Присъда № 21 от 01.12.2025, Районен съд - Луковит

МОТИВИ към Присъда № 21/ 01.12.2025 г. по НОХД № 241/ 2024 г. по описа на Луковитския районен съд

Производството е образувано по повод внесен от Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Луковит, обвинителен акт срещу М. Р. Ф. ЕГН: **********, живущ в [заличен адрес по GDPR с който прокурорът му е повдигнал обвинение в извършване на престъпление по чл.

131а, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за това, че на 01.05.2024 г. около 11.20 часа в [заличен адрес по GDPR, причинил на Й. И. Г. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на таза в областта на дясната половина на кристата /крилото/ и на горното рамо на срамната кост вдясно, обуславяща трайно затрудняване движенията на снагата и долните крайници за около 4-5 месеца, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

В настоящето производство пострадалият Й. И. Г. редовно призована за първото съдебно заседание, явява се лично и не желае да бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес.

В с.з. представителят на обвинението заявява, че не поддържа обвинението, тъй като в проведеното съдебно производство са събрани доказателства, които са проверени чрез съответни способи, които водят до изменение на приетата фактическа обстановка и изведения извод, че е причинена средна телесна повреда на пострадалия при опасен рецидив от страна на подсъдимия. Като причина до този извод сочи на първо място промяна в показанията на самият пострадал и заключението на вещите лица по изготвената СМЕ.

Прави и анализ на доказателствения материал.

В съдебното заседание подсъдимият М. Р. Ф. редовно призован, се явява с упълномощен защитник адв. Р. М..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият М. Р. Ф. - адвокат Р. М. пледира за оправдателна присъда. Заявява, че по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се направи по някакъв начин извод подсъдимия да е извършил престъплението, по което му е повдигнато обвинението. Сочи, че пострадалото лице категорично е заявило че в случая той е посегнал по отношение на подсъдимия, на което той е реагирал, но по никакъв начин не му е причинявал травматичното увреждане, за което е повдигнато обвинението. От всички експертизи по делото се установява, че травматичното увреждане не може да бъде осъществено по описаният в обвинителния акт начин с намушкване.

Подсъдимият Ф. поддържа заявеното от адвоката си и моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, съобразявайки становищата на страните, прие следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М. Р. Ф. живее в село [заличен адрес по GDPR. Същият е безработен и осъждан. Свидетелят Й. И. Г. живее със семейството си в същото село на улица [заличен адрес по GDPR.

През 2023 година, докато подсъдимият бил в затвора свидетелят Й. Г. имал връзка с жената, с която подсъдимият живеел на семейни начала - свидетелката Т. И. К.. От връзката им се родило дете, което К. оставила в дом. След като подсъдимият Ф. излязъл от затвора продължил да живее на семейни начала със свидетелката К.. Междувременно подсъдимият научил за взаимоотношенията между жена му и Г..

На 01 май 2024 година, около 11:00 свидетелят Г. излязъл с коня и каруцата си до центъра на селото като спрял в градинка, находяща се срещу магазин. От там минавал подсъдимият Ф., който отишъл при Г.. Двамата се познават лично, тъй като живеят в едно село и на една улица. Между тях възникнал спор по повод на отношенията на Г. с К., който прераснал във физическа саморазправа. Й. Г. взел една вила от каруцата си и тръгнал с нея 1 към подсъдимият. Последният му отнел вилата и му нанесъл удар с нея. На спречкването между двамата присъствали свидетели от същото село като някои от тях се намесили словесно и ги попитали какво правят? След това подсъдимият си тръгнал, а свидетелят Г. отишъл да търси кметицата за да и се оплаче, но след като не я открил се качил на каруцата и се отправил към дома си. По пътя срещнал камион за извозване на боклук, конят му се уплашил и обърнал каруцата, която затиснала Г.. Внукът на Г. – свидетелят Й. К. С. му помогнал да стигне до тях и сигнализирали на тел. 112. На адреса пристигнала линейка и Г. бил транспортиран в спешно отделение град Луковит, където му била направена рентгенова снимка и било установено, че имал счупен таз. Пред разследващите органи Г. дал показания, че травматичното му увреждане било причинено от подсъдимия М. Р. Ф.. В хода на разследването била назначена съдебно медицинска експертиза и от заключението по същата било установено, че на Й. Г. е причинено травматично счупване на таза в областта на дясната половина на кристата /крилото/ и на горно рамо на срамната кост в дясно, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и долните крайници за около 4 - 5 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Й. И. Г., В. Н. Б., К. Ш. Ю., М. А. С., Т. И. К., Р.

