Решение № 60 от 24.03.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр.Велинград, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20215210100727 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Таня -Мария И. К. против Ф. България ЕООД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 158,04 лв., представляваща получено без основание възнаграждение за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство № 3619247 от 30.08.2019 г. към Договор за потребителски кредит № 3619247 от 30.08.2019 г..

Ищцата твърди, че на 30.08.2019 г., като заемополучател-потребител, е сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за потребителски кредит № 3619247 от 30.08.2019 г., по силата на който усвоила сумата от 500 лева, която се задължила да върне на дванадесет седмични вноски, в размер на по 43.78 лева всяка, включваща главница и възнаградителна лихва в размер на 43.78 %. Съгласно чл. 7 от договора общо дължимата сума била 0,1828, а в чл. 8 бил посочен годишният процент на разходите, изписан ръкописно, който не могъл да бъде разчетен, но счита, че предполагаемата му стойност е 125,36%.

С чл. 4 от договора за потребителски кредит ищцата поела задължение за осигуряване в полза на търговеца на обезпечение при непосилни условия относно обезпечението. Едно от тях било сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество. В изпълнение на тази клауза на датата на подписване на договора за потребителски кредит 30.08.2019 г., подписала договор за предоставяне на поръчителство № 3619247 с поръчителя Ф. България ЕООД. Съгласно чл.3 от този договор се задължила да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 158.04 лева, платимо разсрочено на вноски от по 13.22 лева всяка на падежа на вноските по договора за потребителски кредит, чрез кредитодателя Изи 1

Асет Мениджмънт АД. В резултат двата договора, заплатила на ответника чрез Изи Асет Мениджмънт АД сумата от 158.04 лв., като възнаграждение за поето поръчителство.

Счита, че заплатената сума е дадена без основание, с доводи за липсата на сключен между заемодателя и поръчителя договор за поръчителство. Поради това на ответника не се дължало възнаграждение, а с получената сума се обогатил без основание.

Дори да е бил подписан договор за поръчителство между двете дружества, го оспорва като нищожен, обезпечаващ изпълнение на невъзникнало парично задължение. Твърди, че договорът за потребителски кредит № 3619247 от 30.08.2019 г., сочен като източник на главното задължение, не е породил правни последици, защото бил нищожен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11 т. 10 от ЗПК. Годишният процент на разходите бил посочен по неразбираем начин, в нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК. Не била посочена и общо дължимата от потребителя сума. Липсвали и условията за издължаване на кредита, като задължителен реквизит съгласно чл. 11, т. 11 от ЗПК, както и посочване на всички разходи по кредита, включително и разходите за възнаграждение за поръчителство, което възнаграждение е следвало да бъде включено в общия разход на кредита. Годишният лихвен процент противоречал на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния предвиден предел, предвид невключването в него на възнаграждението за поръчителство, с което се заобикаляло това императивно предвидено правило.

Счита, че поради нищожността на договора за потребителски кредит № 3619247 от 30.08.2019 г., недействителен бил и сключения от ищцата с ответника договор за предоставяне на поръчителство, като нищожен поради противоречието му с чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално, като противоречащ на добрите нрави.

Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство можело да се поеме само и единствено за обезпечаване на действително задължение. С оглед на тази разпоредба недействителността на главната сделка - договор за потребителски кредит № 3619247 от 30.08.2019 г. имала за последица недействителност и на акцесорната такава - договор за предоставяне на поръчителство № 3619247. Поради недействителността на договора за поръчителство, ищцата заплатила на ответника Ф.

България ЕООД недължимо възнаграждение, в размер на 158.04 лв., получено без основание, което следвало да бъде върнато обратно.

Иска от съда да постанови решение, по силата на което да осъди Ф. България ЕООД, ЕИК 202513690 да заплати на Т-М.И. К., ЕГН **********, сумата от 158.04 лева, представляваща получено без основание възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 3619247 от 30.08.2019 г. към договор за потребителски

2 кредит № 3619247 от 30.08.2019 г.. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.

