Решение № 284 от 10.07.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно наказателно дело 1152/2026
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 10.07.2026
- В сила
- 01.08.2026
- Състав
- Блага Бозова
Цитирани разпоредби
- чл.58 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. С.З., 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Т.а като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 2026553020*** по описа за 2026 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *** от *** година издадено от Началник група в ОД на МВР – С.З., сектор „Пътна полиция“ С.З., с което на жалбоподателя Г. Т. Т. на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение по чл.104а от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и се моли отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената жалба. Счита, че НП е незаконосъобразно.
Наказващият орган е представляван в съдебно заседание от процесуален представител. Счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, приема следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като в ал.2 на чл.58 е регламентирано, че когато нарушителят 1 или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление, което се счита за връчено от деня на отбелязването. Прилагането на законовата фикция на чл.58 ал.2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен.
От фактическа страна не е спорно, че полицейски служители са опитвали да връчат на жалбоподателя процесното НП. По делото не е установен проведен разговор по телефон и посочване от жалбоподателя на друг адрес за призоваване. Не е установено от кои съседи полицейският служител е узнал, че жалбоподателят не живее на адреса си в град Р.. От приложения трудов договор № *** *** г. се установява, че жалбоподателят е назначен като работник в РТ 1, считано от *** г., дневна смяна 8 часа. Ако е била извършена от полицейски служител проверка на *** г. за часа, в който е извършено посещението на адреса, то е можело да установи, че на тази дата жалбоподателя е изпълнявал трудовите си функции и щеше да се изясни причината за отсъствието му от адреса в гр. Р.. От приложената призовка за явяване на проверка по преписка се установява, че на *** г. жалбоподателят лично е получил този документ на *** година по постоянния си адрес.
Следователно, липсва първата от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл.58 ал.2 от ЗАНН. В представената административнонаказателна преписка липсват и доказателства, които да удостоверяват, че жалбоподателят е променял адреса си или такива за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на посочения от него адрес, както и данни, че наказващият орган преди да извърши отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН, да е предприел каквито и да е било действия по проверка за наличието на регистририран друг постоянен и/или настоящ адрес на Г. Т., различен от посочения от санкционираното лице адрес, на който е било изпратено за връчване наказателното постановление.
Не са били налице предпоставките за връчване на Наказателното постановление с прилагането на установената със закона фикция по чл.58 ал.2 от ЗАНН. Извършеното от наказващия орган отбелязване, че наказателното постановление е връчено на *** г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН е неправилно. Неполучаването на наказателното постановление е резултат от ненадлежно изпълнение на процедурата по връчване на наказателното постановление на жалбоподателя, поради което неправилно и несъответно на закона е направеното отбелязване за връчването му в хипотезата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Ето защо и при липсата на данни за надлежното връчване на наказателното постановление, следва да се приеме, че жалбата против същото е подадена в срок и не е налице процесуална пречка за разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
2
Видно от приетата като писмено доказателство справка за водач жалбоподателят многократно е санкциониран с административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата – виж справката за водач нарушител от региона на лист 15-26 от приложеното анд № ***/*** г.
На ****** г., около 17,27 часа, в град С.З. по ул.***, посока ***, жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“, собственост на Д.Д., с регистрационен номер ***. По време на движението жалбоподателят използвал мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете /държал с ръката си телефон на ухото си/, поради което е спрян за проверка от свидетелите Ж. И. и М. Н., младши автоконтрольори при ОД МВР С.З., които по същото време били на смяна и изпълнявали служебните си задължения. За така констатираното, на жалбоподателя веднага е съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № *** от свидетеля И., за това, че на ****** г., около 17,27 часа, в град С.З. по ул.*** , посока ***, управлявал лек автомобил „***“, собственост на Д.Д., с регистрационен номер ***, като по време на движението не използвал мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.104а от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН. Отказът е удостоверен с подписа на свидетеля Н. – виж гърба на лист 9 от делото.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, в законен срок и от надлежен орган е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта.