Р. Ц., М. А. Ф.а, А. К. В., Т. М. А. и Й. К. С.. Изслушано са и вещите лица д – р М. Г., д – р П. Д. и д – р Г. С..

В показанията си свидетелят Й. И. Г. посочва, че въпросният ден бил на работа в центъра на селото с каруцата, но понеже не могъл да работи си тръгнал като каруцата му била празна. Някой бил казал на подсъдимия, че Г. е ходил с жена му. Двамата се видели на центъра на селото и поради това се скарали. Г. твърди, че взел вила, за да удари подсъдимия.

Ф. взел вилата от Г. и го ударил с нея, като му ударил и два шамара. Г. отишъл до кметицата, но не я наМ.л и си тръгнал към дома. По пътя на връщане срещнал един камион, който извозвал боклуци, кобилата се уплашила, той не могъл да я задържи и от един път на завоя го обърнала като каруцата и и ритлите паднали на него. Тогава излязъл внук му, който живеел наблизо и го прибрал. Обадили се на тел. 112. Пред полицаите от яд Г. посочил че подсъдимият го ударил с вилата. След това бил откаран в спешен център за изследвания.

От показанията на свидетелите Р. Р. Ц. и В. Н. Б. – служители на РУ – Луковит, се установява, че на 01.05.2024г. двамата били на работа, когато около обяд били изпратени от Дежурен ОДЧ на сигнал в центъра на село Б. за ударено лице. Впоследствие били насочени към адреса на пострадалото лице - свидетеля Й. Г.. Пристигайки на място заварили Г., който лежал. Той им заявил, че подсъдимият го е ударил с някаква вила на центъра на селото, в близост до магазина. През това време била пристигнала линейка, която откарала Г. за преглед. От роднините на пострадалия полицейските служители били насочени към адреса на подсъдимия. Пристигайки на адреса на Ф. от него свидетелите Ц. и Б. разбрали причината за спречкването между него и Г., а именно, че пострадалият е имал отношения с жената на подсъдимия, докато последният е бил в затвора. Пред полицейските служители жената на подсъдимия, свидетелката Т. И. К. потвърдила, че е имала връзка със свидетелят Й. Г..

От разпита на свидетеля К. Ю. се установява, че въпросният ден е пиел кафе на центъра на с. Б. в магазина на свидетеля М. С.. По едно време чул глъчка. Обърнал се към градинката където видял, че подсъдимият М. Ф. и свидетелят Й. Г. се разправили на висок тон. Свидетелят Ю. отишъл до шосето и им направил забележка и ги призовал да се приберат. След което твърди, че подсъдимият Ф. си заминал, а свидетелят Г., се качил на каруцата и си заминал. Свидетелят твърди, че не е виждал физическа саморазправа между двамата.

От показанията на свидетеля М. А. С. се установява, че въпросният ден той бил в магазина си, който бил на около 30 метра от мястото, където се разправяли Г. и Ф.. С. бил в магазина си, когато чул разправия, излязъл навън и видял двамата да се карат като подсъдимият и Г. били от двете страни на каруцата. С. ги попитал защо викали, като възприел подсъдимия да държи нещо като кривак, който пуснал на земята. След това С. научил, че причината за кавгата им била, че Г. ходил с жената на подсъдимия и й направил 2 дете. Потвърждава, че Г. се е качил сам на каруцата и си тръгнал.

От показанията на свидетелката Т. И. К. се установява, че същата живее с подсъдимият на семейни начала от 9 години като имат три деца. Докато Ф. бил в затвора свидетелката имала връзка със свидетеля Й. Г. от когото родила дете, което оставила в дом.

