Решение № 1206 от 09.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100501498 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20210609 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 13375/2010 г. на Софийски районен съд, 78 състав, е осъден ответникът „Т.-С-Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, с адрес гр. София, бул. „****, офис 4, да заплати на ищеца С. К. С., ЕГН:

**********, с адрес гр. Ямбол, ул. „****, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 500 000 лв. Осъден е ответника ответникът „Т.-С-Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. С. С. Ч., САК, рег. № 1700432010, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 2 306 лв. деловодни разноски.

Осъден е ищецът С. К. С., ЕГН: **********, да заплати на ответника „Т.-СЕ.“ ЕООД, ЕИК: ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2 400 лв. деловодни разноски. Осъден е ответникът „Т.-С-Е.“ ЕООД, ЕИК: ****, да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 4 160 лв. деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК: ****.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която предявеният иск е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца С. К. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Ч.. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Правилно районният съд бил определил размерът на обезщетението за сумата от 500 000 лв., но 1 неправилно намалил същото, поради уваженото възражение за съпричиняване. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от подпомагащата ответника страна е направено възражение за съпричиняване. Според жалбоподателя такова възражение не е направено нито от ответника, нито от подпомагащата го страна, а тъй като съдът не следи служебно за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, нито за чл. 201, ал. 2 КТ, първоинстанционното решение било неправилно. Дори да се приемело, че третото лице подпомагаща страна е направило своевременно възражение за съпричиняване, то по делото не се установявало, че именно ищецът е причинил вредоносния резултат. Не била установена груба небрежност от страна на работника, поради която да е настъпила трудовата злополука. В тази връзка излага подробни съображения. Сочи, че доказателствената тежест за установяване наличието на съпричиняване е на работодателя. В случая липсвали доказателства за точния механизъм на настъпване на уврежданията, поради което и възражението за съпричиняване се явявало недоказано. В условията на евентуалност се сочи, че дори съпричиняване от страна на ищеца да има, то същото било минимално. С тези съображения се прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за търпени неимуществени вреди над уважения размер от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв. и да бъде присъдено в полза на ищеца останалото обезщетение –сумата от 400 000 лв. Претендират се разноските за производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден от третото лице подпомагаща ответника страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД). Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който грубо нарушил правилата за безопасност при извършваната от него работа, като навлязъл в половината на стълба, където е разположен въздушен електропровод 110 kV „Бригадир“, който е под напрежение, а не от страната на ВЕЛ 110 kV Волуяк, който е бил изключен и обезопасен за боядисване.

Ищецът бил проявил груба небрежност, преминавайки в частта на боядисвания стълб, където бил разположен въздушен електропровод 110 kV „Бригадир“, като в резултат на скъсените допустими разС.ия до тоководещи части под напрежение се разразила волтова дъга от втора фаза на 110 kV „Бригадир“, като ищецът получил термични изгаряния в областта на долната част на тялото. Прави се искане решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от ответника „Т. – С Е.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С. З..

Излагат се съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в становището си по делото подпомагащата страна е заявила доказателствени искания да бъдат допуснати свидетелски показания за установяване на обстоятелствата и фактите относно настъпването на трудовата злополука, както и извършените от служителите на ответника на 11.08.2200 г. груби нарушения. Сочи се, че по делото се установява, че ищецът е отишъл на 2 място, където токът не бил спрян, въпреки че е подписал инструктаж относно безопасното извършване на работата. При така установеното неотчитането на изключително високата степен на вина у пострадалия би довело до незаконосъобразно решение, сочи ответникът. По делото се установявало съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца под формата на груба небрежност. Прави се искане да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Подадена е и частна жалба от С. К. С., чрез адв. С. Ч., срещу определение № 20225791 от 29.12.2021 г. по гр.д.№ 13375/2021 г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което е оставена без уважение молбата на С. К. С. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че неправилно са изчислени разноските за производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, съобразно уважената част от иска, а от друга страна неправилно са присъдени разноски в полза на ответника, доколкото не се установява последният да е направил такива.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор на частната жалба е подаден от ответника „Т. – С Е.“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. С. З..

