Решение № 15 от 06.01.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Елин Пелин, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20251820200116 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Д. Е. Л., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. М. П. – САК със съдебен адрес: гр.Своге, ул. „ “, № срещу електронен фиш серия К № 10520681 по описа на ОД МВР София, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен тъй като е незаконосъобразен и неправилен, като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, като се излагат аргументи в тази насока.

Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание представлява се от пълномощника си адв.П., който поддържа жалбата и иска отмяна на издадения електронен фиш.

1

ОД МВР София, редовно призовани не изпращат представител. С писмена защита молят съдът да потвърди издадения електронен фиш, като правилен и законосъобразен.

РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от електронен фиш серия К №10520681 по описа на ОД МВР София, същият е издаден срещу Д. Е. Л., ЕГН **********, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че: На 18.08.2023 год. в 17,26 часа в обл.Софийска, Община Горна Малина, АМ Хемус км 32+000 посока /София-Варна/ при ограничение на скоростта от 80 км/h с въведено ограничение с ПЗ В-26 и отчетен толеранс от - 3км /%/. Нарушението установено и заснето с АТСС ARН-САМ-S1 насочено към гр.Варна. Нарушението извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7210472 на 02.05.2023 г. с МПС Шкода Фабия вид лек автомобил регистрационен номер е извършено нарушение за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120сd16 разрешена стойност на скоростта 80 км/h, установена стойност на скоростта 98 км/h, превишена стойност на скоростта 18 км/h.

Собственик, на когото е регистрирано МПС: Д. Е. Л., ЕГН ********** с адрес: с.Лакатник, гара Лакатник, ул. ..

Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство по отношение на което е посочен инвентарен № 120сd16 тип ARН САМ S1. В представения снимков материал е отразено, че ограничението на скоростта на движение в този участък от пътя е 80 км/ч. максимално допустима скорост, а установената стойност на скоростта е 101 км/ч., като заснетото моторно превозно средство е с ДК регистрационен номер...

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приложените по делото писмени доказателства: Електронен фиш, серия К №10520681 от 18.08.2023 г. от АИС-АНД на МВР, протокол от проверка 2

№111-СГ-ИСИС от 12.09.2022 г. на Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM SI, с инвентарен №120CD16 от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ, 2 броя заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към заповедта, снимков материал №120CD16/ 0546060 от 18.08.2023 г., протокол за използване на АТСС с „ARH CAM SI", с инвентарен №120CD16 на 18.08.2023 г., ведно със снимков материал на разположението на АТСС - „ARH CAM SI“, справка за собственост на МПС с рег.№ от ИИС на МВР, АИС-КАТ, разпечатка от АИС-АНД, удостоверяваща връчването на електронен фиш Серия К № 10520681 на 27.03.2025 г., копие на преписка на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП с вх. №120400-2 относно електронен фиш серия К № 8026651; писмо рег. № 120400-17011 от 16.07.2025 г..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с електронния фиш и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

Според чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната уредба за констатиране на нарушения с автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е регламентирана и в чл.2 от Наредба № 8121з–552 от 12.05.2015 г., като в чл.3 се посочва, че за установените от автоматиризирани технически средства и системи нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система. От друга страна според чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП органите по контрол за спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетия образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно 3 веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред.

В случая, съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа данните, които следва да бъдат вписани в него, съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - ОД на МВР София, мястото – АМ Хемус км 32+000; датата и час на извършване на нарушението – 18.08.2023 г. в 17,26 ч.; регистрационният номер на моторното превозно средство и собственикът, на когото е регистрирано; описание на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост – от 18 км/ч, при ограничение от 80 км/ч., обозначен с пътен знак „В-26”, нарушената разпоредба - чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата – 100.00 лева и правната квалификация въз основа на която е определено наказанието, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане - 14-дневен срок в БНБ по указаната сметка. В съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно е приета скорост на движение на автомобила от 98 км/ч. В този смисъл съдът намира, че в случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, свързани с липсата на задължителни реквизити изчерпателно изброени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за посоченото в електронния фиш деяние, нарушението следва да е установено по несъмнен и категоричен начин.

Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира, че описаната в електронния фиш фактическа обстановка не бе доказана от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже от обективна страна наличието на предвидените в правната норма признаци на нарушението. Доказването следва да бъде пълно и главно, по категоричен и безпротиворечив начин, за да се установи наличието на съставомерно деяние, а не само вероятност такова да е извършено. В настоящия случай, това не бе 4 сторено от административнонаказващия орган и нарушението не бе доказано по несъмнен и категоричен начин от страна на компетентните органи, в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

С нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил, че отговорен за извършено нарушение е собственикът на моторното превозно средство или лицето, на когото е било предоставено да го управлява. Затова собственикът носи наказателна отговорност за извършеното нарушение, освен ако не посочи лице, на което е предоставил моторното превозно средство.