С атакуваното НП на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И. и Н. сочещи, че при изпълнение на служебните им задължения на ****** г. спрели жалбоподателя, тъй като го видели, че използвал мобилен телефон докато управлявал автомобила си, без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. Свидетелите по непротиворечив начин описаха поведението на водача, което ясно са видели и лично са възприели и което всъщност се е оказало повода жалбоподателят да бъде спрян за проверка.
Следва да се посочи, че времето около 17.27 часа е напреднал следобед като все още е светло и няма нужда от улично осветление. В този смисъл полицейските служителе не са били лишени от възможността да възприемат лично и ясно поведението на водача.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на производството - гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите очевидци И. и Н., както и приетите с определение писмени доказателства. Показанията на служителите на полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на 3 съдебното следствие доказателства. Следва да се има предвид, че свидетелите до проверката не са познавали и нямат отношения с жалбоподателя и са констатирали административното нарушение в изпълнение на служебните си задължения. Ето защо, съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели като непротиворечиви, последователни, убедителни и достоверни.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, на процесните дата и място е използвал мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете му докато е управлявал лек автомобил, с което е автор на нарушение по чл.104 а от ЗДвП.
Доказателства оборващи възприетата по делото фактическа обстановка не са налице. Показанията на свидетеля Д. спътник в автомобила на жалбоподателя, в частта им, в която сочи, че преди спирането за проверката никой от пътуващите в автомобила, включително и жалбоподателят не е използвал мобилен телефон, са неубедителни и съдът не ги кредитира.
Показанията на свидетеля не оборват установената по делото фактическа обстановка и изводите от съставомерен характер.
За съставомерността на деянието не се изисква проведен разговор.
Законът забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон, освен ако няма устройство, позволяващо това да става без ръце /например хендсфри слушалка или блутут система на автомобила/. Под „използване“ на телефона се има предвид дори и само държането на устройството на ухото.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок.
Установи се от показанията на свидетелите Ж.И. и М.Н. /като това е видно и от съдържанието на АУАН/, че нарушителят е отказал да подпише акта. Откъзът му е удостоверен по надлежния за това ред. При издаване на обжалваното наказателно постановление и АУАН не са допуснати процесуални нарушения. Посочено е мястото на административното нарушение, обстоятелствата, при които е установено, индивидуализиран е нарушителят и е установено неговото виновно противоправно поведение.
Несъмнено е установено административното нарушение и по отношение на неговия начин на извършване и автор. Точно и ясно е описано мястото на извършване на административното нарушение.
Описанието на административното нарушение е конкретно, ясно и са посочени обстоятелствата, които го обуславят. Описанието на нарушението, мястото и времето на извършване и обстоятелствата, при които е извършено са вписани както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно, ясно и конкретно и не е налице неяснота на административното обвинение.
В разпоредбата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер на 50 лева. Размерът на наложеното наказание е абсолютно определен с цитираната разпоредба.
4
При определяне вида и размера на наказанието наказващият орган се е съобразил изцяло със санкционната разпоредба за горното нарушение. Не са налице основания за изменение на НП в частта на определеното наказание, нито за прилагане на по – благоприятен закон.
По отношение отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, съдът намира следното: В НП е посочено, че на жалбоподателя се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Із 2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
При налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно, отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.15*** ЗДвП/ т.е. ex lege и има контролно – отчетен характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване. На контрол подлежи точното, законосъобразно определяне на броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за даденото нарушение. В тази връзка наказаното лице може да обжалва НП само в частта относно отбелязването на отнетите контролни точки и тогава, когато в останалата част НП не e обжалвано. В този смисъл виж определение № ***г. по адм.д. № ***г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС; определение № ***г. по адм.д. № ***г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС; определение № ***г. по адм.д. № ***г. по адм.д. № ***г. също на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС.
Разпечатката съдържа 43 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5434d663-8588-41ab-8eb9-65fedb184e49