Решение № 299 от 23.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Ботевград, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200275 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес в с. В., ул. „***“ № ***, чрез пълномощника адв. П. Д., е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ****., издадено от А.З. И. като Началник група в ОДМВР - София, РУ – гр. Ботевград, упълномощен със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл. 178, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. Д. от САК, която поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и претендира заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – А.З. И., Началник група в ОДМВР – гр. София, РУБотевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН Серия GA № ***/****г.; справка за нарушител/водач, Заповед №****г., справка за МПС, докладна записка №*** снимков материал, фискален бон от 16.11.2023г., превозен билет по чл.211, ал.3 от ЗГ, декларация за съответствие, кантарна бележка №***, констативен протокол Серия **** №***, АУАН №***г., издаден от РДГ София, сведение от И.С.Г., сведение от П. Д. Г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Л.

Б., М. Н. Т. и В. Х. И., се установява следната фактическа обстановка:

На 16.11.2023г. в 10.05 ч. свидетелите М. Н. Т. и В. Х. И. – полицейски служители при РУ – Ботевград били на работа и изпълнявали задълженията си по линия на пътен контрол в района на село В., община Ботевград. Тогава на улица „***“ пред №*** спрели за проверка лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя П. Д. Г.. В лекия автомобил бил и пътникът И.С.Г. от с. В.. В задната част била натоварена дървесина с поставена марка. Полицейските служители констатирали, че спреният автомобил е с промени в конструкцията, за което го съпроводили до РУ – Ботевград. Била установена собствеността на лекия автомобил, а именно, че принадлежи на трето лице – Р.В.В., с ЕГН ********** от село В.. На място Г. Л. Б., на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР – гр. София, РУ - Ботевград съставил АУАН №*** на водача П. Д. Г. в присъствието на двамата свидетели служителите М. Н. Т. и В. Х. И., за това, че управлява посочения лек автомобил в изменение в конструкцията, за което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП. АУАН бил предявен на П. Д. Г. и той го подписал без възражения. Били снети и сведения от същия, в които изрично заявява, че той самият не е правил промени в конструкцията на управлявания от него лек автомобил. Пътникът И.С.Г. отказал да даде сведения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № *** от ****г., издадено от А.З. И. като Началник група при ОДМВР – гр. София, РУ – гр. Ботевград.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г. Л. Б., М. Н. Т., В. Х. И., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закокон, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

Както в АУАН, така и в издадното въз основа на него НП при фактическото описание на нарушението е посочено, че П. Д. Г. управлява лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № ***, с изменение в конструкцията, собственост на трето лице – Р.В.В., с ЕГН **********, от село В., общ. Ботевград. От друга страна цитираната санкционна норма – чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда отогворност за този, който без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС, т.е. налице е колизия между описанието на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение и изписването на самото административно нарушение в диспозитива на НП и на посочените законови разпоредби, които са нарушени и с които се налага наказание. Допуснатото в случая процесуално нарушение е съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност.

Макар и това нарушение да е годно само по себе си да доведе до незаконосъобразност и отмяна на процесното НП, то не е дори единственото допуснато при издаването му. На следващо място разпоредбата на чл. 178, а.1, т.2 ЗДвП предвижда глоба както за този, който без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели, така и за този, който изменя конструкцията на моторно превозно средство. Видно от горното са налице две хипотези, които АНО при издаване на НП не е съобразил, че трябва да посочи, точно, ясно и конкретно. Посочената правна норма е изписана бланкетно, като в цифровото изписване на същата дори липсва предложение 2 от нея, за да бъде ясно на лицето отговорност за коя от двете 3 хипотези му е вменена във вина.

Отделно от това предвид обствоятелството, че законовата норма на чл. 178, а.1, т.2 ЗДвП е бланкетна, то съответно е необходимо и запълването й с приложимите разпоредби на съответната наредба, издадена от министъра на транспорта, разписваща установения ред за комплектуване с основни агрегати от различни модели или изменение на конструкцията на МПС. Липсата на съставомерни факти винаги съставлява съществено процесуално нарушение и то от категорията на съществените, водещи до безусловна отмяна на НП, тъй като лишава административно обвинения отвъзможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен.

На следващо място санкционната норма, която АНО е приложил, не предвижда отговорност за водач, който управлява МПС с изменена конструкция, какъвто е в настоящия случай - жалбоподателят П. Д. Г..

Правната норма от своя страна предвижда отговорност за този, който е изменил конструкцията на въпросното МПС, т.е за да бъде ангажирана отговорност по силата на тази законова разпоредба, следва да е установено авторството на деянието. Това изискване не е налице в конкретния случай, дори нещо повече жалбоподателят изрично заявява в приложено по делото сведение, че не е извършвал промени по конструкцията на управлявания от него лек автомобил. Доказателства относно авторството на нанесеното изменение в конструкцията на лекия автомобил не са ангажирани от АНО в хода на процеса.

От друга страна законодателят е предвидил отговорност по чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП, а именно глоба за собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Предвид приложените материали по делото обаче е видно, че жалбоподателят не е собственик на лекия автомобил. Нито пък е длъжностно лице, а притежава единствено качеството водач на същия, което от своя страна прави деянието и несъставомерно по посочените текстове на ЗДвП.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Предвид гореизложеното е налице оноснования извод, че процесното 4

НП подлежи на отмяна поради допуснати съществени прожесуални нарушения, както и неправилно приложения на материалния закон.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на П.

Димитро Г. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

От въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение с молба същия да бъде намалено до предвидения минимален размер.

Съдът счита претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за частично основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. в полза на адв. П.

Д.. Съдът намира, че при този изход на спора се дължат разноски на жалбоподателя, тъй като същият своевременно е направил искане за това – в депозираната жалба, ведно с доказателства за реалното им реализиране. За да се определи размерът на дължимото възнаграждение приложение намира Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минимланите размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минимланият размер на адвокатско възнаграждение по този вид дела е 400.00 лева. Предвид изхода на делото и с оглед горните мотиви, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 от АПК заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя следва да бъде възстановено от бюджета учреждението, чиито орган е издал наказателното постановление, но след като бъде взето предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, напаравено своевременно от страна на АНО. Възражението от своя страна е основателно, тъй като делото е протекло в едно съдебно заседание, не е налице правна и фактическа сложност на същото и размерът на възнаграждението следва да бъде намален до размера на 400.00 лв., минимално предвидения от законодателя.

Предвид изложеното, ОДМВР- София следва да заплати на П. Д. Г. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.д. № 275/2024г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**** о т *****г., издадено от А.З. И. като Началник група при ОДМВР – София, РУ- Ботевград, упълномощен със заповед № 8*****г. на МВР против П. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес в с. В., ул. „***“ №***, общ. Ботевград като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на П. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес в с. В., ул. „***“ №***, общ. Ботевград разноски в размер на 400,00 лв.

/четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.д. №275/2024г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6