Определение № 24998 от 17.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24998 гр. София, 17.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110162820 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от К. К. К., искова молба, с която са предявени осъдителни искови претенции, както следва: главен иск срещу ****** ******** ******** *******“ и евентуален иск срещу „*************** ** ********** ******“, с правно основание чл. 181, ал.1 З***, с искане да се постанови решение, с което ответникът ****** ******** ******** *******“, в условията на евентуалност – „*************** ** ********** ******“, да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 320.00 лева, представляваща левова равностойност за неосигурена храна за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2022 г. до окончателно изплащане.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че от 2000г. работи в структурите на ***, а от 2015 г. в ГД „******** *******“. Сочи, че след изменение на З***, в сила от 01.02.2017 г., служебното му правоотношение е преобразувано в такова по ЗДСл считано от влизане на закона в сила. Поддържа, че след 01.02.2017 г. е преустановено изплащането на пари за храна на основание чл. 181, ал. 1 З***. На осн. чл.17, ал.2 от ГПК моли съда инцидентно да се произнесе по 1 законосъобразността и валидността на подзаконов нормативен акт - Наредба № 8121з773/01.07.2015 г., в частта в която Министърът на вътрешните работи определя категориите лица, на които следва да се предоставя храна или да се изплаща левовата й равностойност, т.к. било налице противоречие със законова правна норма. Развива съображения в насока, че е сред служителите, на които следва да се заплащат пари за храна. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ****** ******** ******** *******“. Ответникът не оспорва, че ищецът от 2000 г. работи в структурите на ***, а от 2015 г. в ГД „******** *******“ на ***. Сочи, че във връзка с приети законови промени, считано от 01.02.2017 г. ищецът със заповед с рег. № 8121К-2191/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на длъжност главен експерт в сектор „Обществени поръчки“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП, със статут на държавен служител по чл.142, ал. 1, т.2 З***.

Излага, че съгласно чл. 142, ал. 1 З*** служителите са три категории: полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут се уреждал със З***; такива по чл.142, ал. 1, т.2, какъвто твърди, че е и ищецът, чийто статут се уреждал със ЗДСл; и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут се уреждал при условията и по реда на КТ и З***. Развива съображения в насока, че законодателят изрично е определил статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З*** да е по ЗДСл, като е посочил и кои разпоредби от З*** се прилагат по отношение на тези служители. Сочи, че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З*** биха имали право на храна само при условията на чл. 181, ал. 3 З***, какъвто обаче не бил настоящият случай. Твърди, че формирането на основната заплата и цялостното възнаграждение на ищеца е определено със закона, като възнаграждението включвало и равностойността на храната. Извън основното възнаграждение сочи, че не се дължи допълнително и отделно възнаграждение за храна, като развива подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Министерство на вътрешните работи, в който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил служител на ****** ******** ******** *******“. Сочи, че от 01.02.2017 г. насам на ищеца е определена индивидуална основна заплата, включваща левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З***. Подробно аргументира, че не му се дължи претендираната сума. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал.1 З***.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

2

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесния период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността главен експерт в сектор „Обществени поръчки“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП; че за процесния период ответникът не е изплащал отделно от основната месечна заплата, левовата равностойност на храната; че за процесния период евентуално дължимата, на основание чл. 181, ал. 1 от З***, парична равностойност на храната е в размер на 4 320 лв., по 120.00лв. месечно.

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото, е да докаже наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, по силата на което да е полагал труд при ответника; да попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размера на претенцията.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответниците документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи описаните в исковата молба документи, доколкото същите са представени от ответника с отговора на исковата молба.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.09.2023 г. от 11.15часа , за които дата и част да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства найкъсно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4