Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1743 от 05.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 402/2025
Вид
Определение № 1743
Подписан
05.12.2025
Състав
Елена Калпачка

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1, предложение последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 56 · Търговски закон
  • чл. 60, ал.2 · Търговски закон
  • чл. 60а, т.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20255300900402 по описа за 2025 година

Производството е по реда на по чл. 374 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Б. Р. и Е. Б. Р., чрез адв. Ц. Т., АК- Пловдив, с предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 26 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за безвъзмездно прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г., сключен между Б. Е. Р.., в качеството му на ЕТ „Б. Р.“ гр. Лъки, като прехвърлител и „Р. и Ко“ ООД, като приобретател, е нищожен, поради липса на форма, както и иск с правно основание чл.

29 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство с peг. № 20100113092036 по партидите на страните по договора за безвъзмездно прехвърляне на предприятието на едноличния търговец.

Ищците твърдят, че договорът за прехвърляне на предприятие е нищожен поради липса на форма, тъй като е бил заверен от заместник-кмет на община Лъки, който няма правомощие да завери подписи под двустранен документ, съгласно чл. 83 ЗННД.

Правния си интерес ищците обосновават с качеството си на наследници на починалия едноличен търговец Б. Е. Р.., техен ****, със защита на свои наследствени права, придобити върху недвижимите имоти на ЕТ „Б. Р.“, след смъртта на **** им.

Ответникът „Р. и Ко“ ООД, чрез адв. Г., в срока по чл.367 ГПК с отговора на исковата молба, оспорва допустимостта на иска, като се позовава на практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 16 от 15.04.2022 г. по гр. д. № 1877 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, съгласно която, при наследяване на имущество на фирмата на едноличен търговец, наследствената трансмисия по отношение на имуществените права (в случая правото на собственост) не настъпва автоматично със смъртта на търговеца. Сочат се разясненията на ТР № 2/2001 г . на ОСГК на ВКС, в което изрично се приема, че „вещите и правата върху 1 вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему“ т.е. касае се до придобити имущества, които съставляват имуществени права на правния субект едноличния търговец, различни от тези права на починалото физическото лице и които със смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. Указано е също, че с разпоредбата на чл. 60, ал.2 ТЗ е предвидена възможността наследниците на едноличния търговец да поемат предприятието, а с разпоредбата на чл. 60а, т.2 ТЗ смъртта на едноличния търговец е посочена като основание за заличаване на фирмата от търговския регистър, при съответните правила. С отговора на исковата молба ответникът навежда възражения, че предприятието на едноличния търговец не е поето от ищците, както и, че същият не е заличен в регистъра, поради което и ищците нямат правен интерес от търсената защита, доколкото провеждане на производството по тези установителни искове не би се отразило на правната им сфера, преди осъществяване на някоя от посочените по-горе законови хипотези. Освен това твърди, че не е налице конституиране на всички задължителни страни в производството, доколкото едноличния търговец не е заличен в ТР, а за правоприемството на търговеца е необходимо провеждане на процедурата по чл. 60, ал. 2 ТЗ. Сочи се и неприключило производство по приемане на наследство от страната на ищците по ч.гр.д. 1408/2023 г. по описа на РС – Асеновград.

В отговор на така въведените възражения срещу допустимостта на исковете, с допълнителната искова молба, подадена в срока по чл. 372 ГПК, не се оспорва висящото производство по посоченото частно гражданско производство и неговия предмет – приемане от ищците на наследството на починалия им **** Б. Е. Р.., а същото се сочи като още едно основание за наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита, тъй като ответникът се противопоставя за извършване на опис на имотите, които са били придобити от него в качеството му на едноличен търговец, с претенции за придобиването на собствеността им по силата на оспорения в настоящото производство договор за прехвърляне на предприятие.

Съдът, след приключилата размяна на книжа между страните, като се запозна със становищата и твърденията им, както и представените от тях доказателства, намира процесуално целесъобразно да възприеме възраженията на ответника и приеме предявените искове недопустими, поради липса на правен интерес.

Вярно е посоченото в допълнителната искова молба, че всяко лице, не само страните по договора, могат да се позовават на неговата нищожност и да искат прогласяването и от съда, при наличие на правен интерес от това, но не в този смисъл съдът разбира направените възражения за недопустимост на производството от ответника в отговора на исковата молба. Според съда са въведени от ответника възражения относно липсата на настъпило наследствено правоприемство между 2 ищците и оставеното от починалия им **** имуществото в търговското му предприятие на едноличен търговец, тъй като нито са поели предприятието му, нито е заличена партидата на търговеца в търговския регистър. Освен това, като страна по оспорения договор, едноличния търговец следва да се замести от своите правоприемници в процеса по оспорване на договор, в който е страна, тъй като участието на всички страни по оспорения договор, които са необходими другари в процеса, е условие за неговата допустимост. Доколкото няма поемане на предприятието на едноличния търговец от някои от наследниците му, нито същият е заличен от търговския регистър и наследниците му не са приели оставеното от физическото лице имущество, то към момента не са налице лица, които да са правоприемници на правата, включени в търговското предприятие на едноличния търговец и които да бъдат конституирани и вземат участие в производството, за да бъде допустим процеса.

