заеми съответно от 500, 00 лева, 500, 00 лева, 350, 00 лева, 500, 00 лева, 500, 00 лева и 500, 00 лева Навежда се, че съглашенията са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворяват императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 12 и 1 т. 20 и ал. 2 от ЗПК – не съдържат информация за условията за прилагането, периодите, предпоставките и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита от 20, 00%, индекс или референтен лихвен процент, взетите предвид допускания, използвани при пресмятане на годишния процент на разходите от 48, 67%, конкретизация на начина, по който е формиран, и на неговите компоненти, разяснение на правата на потребителя на безвъзмездно извлечение за извършените и предстоящите платежи и на отказ от сделката и на реда за тяхното упражняване, а общите условия не били предадени на ищцата и подписани от нея на всяка страница.

При условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 3.3. от договорите, която предвижда дължимост на неустойка от 3, 75 лева на ден за неизпълнение на поетото от ищцата в чл. 1.7. задължение да представи обезпечение, условията за осигуряване на което обаче били практически непостижими, противоречи на ЗПК и на добрите нрави и цели заобикаляне на чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Предвид горното ответникът получил без основание 242, 63 лева, съставляващи разликата между общо престираните за погасяване на кредитите 3 092, 63 лева и заетите общо 2 850, 00 лева, които подлежали на връщане от кредитополучателя както при недействителност на договорите, съгласно чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, така и в случай на нищожност само на уговорката по чл. 3.3.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 925/06.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Релевира, че уговореният годишен лихвен процент от 20, 00% е фиксиран, а не референтен, че от договорното съдържание са ясни условията за начисляването му – върху главницата при дневен размер на годишна база от 365 дни, че правата на заемателя по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК са изрично посочени в т. 12.1. и т. 6.3. от приложимите към договорите Общи условия, че същите са били предварително изпратени на и приети от ищцата в рамките на електронното договаряне между страните, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК неустойката не е сред разходите, които се включват при изчисляване на годишния процент на разходите и че ограничението по чл. 33, ал. 2 от ЗПК касае единствено обезвредата за забава, но не и друг вид неизпълнение. Противопоставя възражение за изтекла давност по отношението на вземането за неоснователно обогатяване с доводи, че сумите са издължени повече от пет години преди завеждането на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез довереника си поддържа исковите претенции, а ответникът не се представлява, като с Молби вх. № № 3568/05.12.2022 г. и 1011/28.03.2023 г., депозирани от пълномощника му моли за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключени 2 помежду им в електронна форма Договори за кредит № № 1******* г. (л. 42 – л. 43), 127753/05.05.2016 г. (л. 44 – л. 45), ******* г. (л. 46 – л. 47), ******* г. (л. 48 – л. 49), ******* г. (л. 50 – л. 51) и ******* г. (л. 52 – л. 53) ответникът, от една страна като „Кредитодател”, отпуснал на ищцата, от друга като „Кредитополучател”, потребителски кредит съответно от 500, 00 лева, 500, 00 лева, 350, 00 лева, 500, 00 лева, 500, 00 лева и 500, 00 лева. Последната усвоила заемните суми и се съгласила в срок от 15 дни да ги възстанови на кредитора и да му заплати лихва съответно от 8, 33 лева, 8, 33 лева, 5, 83 лева, 8, 33 лева, 8, 33 лева и 8, 33 лева при годишен лихвен процент от 20% и годишен процент на разходите от 48, 66% – по Договор № ******* г. и от 48, 67% – по останалите договори, или да престира общо съответно 508, 33 лева, 508, 33 лева, 355, 83 лева, 508, 33 лева, 508, 33 лева и 508, 33 лева. Погасяването следвало да осъществи чрез една анюитетна вноска с падеж съответно на 03.05.2016 г., 20.05.2016 г. 10.06.2016 г., 16.06.2016 г., 01.07.2016 г. и 12.07.2016 г., съгласно Погасителен план, оформен като приложение към съответното съглашение (л. 54 – л. 56).

В т. 3.3. от договорите е уговорено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2, 73 лева – по Договор № ******* г. (л. 46 – л. 47), и на 3, 75 лева – по другите договори, платима заедно със следващата погасителна вноска, за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по т. 1.7., 1.8. и 1.9. от договорите до края на следващия ден от подписването им да му предостави обезпечение чрез банкова гаранция с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му или поръчителство на поне две физически лица.

В т. 4.1. от контрактите е упоменато, че неразделна част от тях са Общите условия към договори за потребителски кредит „Кредит до заплата”, а с отговора са представени Общи условия за договори за потребителски кредит „Кредит на вноски” (л. 57 – л. 65), съобразно т. 2.3. от които приложението им е изключено по отношение на договорите за кредит, които се уреждат от Общите условия към договори „Кредит до заплата”.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 118 – л.

121), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, с извършените от ищцата погашения по кредитите от общо 3 092, 63 лева, както следва: на 03.05.2016 г. – 560, 83 лева по Договор за кредит № 1******* г., на 20.05.2016 г. – 560, 83 лева по Договор за кредит № 127753/05.05.2016 г., на 01.06.2016 г. – 365, 98 лева по Договор за кредит № ******* г., на 16.06.2016 г. – 560, 83 лева по Договор за кредит № ******* г., и на 01.07.2016 г. – 513, 47 лева по Договор за кредит № ******* г., изцяло са погасени задълженията й за главница от общо 2 850, лева, тези за възнаградителна лихва до размера от общо 33, 98 лева и за неустойка по т. 3.3. от договорите, начислена по всеки от тях съответно за 14 дни, 14 дни, 5 дни, 14 дни, 7 дни и 3 дни – до размера от общо 208, 65 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г.

3 по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно съС.ие, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на шест договора за кредит с фактически доводи за наличие на недостатъци по чл. 22 от ЗПК, които по правилата на чл.

154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, а при условията на евентуалност – клаузата по т. 3.3. от тях като противоречаща на и заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.

Бидейки сключени от финансовата институция в битността й на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от нея занятие, процесните съглашения се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки и се подчиняват на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед естеството на насрещните престации и профила на контрагентите договорите се регулират и от ЗПК, който въвежда Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

4

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.