Решение № 363 от 04.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500482 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 110 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 1167 / 2021 г.

Елинпелинският районен съд е отхвърлил предявените от В. Г. М. срещу Община Елин Пелин осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. и сумата от 14 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени съответно имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 23.01.2017 г., ведно със законната компенсаторна лихва върху двете главници от датата на увреждането.

Районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски от 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца В. Г. М. с твърдения за неправилност, „незаконосъобразност“ и недопустимост. Липсват обаче конкретни доводи за неправилност на решението, тоест за нарушение на 1 материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост. Твърди се най-общо, че решението на съда не комуникира с правните норми и с логиката на представените доказателства. Твърди се, че в самото изложение на решението съдебният състав си е позволил да промени искането на ищцовата страна и да интерпретира обстоятелства, които липсват в исковата молба. Твърди се, че съдът приема за доказани твърдения, които не отговарят на реалната фактическа обстановка между страните и отхвърля (не коментира) тези факти и обстоятелства, свързани с логическите връзки на искането.

Жалбоподателят намира решението за тенденциозно заради необосновано дългите срокове от завеждане на исковата молба до първото заседание; заради субективното отношение на съда в хода на съдебното заседание, коментарите му във връзка с деликта и субективно зададените въпроси по отношение на вещото лице (например може ли ищецът да си падне вкъщи и после да дойде в общината и да „падне“ там); заради това, че всички документи и съобщения по делото не са били изпращани на изрично посочения съдебен адрес, както и заради „др. нарушения“.

С молба от 05.06.2024 г., с която са били отстранени нередовности на въззивната жалба, жаблоподателят е заявил, че обжалва цялото решение, което намира за субективно, неправилно, незаконосъобразно, тенденциозно, едностранчиво, постановено преднамерено и в интерес на ответната страна.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Община Елин Пелин оспорва жалбата, като акцентира върху това, че в нея липсва конкретика, включително и по въпроса кои твърдения, приети от съда за доказани, не отговарят на реалната фактическа обстановка между страните.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи служебно единствено за валидността и допустимостта на обжалваното решение, за приложимостта на императивни материалноправни норми, както и за интереса на някоя от 2 страните, ако такова задължение му е възложено от закона, и за интереса на ненавършили пълнолетие деца при спорове в областта на семейното право. Извън тази проверка въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете, които са били предявени.

Не се констатира нарушение на императивна материалноправна норма. По възникналото спорно облигационно правоотношение никоя от страните не се ползва с особена закрила, за която съдът да следи служебно.

Въззивната проверка следва да бъде ограничена до посочените в предходния абзац въпроси, тъй като във въззивната жалба не се съдържа нито един конкретен довод за неправилност на обжалваното решение, който да бъде обсъден от въззивния съд (чл. 269 ГПК). В жалбата единствено се декларират трите хипотези на неправилност, без да е посочено коя материалноправна норма е била нарушена и защо, в какво се изразява същественото нарушение на съдопроизводствените правила и как това се е отразило върху правилността на решението (който довод да е придружен и със съответното искане), защо решението е необосновано.

Без конкретни доводи въззивният съд не може да преценява евентуална необоснованост, тоест дали е налице порок, който е установим пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт и който е последица от нарушаването на основни логически правила, и да пристъпи към собствен пълен анализ на доказателствата. От материалите по делото не се установява тенденциозно отношение на районния съд, включително при разглеждането на експертизата, която не е била оспорена от страните.

Забавянето на производството преди първото съдебно заседание и начинът на връчване на съдебните книжа нямат никаква връзка с правилността или неправилността на решението.

Подробните писмени бележки, представени от жалбоподателя след приключване на устните състезания, не подлежат на обсъждане, тъй като предметът на въззивното производство се определя единствено с 3 въззивната жалба, а не с последващо писмено изявление.

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

Поради неоснователност на въззивната жалба въззивникът дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 110 от 09.05.2024 г. по гр. д.

№ 1167 / 2021 г. на Елинпелинския районен съд.

ОСЪЖДА В. Г. М. от гр. Е. П., ЕГН **********, да заплати на Община Елин Пелин, БУЛСТАТ .............., разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4