Действително, правния спор относно недействителността на договор, следва да бъде разрешен еднакво спрямо страните по договора, поради което и същите са необходими другари и следва да участват в производството по оспорването на договора. В конкретния случай страни по оспорения договор за прехвърляне на търговско предприятие са физическо лице - едноличен търговец с фирма ЕТ „Б. Р.“ и „Р. и Ко“ ООД. Тъй като, съгласно чл. 56 ТЗ, едноличния търговец е физическо лице и никога не е имало каквото и да е съмнение в правната теория и практика, че не е налице различен правен субект, а различно качество, в което действа физическото лице, а именно като търговец, то съдът не възприема твърдението, че не са конституирани всички страни по делото, всъщност всички необходими другари, тъй като не се твърди някои от наследниците да е поел предприятието на починалия едноличен търговец и да е запазил фирмата му.

Ищците по делото се легитимират като наследници на физическото лице Б. Е.

Р.. и като такива с право на наследяване на имуществото, оставено при смъртта му, включително това, което е било включено в предприятието му като едноличен търговец. В този смисъл, възраженията на ответника, че не е налице настъпило правоприемство за ищците по отношение на имуществените права, оставени от починалото физическо лице в търговското му предприятие като едноличен търговец, са обосновани с цитираната от ответника съдебна практика. Безспорно от съдебната доктрина и практика е прието, че предприятието на едноличния търговец е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а съгласно ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпругаедноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему“.

Поради това и съдебната практика приема в цитираното от ответника решение, че придобитите имущества, включени в търговското предприятие на едноличния търговец, които съставляват имуществени права на правния субект- едноличния 3 търговец, са различни от тези права на починалото физическото лице и със смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. Това становище е възприемано в практиката на ВКС и други актове, включително Решение № 60093 от 25.01.2022 г. по гр. д. № 4069 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, в което пък се приема, макар в друг контекст, че при смърт на едноличния търговец, установената законова процедура по заличаване на фирмата цели да гарантира установяване на задълженията и удовлетворяване права на кредиторите на търговеца, като само онова, което остава след погасяване на задълженията, може да се приеме за актив на наследството.

Доколкото правния си интерес от разглеждане на установителните искове ищците обосновават с правата си като наследници на починалия им **** Б. Е. Р.., чието наследство приемат под опис, но производството още не е приключило, включително върху имуществените права, включени в търговското му предприятие, като едноличен търговец, които не преминават автоматично към наследствената маса на физическото лице, а не се твърди поемане на предприятието или заличаване на търговеца, то същите не обосновават евентуалното преминаване на правото на собственост върху имуществените права, включени в търговското предприятие на ЕТ „Б. Р.“, включително върху посочените от тях недвижими имоти, с безспорното им призоваване към приемане на наследство на починалия им ****. Поради това евентуално постановеното решение по делото, при тези обстоятелства, не би се отразило на правната им сфера. Поради изложените съображения настоящия състав намира, че за ищците не съществува правен интерес от провеждане на искова защита по чл. 26 ЗЗД и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, поради което, при липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на исковете, същите се явяват недопустими и образуваното по тях производство следва да бъде прекратено.

Ето защо и на осн. чл. 124, ал. 1, предложение последно ГПК, във вр. с чл. 130 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по т.д. 402/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ТО, ХХ състав, образувано по подадена искова молба от Р. Б. Р. и Е. Б. Р., чрез адв. Ц. Т., АК- Пловдив, против „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342, с предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, за признаване за установено, че договор за безвъзмездно прехвърляне на предприятие от 22.12.2009 г., сключен между Б. Е. Р.., в качеството му на ЕТ „Б. Р.“ гр. Лъки, като прехвърлител и „Р. и Ко“ ООД, като приобретател, е нищожен, поради липса на форма, както и иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство – прехвърляне на търговско предприятие, в ТРРЮЛНЦ с peг. № 4

20100113092036, по партидите на ЕТ „Б. Р.“, ЕИК 830170105 - праводател и „Р. и Ко“ ООД, ЕИК 160070342 - правоприемник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5