Следователно субект на административо-наказателна отговорност по ЗДвП за извършено нарушение при управление на моторни превозни средства е собственикът или лицето, на което е предоставено за ползване превозното средство. В този смисъл, ако собственикът твърди, че не е управлявал моторното превозно средство в деня, за който се твърди, че е извършил процесното нарушение, в негова тежест е да посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, като докаже този факт. Затова с чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидено, че за нарушения, за които е наложено наказание с електронен фиш, посочването се извършва с писмена декларация пред съответната структура на МВР и представяне на копие от свидетелството за управление на МПС на съответното лице, посочено от собственика. При спазване на така установената процедура – представяне на декларация и копие от свидетелството за управление на МПС, териториалната структура на МВР е длъжна да анулира издадения срещу собственика електронен фиш и да прекрати наказателното му преследване, като издаде нов електронен фиш срещу лицето, посочено като водач на моторното превозно средство към датата на констатиране на нарушението.

В случая не е спорно, а и от представените по делото доказателства – справка относно собствеността на моторно превозно средство Шкода Фабия с регистрационен номер се установява, че собственик на лекия автомобил е „МЛЕКА ТРАНС“ ЕООД представлявано от управителя МГ К. От представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП изходяща от М. Г. К управител на юридическото лице собственик на автомобила - „МЛЕКА ТРАНС“ ЕООД и пълномощно се установява, че същият е декларирал, че на посочената дата 18.08.2023 г. лекият автомобил е бил предоставен за ползване на лицето И. С. В., като същият е бил надлежно упълномощен да управлява моторното превозно средство Шкода Фабия с ДК№ . Освен посоченото 5 обстоятелство обаче управителят на „МЛЕКА ТРАНС“ ЕООД е декларирал и друго обстоятелство, че по данни на упълномощеното лице И. С. В., последният му е заявил, твърди, че на 18.08.2023 г. бил предоставил моторното превозно средство за управление на друго лице Д. Е. Л..

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно тежестта да докаже факта, на управление на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението от друго лице, се носи от собственикът на това моторно превозно средство, респективно законния представител на съответното юридическо лице – собственик на МПС. В случая законният представител на собственика на МПС декларира, че е предоставил управлението на лекия автомобил на лицето И. С. В. и представя доказателства в тази насока, поради което административно-наказващият орган е следвало да ангажира отговорността именно на лицето И. С. В., на когото собственика на лекия автомобил е предоставил права за неговото ползване и управление. В този смисъл неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето Д. Е. Л., за което в декларацията не са изложени обстоятелства от собственика на лекия автомобил, че е надлежно упълномощено от собственика да управлява и ползва автомобила. Недопустимо е собственика на лекия автомобил само въз основа на твърдение от третото лице, което е упълномощил да ползва лекия автомобил да декларира факти и обстоятелства в декларацията по чл.189, арл.5 от ЗДвП, на които не е очевидец и не е възприел лично. В този смисъл неправилно наказващият орган е привлякъл към административно наказателна отговорност лицето Д. Е. Л., като е следвало да привлече към наказателна отговорност лицето, за което собственика на лекия автомобил твърди, че е управлявало лекия автомобил и то само ако е спазен установения в закона ред за това. Ако собственика не е установил по надлежния ред лицето което е управлявало автомобила чрез подаване на надлежна декларация и свидетелство за правоуправление, то административно-наказателната отговорност е следвало да се възложи на законния представител на юридическото лице. Представянето на СУМП е индиция, че лицето, за което се 6 твърди, че му е предоставено МПС за управление, се е съгласило да предаде копие от своя личен документ. В противен случай всяко деклариране на лица, като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика би довело до тяхното санкциониране, без възможност те да се защитят. В случая обаче деклараторът М. Г. К. не твърди наказания Д. Е. Л. да му е предоставил лично свидетелството си за правоуправление, а сочи, че тази информация му е предадена от лицето, на което той е предоставил права за управление на автомобила – И. С. В.. Ето защо в случаите, при които собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за правоуправление след негово изрично съгласие, санкцията за извършеното административно нарушение следва да се понесе от собственика на автомобила, респективно неговия законен представител. Като не е сторил това, наказващият орган е издал незаконосъобразен административен акт.