Решение № 1951 от 25.10.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2129/2021
- Вид
- Решение № 1951
- Подписан
- 25.10.2021
- В сила
- 16.11.2021
- Състав
- ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 4978 от 04.08.2021 · ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
- Разпореждане № 5217 от 17.08.2021 · ДИЧО ИВАНОВ ДИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.214 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.2 ал.2 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.8 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 1951 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2129 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Община
Карлово с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“, представлявана от кмета на общината Емил Кабаиванов, чрез адв. Т.
Д., срещу Национална агенция по приходите гр. София. С исковата молба са предявени претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на отменен с Решение №585/06.03.2020 г., постановено по адм. д. № 68/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 12038/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 5964/2020 г. по описа на ВАС, административен акт – Ревизионен акт № Р-16001619001232-091-001/09.09.2019 г., поправен с РА № П-16001619155660-003-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 676/29.11.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на общ. Карлово допълнително е начислен ДДС по фактури, издадени от „Консорциум „Чистота Карлово“ и „АЕР КО“ ООД за данъчни периоди м.07. – м.12.2017 г. Твърди се, че с посочените съдебни актове са присъдени разноски в производството по съдебно обжалване на същия РА, в т.ч. направените разходи за правни услуги, получени от адвокатско дружество „Д., Петков и Костов“ за представителство пред съда, но не и направените разноски в производството по обжалване на същия РА по административен ред. Претенцията е в размер на 6 000.00 лв. С допълнителна молба от 22.09.2021 г. , на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ във връзка с чл.214 ал.1 и ал.2 от ГПК е добавена и претенция за изтеклата законна лихва в размер на 1026.67 лв., изчислена върху главницата от 6 000.00 лв., считано от 12.11.2019 г., датата, следваща плащане на същата главница до датата на предявяване на иска – 19.07.2021 г., както и лихвата за периода от датата на завеждане на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. Д., който поддържа изцяло исковите претенции и искането за присъждане на разноски в производството, като моли същите да се уважат по съображения, изложени в съдебно заседание.
Ответникът - Национална агенция за приходите - София, чрез процесуалния си представител юриск. А., оспорва иска, алтернативно моли да бъде намален до размера на минимално установеното възнаграждение в Наредбата за минималното възнаграждение на адвокатите. Счита, че така допуснатите в съдебно заседание искания за лихви са недопустими. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по настоящото дело. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив и на становище за основателност на исковите претенции и счита, че те следва да бъдат уважени, както по основание, така и по размер, предвид наличните доказателства в тази насока.
Административен съд - Пловдив намира предявения иск допустим. Касае се за иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорните претенции за лихви, за които вреди се твърди да са настъпили като резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност – Ревизионен акт от 09.09.2019 г. и РАПРА от 134.09.2019 г., отменени по предвидения за това ред.
С оглед характера на исковата претенция, съставляваща по същество искане за обезщетяване на имуществени вреди, равняващи се на направени разноски при административно обжалване по ДОПК на отменен административен акт, не е налице и ограничението за приложение на реда по ЗОДОВ, предвидено в чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. В глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, няма норма, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ също не е предвиден ред за направените от страните в това производство разноски.
Затова и съобразно с предвиденото по чл.19 ал.3 във връзка с ал.1 от ЗНАП, както и чл.17 ал.6 от ДОПК, за направилият разноски в административното производство по глава осемнадесета на ДОПК съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, на каквото основание е предявена и разглежданата по настоящото дело искова молба. В насока на тези изводи са и мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС. Определящо за квалификацията на иска за вреди именно по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът, от чиято незаконосъобразност се претендират вредите, се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая се претендира обезщетение от незаконосъобразен ревизионен акт, отменен във фазата на съдебното му обжалване, при което са присъдени разноски в полза на ищеца само и единствено по това съдебно производство.
Следва да се отбележи също така, че тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. Законната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви.
На второ място, съгласно чл.214 ал.1 изр. 3 предл. първо от ГПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, а според ал.2 предл. първо на същия текст, не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви. Или иначе казано, съгласно последно цитираната разпоредба, претенцията за лихви не представлява увеличение на иска, предвид и разпоредбата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, а и допълнителната молба по отношение претенцията за същите е депозирана на 22.09.2021 г., т.е. преди първото съдебно заседание, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на искането за лихви, предявено в първото и единствено съдебно заседание.