Счита, че в предмета на дейност на „Ф. България“ ЕООД, като финансова институция, вписана в Регистъра на БНБ за финансовите институции, било предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество - на търговец, дружеството следвало да получава съответно възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

Посочва, че ищцата имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което да избегне неблагоприятни последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4 от Договора за заем или разваляне на договора поради неизпълнението), сама е потърсила услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на задълженията й по Договора за заем. Ето защо изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем е основанието за сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството е сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това счита за неоснователно твърдението, че договорът между ищцовата страна и „Ф. България" ЕООД бил е лишен от правно основание.

Счита за неоснователно и твърдението на ищцовата страна, че договорът за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави, с оглед действащия в българското право в отношенията между правните субекти принцип на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно него всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябвало да бъдат обезпечени от правния ред. В този смисъл договорът бил действителен. Възразява срещу твърденията, че престациите били явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на поръчителство „Ф. България“ ЕООД поемал задължение, което изпълнявал сключвайки Рамковия договор за поръчителство. Дружеството, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя не получавало нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу възнаграждение в неголям размер, получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията към заемателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя.

Поръчителството се простирало върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите били нееквивалентни, но не в полза на ищцовата страна, а в полза на поръчителя, чиято отговорност можела да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.

3

Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.

Посочва, че с предоставеното поръчителство ответникът извършвал възмездна услуга в полза на заемодателя. С чл. 4 от договора за заем заемодателят не поставял изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-поръчител, каквито били наведените в исковата молба твърдения. Дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател, заемодателят му предоставил възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред. Поръчителят сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Предоставянето на гаранционни сделки бил основният предмет на дейност на поръчителя „Ф. България" ЕООД, поради което то не би си позволило да го извършва безвъзмездно. Това противоречало на същността на дейността на дружеството да сключва този вид търговски сделки, които по презумпция били възмездни.

Макар отговорността на поръчителя да имала акцесорен характер, т. е. обусловена била от съществуване на задължението и обема на отговорността на главния длъжник. Същевременно била и относително самостоятелна, тъй като поръчителството можело да бъде дадено при по-леки условия.

Неправилна била изложената от ищцата теза, че по договора, сключен с ответника, не се дължи уговореното възнаграждение. Дори да се приемело, че договорът за заем бил нищожен, то ответникът изпълнявайки задължението си по договора със заемателя, имал право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер, защото промените в съдържанието на правоотношението между кредитора и длъжника били непротивопоставими на поръчителя, тъй като отговорността му била функционално свързана с отговорността на длъжника, но такава каквато е към момента на сключването на договора за поръчителство.

Въпреки нищожността на договора за заем, непредоставянето на другите две обезпечения обусловило пораждане на действието на договора за предоставяне на поръчителство и с оглед изпълнение на задължението на ответника да сключи договора за поръчителство и да отговаря солидарно по него със заемателя (което обстоятелство не се оспорва), на дружеството се дължало възнаграждение в пълен размер.

Възразява срещу твърдението за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в сключения Договор за паричен заем.

Излага, че неоснователно се твърди, че не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран същият.

4

Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния договор за паричен заем № 3619247/ 30.8.2019г. от 45.45 % бил изрично посочен в чл.

2, т. 8. Изчисленията за ГПР били направени към момента на сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, при спазване на определения в приложение № 1 ЗПК начин. В сключения договор за заем ясно и точно бил формулиран начинът на изчисление на годишния процент на разходите по кредитното правоотношение. Заемателят разполагал с изрична и ясна информация относно начина на формиране на крайната цена на годишните разходи по кредита, поради което изцяло необосновани били твърденията заложени в депозираната искова молба, че в случая била нарушена разпоредбата на чл. 11. ал. 1. т. 10 от ЗПК. Видно от съдържанието на договора за заем, същият имал всички необходими законоустановени реквизити.

Процесният договор за заем бил съобразен и с императивната норма на чл.

11. т. 10 ЗПК. На първо място, чл. 11, т. 10 ЗПК не изисквал да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това било така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към ЗПК/, единствено приложими за изчислението на ГПР. Страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули. Нормата на чл. 11, т.