Излагат се съображения за неоснователност на частната жалба и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е уважен.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 200 от Кодекса на труда, първоначално предявен като частичен за присъждане на сумата от 100 000 лв., представляваща част от общото дължимото на ищеца обезщетение в размер от 500 000 лв., като след допуснато от първоинстанционния съд изменение на размера на иска в открито съдебно заседание от 11 ноември 2021 г., искът е предявен за сумата от 500 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която предявеният иск е уважен, поради което в случая установени се явяват следните правопораждащи факти: че между ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1 от 7.08.2020 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „бояджия метални конструкции“ в предприятието на ответника; че на 11.08.2020 г. около 10,50 ч., ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, а именно боядисване на стоманени конструкции (железни стълбове 110 kV „Волуяк/Бригадир“, гр. София, ж.к. Люлин), когато е настъпила трудова 3 злополука – същият е бил ударен от образувала се волтова дъга, за което е съставен протокол № 61 от 5.11.2020 г. за резултатите от извършено изследване на злополуката, станала на 11.08.2020 г. на ТП – София-град на НОИ и разпореждане № 28811 от 14.12.2020 г. на ТП – София-град на НОИ, с което се приема станалата злополука за трудова.

Спорни във въззивното производство са въпросите относно механизма на настъпване на трудовата злополука, дали в процеса своевременно е въведено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 201, ал. 2 КТ, дали същото е основателно, както и какъв е справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищеца.

От представените по делото доказателства се установява, че между ответника „Т. – С Е.“ ЕООД като изпълнител и третото лице подпомагаща страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (с променено наименование и форма „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, считано съответно от 28.04.2022 г. и 6.10.2022 г.) като възложител е бил сключен договор № 20-133 от 6.04.2020 г., по силата на който ответникът е приел да извърши боядисване на желязо-решетъчни стълбове на ВЕЛ 110 kV „Бригадир/Волуяк“ и ВЕЛ 110 kV „Драгалевци/Морени“, съгласно приложение № 1 към договора.

Със заповед № 24 от 7.08.2020 г. на управителя на дружеството работодател са командировани работници на ответника, между които и ищецът, на обект: боядисване на желязо-решетъчни стълбове на ВЕЛ 110 kV „Бригадир/Волуяк“ и ВЕЛ 110 kV „Драгалевци/Морени“, считано от 7.08.2020 г. до изпълнение на поставената задача. За ръковидител на работата по наряд, отговорник по безопасност и отговорен ръководите на обекта е бил определен свидетелят Х.Х.И., изпълнители на работата са били С.Х.Х. и З.Ш.М., а за членове на бригадата са определени шестима работници, между които и ищецът. В заповедта е посочено, че работниците са инструктирани за характера на работата, производствения риск, правилата за безопасност, хигиена на труда, противопожарна защита и реда за указване на некарска помощ на пострадал при злополука или нещастен случай.

Със заповед № 25 от 7.08.2020 г. на управителя на дружеството работодател е назначен Х.Х.И. за технически ръководител по смисъла на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на обект: боядисване на желязорешетъчни стълбове на ВЕЛ 110 kV „Бригадир/Волуяк“ и ВЕЛ 110 kV „Драгалевци/Морени“.

Представено е споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, сключено между ответника и третото лице подпомагаща страна на основание ЗЗБУТ, Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, издаден от Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.

Представена е извадка от книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 10.08.2020 г., от която се установява, че е проведен начален инструктаж на работното място от А.М.К. на членовете на бригадата 4 на „Т. – С Е.“ ЕООД за боядисване на желязо-решетъчни стълбове на ВЕЛ 110 kV „Бригадир/Волуяк“. Ищецът се е подписал за проведения инструктаж.

Представен е наряд № 20/2020 г. за работа по въздушни и кабелни електропроводи, възлови станции и трафопостове, от който се установява, че отговорният ръководител Х. И. е наредил на изпълнителите боядисване на ст.

1, 30, 31 и 32 на ЕП (вероятно ВЕЛ) 110 kV „Бригадир“ на 10.08.2020 г., като в условия на работа е отбелязано, че „изкл. на ЕП 110 kV Бригадир без заземяване.“ За наименование на работното място е посочено „ЕП 110 kV Бригадир“. В таблица № 5 от наряда е посочено, че остава под напрежение ВЕЛ 110 kV „Бригадир“. Членовете на състава на бригадата, в това число ищецът, са положили подписи в таблица № 2 от наряда за проведен инструктаж на работното място от допускащия.

Разпечатката съдържа 36 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/543511aa-5e3e-4a99-a7b7-df150f532f16