Решение № 3223 от 19.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11309/2022
- Вид
- Решение № 3223
- Подписан
- 19.06.2023
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Красимир Мазгалов, Гюлсевер Сали, Силвана Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3223 гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100511309 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение №7988/13.07.2022 г., постановено по гр. дело № 55420/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 176 състав е отхвърлен предявеният от ищцата Е. Н. отрицателен установителен иск за признаване по отношение на „Софийска вода“ АД, че не дължи сумата от 1 213,69 лв., представляваща начислена стойност за доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за който при ответника е открита партида с кл. № 1003098895.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата, с която същото се оспорва в цялост като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че по делото ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка между него и ищцата, нито с нейния наследодател, както и наличието на реална доставка на ВиК услуги до процесния имот. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в цялост и постановяване на друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Софийска вода“ АД.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно 1 разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, предявен от Е. Н. срещу „Софийска вода" АД. С оглед характера на предявеният от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК законът е въздигнал като условие за допустимостта му установяването на правен интерес от предявяването му. За наличието на това условие съдът следи служебно, доколкото същото се явява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска.
Предмет на настоящото въззивно производство е отрицателен установителен иск за признаване по отношение на „Софийска вода“ АД, че ищцата Е. Н. не дължи сумата от 1 213,69 лв., представляваща начислена стойност за доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода от 01.03.2017 г. до 31.07.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за който при ответника е открита партида с кл. № 1003098895.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, като при предявяване на установителен иск подлежи на нарочно доказване от ищеца. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
В конкретния случай съдът приема за недоказани твърденията на ищцата за съществуване на правен интерес от предявяване на процесния отрицателен установителен иск. По делото не е установено да съществува правен спор между страните за дължимостта на сумата от 1 213,69 лв., за която е издадена фактура №0107379620/05.08.2021 г. С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил иска като недопустим поради липса на правен интерес и е заявил, че ищцата не е потребител на дружеството и между нея и ответника не е налице облигационно правоотношение, както и че водоснабдителното дружество не е предявявало спрямо нея претенции за плащане на дължимите суми. При тази позиция на ответника в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на правен спор между страните за дължимостта на сумата. В настоящия случай обаче липсват твърдения от ищеца, а още по-малко доказателства в посока, че ответното дружество е претендирало извънсъдебно 2 процесната сума. Този извод се подкрепя и от изложеното от самата ищца в исковата молба, съгласно което процесната фактура й е била връчена при нейно посещение в клиентски център на ответното дружество. Предвид изложеното се налага извод, че за ищцата не е налице една от абсолютните препдоставки за упражняване на правното на иск, а именно наличието на правен интерес.
Поради изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, като постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес, а производството по делото следва да се прекрати.
По отговорността за разноски:
В този случай, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, право на разноски би имал въззиваемият – ответник, но такива не са претендирани и не са доказани нито пред първата, нито пред настоящата въззивна инстанция, поради което такива не му се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №7988/13.07.2022 г., постановено по гр. дело № 55420/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 176 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3