Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2403 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2910/2025
Вид
Решение № 2403
Подписан
17.04.2025
В сила
17.04.2025
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2403 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100502910 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2910/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №1544 от 30.01.2025 г постановено по гр.д.№40982/2024 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че всеки от въззивниците дължи суми от по 162,16 лева мораторна лихва за периода 15.08.2022 г – 14.03.2024 г върху главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. "******* , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №12900 от 25.04.2024 г по ч. гр. д. №22335/2024 г. по описа на СРС, 78 ; както и всеки от въззивниците е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД суми от по 60,84 лева разноски пред СРС и 55,56 лева разноски в заповедното производство .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. По отношение на общите фактура за отоплителните сезони 2021 г – 2022 г и 2022 г – 2023 г не е приложим чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / , защото отчитането , изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е след предвидения 45-дневен срок за плащане .

Липсва и надлежна покана до въззивниците по чл.84 ал.2 ЗЗД , както и не е издадена фактура по чл.32 ал.3 ОУ .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в които оспорва въззивните жалби и 1 изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице “Нелбо” АД гр.София не взема становише по въззивните жалби .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 04.02.2025 г, поради което въззивните жалби от 11.02.2025 г са подадени в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода . Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни , а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин и визира настъпване на различни факти .

Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .

Налага се извод , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1544 от 30.01.2025 г постановено по гр.д.№40982/2024 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София , че всеки от А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София дължи суми от по 162,16 лева мораторна лихва за периода 15.08.2022 г – 14.03.2024 г върху главница за топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. "******* , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №12900 от 25.04.2024 г по ч. гр. д. №22335/2024 г. по описа на СРС, 78 ; както и всеки от А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД суми от по 60,84 лева разноски пред СРС и 55,56 лева разноски в заповедното производство .

ОСЪЖДА всеки от А. П. Х. ЕГН ********** и Б. Б. Х. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр. София суми от по 100 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Нелбо” АД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3