На следващо място, искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая издатели на ревизионния акт, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за ищеца, са началник сектор и главен инспектор по приходите към ТД на НАП Пловдив. Териториалните дирекции не са юридически лица и поради това и доколкото издателите на отменения РА и РАПРА са част от административната структура на Национална агенция по приходите, която е юридическо лице, съгласно чл.2 ал.2 от ЗНАП, правилно искът е насочен именно към този ответник.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна, че срещу ищеца общ. Карлово е бил издаден РА № Р-16001619001232-091-001/09.09.2019 г. РАПРА №
П-16001619155660-003-001/13.09.2019 г., от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив, с който са били установени в хода на възложена ревизия задължения на общината от допълнително начислен ДДС в размер на 206 574.93 лв., ведно с лихвата за забава в размер на 27 646.94 лв. или общо 237 221.87 лв.. Ревизионният акт бил обжалван по предвидения за това в ДОПК административен ред от страна на общината, която, след издаване на ревизионен доклад № РД З-16001619001232-092-001/09.08.2019 г., на 11.09.2019 г. сключила договор за правни услуги с адвокатско дружество „Д., Петков и Костов“ с предмет, включващ и процесуално представителство на ищеца в процедурите по ДОПК, свързани с изготвяне на жалба срещу ревизионен акт по реда на чл.152 от ДОПК, депозирана на 25.09.2019 г. След издаване на ревизионния акт, също на 11.09.2019 г. общината упълномощила посоченото адвокатско дружество, в частност адв. Т. Атанасов Д. за подаване на жалба срещу ревизионния акт, както и да представлява ищеца в производството пред административния орган – директор на дирекция ОДОП - Пловдив, респективно пред съда по повод обжалване на ревизионния акт, както и с правото да преупълномощава адвокат. Жалбата, с която ищецът оспорил по административен ред ревизионния акт била депозирана чрез пълномощника адв. Т. Д., което обстоятелство е изрично констатирано и отразено в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив по жалбата. С това решение № 672/29.11.2019 г. компетентният административен орган отхвърлил жалбата и потвърдил РА № Р-16001619001232-091-001/09.09.2019 г. и РАПРА № П-16001619155660-003-001/13.09.2019 г. Съгласно уговореното в т.III от договора за правна защита и съдействие № 77/11.092019 общината се задължила да заплати на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 5 000.00 лв. без ДДС по банков път в срок до 30.09.2019 г. На 11.09.2019 г. Адвокатско дружество „Д., Петков и Костов“ издават на общ. Карлово данъчна фактура № **********/11.09.2019 г. на стойност 6 000.00 лв. с ДДС. Сумата е преведена от Община Карлово на 11.11.2019 г. по банков път в „Уникредит Булбанк“.
След постановяване на решението на директора Д „ОДОП“, с което РА и РАПРА били потвърдени изцяло, е последвало съдебно обжалване пред Административен съд – Пловдив.
Жалбата на общ. Карлово до Административен съд –
Пловдив е подадена също чрез адв. Т. Д., за което е сключен сключен договор за правна защита и съдействие № 83/20.12.2019 г. с предмет - обжалване Решение № 676/29.11.2019 г. на „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП и процесуално представителство пред Административен съд – Пловдив. По т. III от договора е уговорено възнаграждение в размер на 5 000.00 лв. без ДДС., платими по банков път до 31.12.2019 г. За процесната правна услуга адвокатско дружество „Д., Петков и Костов“ издава данъчна фактура № **********/02.01.2020 г. на стойност 6 000.00 лв. с ДДС.
Сумата за извършената правна услуга е преведена от Община Карлово по банков път в „Уникредит булбанк“ на 31.01.2020 г.
С Решение № 585/06.03.2020 г., постановено по адм. д.
№ 68/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е отменил РА от 09.09.2019 г., ведно с РАПРА от 13.09.2019 г. в частта за допълнително начислен ДДС по фактури, издадени от „Консорциум Чистота Карлово и „АЕР КО“ ООД в размер на 206 522.45 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 27 643.88 лв. и е отхвърлил жалбата на общината в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 53.20 лв. и лихви за просрочие 3.06 лв., както и НАП – София е осъдена да заплати на общ. Карлово сумата от 6 046.83 лв. разноски по делото. Това решение е било обжалвано пред ВС на Р България от директора на Д „ОДОП“ – Пловдив, който с Решение № 12038/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 5964/2020 г. по описа на ВАС, I О., е оставил в сила решението на административния съд в гр. Пловдив, като е осъдил НАП – София да заплати 6 000.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Горното се установява от събраните по делото писмени доказателства.
От страна на ответника не се излагат конкретни аргументи в насока неоснователност на иска, а се иска от съда да го отхвърли изцяло, алтернативно – да намали размера му.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5430f7ac-a51f-4f26-af79-576afdc11e5f