Решение № 4369 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110150365 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .............

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Ищецът твърди, че на 15.08.2017 г. в гр. Варна на ул. „Стефан Караджа“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № .........., собственост на И. Б.

Я., и л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ..........., управляван от М. А., при следния механизъм: при разминаване на л.а. „Дачия Сандеро“ с намиращия се в паркирано състояние от ляво на пътното платно л.а. „Хонда Сивик“, л.а. „Дачия Сандеро“ го удря в дясно странично огледало, в причИ. връзка с което на л.а. „Хонда Сивик“ са причинени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Хонда Сивик“ е застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Автогрижа“, полица № .......... г. Твърди, че на 14.09.2017 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 391, 84 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 391, 84 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 406, 84 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 406, 84 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ............, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочените от ищеца механизъм и участници. Оспорва настъпването на твърдените вреди в причИ. връзка с виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Дачия Сандеро“. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Хонда Сивик“ – поради забранено паркиране на автомобила в еднопосочна улица. Позовава се на 1 давност, доколкото се твърди плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на 14.09.2017 г., а исковата молба ответникът твърди да е подадена на 15.09.2022 г. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 15.08.2017 г., в който е посочено, че на 15.08.2017 г. в 14:00 часа в гр. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 37 е настъпило ПТП с участието на „превозно средство А“ – л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ..........., управляван от М. А., и „превозно средство Б“ – л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № .........., собственост на И. Б. Я., управляван от собственика. Като „обстоятелства“ за настъпване на ПТП е посочено, че за превозно средство А ПТП е настъпило при тръгване/отваряне на врата, а за превозно средство Б – в паркирано/спряло положение.

Съставена е схема на ПТП, като са отразени видимите щети по автомобилите, като за л.а. „Дачия Сандеро“ това е ляво огледало, а за л.а. „Хонда Сивик“ – дясно огледало. В протокола е посочено, че водачът на превозно средство А няма претенции относно вината.

Безспорно е между страните, че към 15.08.2017 г. л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № .......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Автогрижа“, полица № .......... г.

С искане за оценка на вреди от 18.08.2017 г. от И. Б. Я. застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие. В същото е посочено, че л.а.

„Хонда Сивик“ е бил паркиран на ул. „Стефан Караджа“ № 37 и след като водачът се е върнал при него е видял, че е счупено дясното огледало, а на предното стъкло е намерила бележка с телефонен номер на виновния водач и след като му се е обадила, са се срещнали за попълване на двустранен констативен протокол.

Във връзка с горното при ищеца е образувана щета № ........... г.

Безспорно е между страните, че на 14.09.2017 г. ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Автогрижа“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 391, 84 лв.

Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ........... е била застрахована при ответника.

От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 15.08.2017 г. около 14:00 часа л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ........... се движи по ул. „Стефан Караджа“ и срещу № 37 поради неосигурена безопасна странична дистанция водачът реализира ПТП с паркирания отляво л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № .........., в причИ. връзка с което на последния са нанесени щети – увредено е дясно странично огледало. Към датата на ПТП л.а. „Хонда Сивик“ е бил в експлоатация 10 години 4 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 21.03.2007 г. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 394 лв. Обичайните ликвидационни разноски са между 15 и 25 лв.

От показанията на разпитаните по делегация водачи на двата автомобила - И. Б.

Я. и М. М. А. се потвърждава настъпването на процесното ПТП.

Свидетелката Вълкова депозира показания, че си спомня лятото на 2017 г. автомобилът й „Хонда Сивик“ да е бил увреден на ул. „Стефан Караджа“, където е бил паркиран успоредно на тротоара; че улицата е еднопосочна; че не е имало знак за 2 забрана или ограничаване на паркирането; че когато се е върнала при паркирания автомобил страничното й огледало е висяло, а на чистачките е била оставена бележка с телефонен номер, на която е пишело, че авторът й е ударил огледалото при минаване; че се е обадила и с другия водач, с когото не са имали спор, че е виновен за произшествието, са отишли при застрахователя, след което огледалото й е било отремонтирано в сервиз.

Свидетелят А. заявява, че си спомня да е участвал в ПТП на 15.08.2017 г. при управление на л.а. „Дачия Сандеро“, когато, преминавайки по ул. „Стефан Караджа“, с неговото предно огледало е ударил това на паркиран отляво л.а. „Хонда Сивик“; че не може да каже дали е имало знак, ограничаващ паркирането на мястото; че според него виновна е Община Варна, защото участъкът е много тесен. Заявява, че на другия автомобил е било откачено предно ляво огледало, а по неговото е имало само драскотина; че той е поел вината, тъй като той е бил в движение; че след произшествието е спрял, поискал е лист и химикал от близкия магазин и е оставил на стъклото на другия автомобил бележка с телефона си, на който другият водач му се е обадил и заедно са отишли при застрахователя; че са попълнили двустранен констативен протокол за ПТП.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които са логични и последователни, с изключение на показанията на свидетеля Аврамов в частта относно нанесената на л.а. „Хонда Сивик“ щета, която свидетелят заявява да е предно ляво огледало. Според останалите доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, съдържащ схема на разположението на автомобилите и посочване на щетите, уведомление за щета, заключението на АТЕ и показанията на свидетелката Вълкова, щетата е на предно дясно огледало. Доколкото се касае за ПТП от 2017 г. – повече от 5 години преди депозиране на показанията, това несъответствие в показанията на свидетеля Аврамов по никакъв начин не разколебава изводите на съда, че механизмът на ПТП е установен.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причИ. връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на 3 свидетелите Вълкова и А.. Като е преминал покрай паркирания л.а. „Хонда Сивик“ на разстояние, че да нанесе удар на предното му огледало, водачът на л.а. „Дачия Сандеро“ е осъществил противоправно деяние, в причИ. връзка с което са нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ автомобил.

Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на водача л.а. „Хонда Сивик“. Тежестта за установяване на елементите от фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.

От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване, изразяващо се в паркиране в нарушение на нормата на чл.94, ал.4 ЗДвП отляво на еднопосочна улица.

Установи се от представения протокол за ПТП, съдържащ схема на разположението на автомобилите, и показанията на двамата свидетели, че ул. „Стефан Караджа“ е еднопосочна, като видно от схемата на ПТП, л.а. „Хонда Сивик“ е бил паркиран от лявата страна по посока на движението, в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля А., като това разположение на автомобила кореспондира и на нанесената щета – на предно дясно огледало.

Съгласно чл.94, ал.3, изр.1 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно чл.94, ал.4 ЗДвП на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача по силата на чл.93, ал.1 ЗДвП. В случая твърденията на ищеца са, че се касае за паркиране на увредения автомобил, в какъвто смисъл са й показанията на водача му – свидетелката Вълкова. Паркирането от лявата страна на еднопосочна улица, каквото е налице в случая, обаче е забранено, с оглед на което възражението за съпричиняване се явява основателно, като съпричиняването съдът определя на 1/2.

Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 394 лв., а ликвидационни разноски от 15 лв. съответстват на обичайните такива.

С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.