Решение № 2041 от 22.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2041 гр. Плевен, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Надежда Д. Кузманова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20254430104916 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от П. Т. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: *****, против „ИЗИФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от Б.Н. искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за нищожността на чл. 3, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***** от дата 13.12.2023 г. сключен с „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: ******, поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.; за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ***** от дата 13.12.2023 г. сключен с „Изи Финанс" ЕООД, ЕИК: ****** поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.14б, ал.1 от ЗЗП.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че страните са сключили Договор за паричен заем No *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1 500 лева, която е следвало да бъде върната на 24 месечни вноски. Сочи се, че по процесния договор е следвало да бъде заплатена неустойка по чл. 3 ал. 1 в размер на 610,38 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 2 728,98 лева. Счита се, че начислената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр.с чл. 21 ал. 1 от 1

ЗПК. Навеждат се доводи, че начислената неустойка накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3, ЗЗД. Излага се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Твърди се и, че претендираната неустойка е неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се търси чрез нея в размер на 610,38 лева, е в прекомерно голям размер спрямо получената сума по отпуснатия кредит. Излага се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи се, че този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Счита, че разгледана в този аспект, търсената неустойка по Договор за паричен заем № *****, според който се дължи неустойка в размер на 610,38 лева, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Сочи се, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.Излага се, че така се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита се, че неустойката по съществото си е добавък, към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Сочи се, че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.Твърди се, че процесната неустойка е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП; вр. с чл. 24 от ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално. Излага се, че търсената неустойка е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключване на договора. Навеждат се доводи, че с процесната неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че същата е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Твърди се, че с процесната неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена ПМС N 426/2014 г. Счита се, че поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Сочи се, че посочването в договора на размер на ГПР, който 2 не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗЗП. Твърди се, че преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.

ЗЗП. Навежда доводи, че въведените от ответника изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Сочи се, че преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Твърди се, че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Счита се, че вредите, компенсирани с процесната неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Твърди се, че преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението. Сочи се, че неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита.Излага се, че предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Сочи се, че чрез уговорената в договора неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Навеждат се доводи, че вземането за неустойка от потребителския договор няма характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначално е уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

3

В депозирания отговор на ИМ ответникът сочи, че исковата молба е редовна, но предявеният иск е недопустим. Навежда доводи, че по делото не се съдържат данни някога да е претендирана или погасявана неустойка от ищцата. Сочи, че по делото не се съдържат и доказателства, че сумата е била усвоена. Излага, че процесната клауза е счетена за неравноправна клауза след проверка от КЗП, които са им предоставили срок да уточнят дали признават това обстоятелство, като в случай че го признаят, да я премахнат със задна дата.Твърди се, че дружеството е признало клаузата за неравноправна, поради което е премахната от договорите. Излага, че ищцата е заплатила сумата, колкото да покрие главницата по договора. Сочи се, че с премахването на неустойката, ищецът не следва да получи възстановяване на такава, тъй като дори след премахване на вземането се дължи договорна лихва и главница.

Твърди се, че ищцата е платила сумата от 419,00 лева. Поради изложеното моли съда да прекрати делото, поради липса на правен интерес. Излага се, че исковата молба е основателна и признава иска, тъй като процесната клауза за неустойка е премахната от договора. Ако съдът не приеме признанието на иска оспорва иска като неоснователен, тъй като в договора вече не съществува такава клауза. Моли съда да не присъжда разноски на ищеца, тъй като не е станал повод за водене на делото. Прави възражение за прихващане на основание чл.103 ЗЗД между заплатената сума за неустойка по договора и част от непогасените взеамания за главница. Излага, че по договора е погасена главница в размер на 193.46 лв., с която сума изцяло се погасява остатъка от дължимата вноска за 12.03.2024г., целите вноски за главница за 11.04.2024г. и 11.05.2024г., като от вноската за главница за 11.06.2024г. е погасена сума в размер на 9.58 лв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.

Ответникът по първоначалния иск е депозирал насрещна искова молба с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещната искова молба да му заплати сумата от 50.00 лв., представляващи част от вноската с падежна дата на вноската 07.11.2024г., при общ размер на вноската за падежната дата - 62.50 лв., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението и на основание чл.55 ЗЗД, вр.23, вр.22 ЗПК да осъди ответницата да заплати сумата от 50,00 лева, платена без основание.Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че страните са сключили Договор за паричен заем No *****, като договорът е сключен при условията на ЗПФУР. Излага се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:********, където са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите, като след това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Твърди се, че ако кандидатът бъде 4 одобрен, той получава на личния си е-mail Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Излага се: че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код; че той получава втори е-mail, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код; че преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговора се записва; че по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние; че в случая запис не е извършван, а при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ***** и следният имейл: *****. Активиращият код е ****. Твърди, че сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от 3ПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР. Навеждат се доводи, че процедурата по сключване на договора е изпълнена и на ответницата по насрещния иск е предоставен заем в размер на 1500 лева, която й е преведна по касово на каса на „Изи пей“ АД.