След като подсъдимият излязъл от затвора свидетелката К. заявила на свидетелят Г., че желае да прекратят отношенията си и да живее с мъжа и децата си. Г. продължил да търси контакт с нея и да я притеснява. Свидетелката споделила на подсъдимия за случващото се.

Свидетелят А. К. В. сочи, че въпросният ден е бил на центъра с друго лице, когато Й.

Г. отишъл да търси кметицата на селото, но след като не я наМ.л си тръгнал. Причината да я търси било спречкване между него и подсъдимият. Посочва, че кабинета на кметицата се намира на вторият етаж.

Свидетелят Й. К. С. потвърждава заявеното от свидетеля Й. Г. като посочва, че въпросният ден е чул виковете на дядо си /Й. Г./, излязъл на улицата и го видял паднал на земята до ореха, като ритлите на каруцата били върху него. Пред него дядо му заявил, че кобилата се уплашила от камион, който извозвал боклука.

Свидетелят Т. М. А. посочва, че въпросният ден Й. Г. го попитал за кметицата като му казал, че подсъдимият му ударил два шамара и го наръчкал с вилата по ръцете. Г. се качил до кметицата и след това слезнал долу като свидетеля не е забелязал същият да накуцва.

В този смисъл са и показанията на свидетелката М. А. Г.. Свидетелката е възприела и скандала между Г. и Ф. като не е видяла физическа саморазправа. Сочи, че след това Г. е ходил да търси кметицата.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са ясни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото става въпрос за лични възприятия.

В съдебно заседание и трите вещи лица посочват, че механизма на посоченото телесно увреждане на пострадалият Й. Г. би могъл да е от притискане в областта на таза, за каквото съобщава самият пострадал. След получаване на подобна травма той не би могъл да се движи продължително и движението му би било болезнено.

В обясненията си подсъдимият М. Р. Ф. посочва, че въпросният ден е бил на центъра на селото и е пиел кафе в градинката когато е видял Г.. Той отишъл при него за да го предупреди да не се разправя с жена му. Тогава Г. взел вилата от каруцата си и тръгвал на удря Ф. с нея по главата. Той си сложил ръката и бил ударен, успял да вземе вилата и ударил с нея Г. по ръцете. Твърди, че не го е удрял в долната част на тялото. Не е имал намерение да се бият, а само да го предупреди, но Г. пръв е посегнал с вилата към него и затова той се защитил.

Съдът направи следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

В хода на съдебното следствие чрез гласните доказателства и изслушаните вещи лице не се установи, че на 01.05.2024 г. около 11.20 часа в [заличен адрес по GDPR, подсъдимият М. Р. Ф. е причинил на Й. И. Г. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на таза в областта на дясната половина на кристата /крилото/ и на горното рамо на срамната кост вдясно, обуславяща трайно затрудняване движенията на снагата и долните крайници за около 4-5 месеца, като деянието да е било извършено при условията на опасен рецидив.

В хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства, от които да се направи извод подсъдимият да е извършил престъплението по което му е повдигнато обвинението. Пострадалото лице категорично заяви, че в случая той е посегнал по отношение на подсъдимия, на което той е реагирал, но не се доказа по никакъв начин да му е причинявал травматичното увреждане, за което е повдигнато обвинението. От всичките експертизи по делото се установи, че травматичното увреждане не може да бъде осъществено по описаният в обвинителният акт начин с намушване. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, както и от повторната експертиза начина на осъществяване травматичното увреждане е чрез директна травма със сила действаща отпред 3 и отстрани при падане и притискане. Именно такъв способ е описан и от пострадалият.

Вещите лица бяха категорични, че при такава травма би било налице трудно и болезнено, почти невъзможно придвижване. Т.ва трудност на придвижването беше описана от полицейските служители посетили сигнала. От друга страна по категоричен начин се установи, че непосредствено след срещата с подсъдимия свидетелят Й. Г. не е имал проблем в движението си на долните крайници. Това обстоятелство се потвърди от свидетелите С., Ю. и Г.. Разпитаните свидетели намиращи се пред кметството заявиха, че той се качвал до кметицата и се е движел спокойно. Следователно е обективно невъзможно Й. Г. да е получил травматично увреждане от действията осъществени от подсъдимия.