Определение № 774 от 14.12.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Шумен, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500477 по описа за 2023 година

Производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. №14163/18.10.2023 г. депозирана от Н. Б.

Н. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „.....“ №8, вх.3, ет.1, ап.38 чрез адв. Г. Д. от ШАК срещу определение № 2344/11.10.2023 г. постановено по гр. д. №20213630102976 по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение № 530/03.07.2023 г. по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като разноски в производството по чл. 251 от ГПК се дължат, доколкото страната с поведението си не е станала причина за направените разходи за адвокат срещу молба за тълкуване на решението. Излага, че съда изцяло е споделил практиката посочена от другата страна, без да съобрази и да разгледа посочената от нея практика, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски, съобразно представените доказателства.

Ответникът по жалбата – Р. Н. Г., чрез процесуалния си представител адв. С. Б. е депозирала отговор, в който излага становище за неоснователност на същата и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че правилно съда е приел, че в производствата по чл. 247 от ГПК, чл. 248 от ГПК, чл. 250 от ГПК и 251 от ГПК, които нямат самостоятелен характер, разноски не се присъждат. За неотносима, към настоящото производство намира цитираната практика от насрещната страна, доколкото в нея се коментирало присъждане на разноски при приключване на дела със самостоятелен характер, като отегляне на иск и отказ от иск за които в ГПК изрично е предвидено присъждане на разноски, какъвто не е настоящия случай.

Частната жалбата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. №2976/2021 г. е било образувано по искова молба на Р. Н. Г. срещу Н. Б. Н. по иск с пр. основание чл. 42 б. „в“ 1

ЗН. С решение №809/03.11.2022 г. съда е уважил иска и е прогласил нищожността на саморъчно завещание съставено от С.Ж. Г. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Шумен, починала на 22.07.2021 г. в полза на Н. Б. Н., обявено на 02.08.2021 г. с протокол на нотариус Й.О.С., с рег. №177 на НК, с район на действие – района на ШРС, в частта за полагащите й се по наследство от майка й 2/6 ид. ч. по иска на Р. Н. Г. и е осъдил ответницата Н. Б. Н. да заплати на Р. Н. Г. сумата от 1537.98 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е влязло в законна сила на 07.12.2022 г.

На 13.06.2023 г. ищцата по делото Р. Н. Г. е депозирала молба с правно основание чл.

251 от ГПК, с която е поискала да бъде извършено тълкуване на постановеното решение. С депозирания отговор по молбата за тълкуване, ответницата Н. Б. Н. е направила искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. С решение № 530/03.07.2023 г. съда е оставил без уважение молбата за тълкуване на решението, но е пропуснал да се произнесе за разноските поискани от ответницата Н. Б. Н.. С молба с рег.

№9471/07.07.2023 г. същата е направила искане на основание чл. 248 от ГПК съда да допълни решението, като й бъдат присъдени разноските за производството по тълкуване на влязлото в сила съдебно решение. С определение № 1826/04.08.2023г. съда е оставил без разглеждане молбата, което определение е отменено от ОС – Шумен и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на направеното искане за допълване на решението, в частта за разноските.

С обжалваното пред настоящата съдебна инстанция определение, съда е оставил без уважение молбата, тъй като е приел, че в производствата по чл. 247 от ГПК, чл. 248 от ГПК, чл. 249 от ГПК, по чл. 250 от ГПК и по чл. 253 от ГПК, както и по чл. 251 от ГПК, каквото е производството за тълкуване на влязло в сила Решение № 809/03.11.2022 г., чието решение се иска да се допълни, в частта за разноските, нямат самостоятелен характер и в тях не се носи отговорност за разноски.

Настоящия въззивен състав намира така постановеното определение за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 о т ГПК, във връзка с чл. 78 о т ГПК, разноски се присъждат с акта, с който приключва производството на всяка инстанция и с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по него, в които случаи възниква и отговорността за разноски. Нормите, уреждащи отговорността за разноски изчерпателно посочват случаите, когато такива се дължат, а при произнасяне по реда на чл.

250 от ГПК за допълване на решението или по реда на чл. 251 от ГПК за неговото тълкуване, съдът не се произнася по съществото на спора, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 81 от ГПК, тъй като произнасянето за допълване и тълкуване обвързва всички страни по делото. Тълкуването е дейност по изясняване на действителната воля на съда, тя е обективно формирана и не зависи от това, в интерес на чия страна е постановено решението и кой е поискал тълкуването. Тълкуването обвързва всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството и от него се ползват и страните, които не са подали молба за тълкуване, поради което в случая са неприложими разпоредбите на чл. 78 2 от ГПК.

Предвид изложеното жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2344/11.10.2023 г. постановено по гр. д.

№2976/2021 г. по описа на РС – Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №530/03.07.2023 г. по същото дело в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3