Решение № 14952 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14952 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110148676 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.08.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

ІII ГО, сто петдесет и пети

На седемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 48676 по описа за 2024 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З. И. Т., с ЕГН **********, от гр.

****************************, срещу „А.Е.Б., с ЕИК ************, ***************** представлявано от изпълнителните директори А.Д. И М. М., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от общо 307,70 лв., от която: сумата от 192,07 лв. по фактура № ********* от 18.12.2012 г., сумата от 99,05 лв. по фактура № ********** от 17.01.2013 г. и сумата от 16,58 лв. по фактура № ********* от 23.05.2013 г., поради погасяване на вземането па давност.

В исковата молба ищцата твърди, че договорните отношения между страните са прекратени и към момента на предявяване на исковата претенция неплатени остават задълженията по три броя фактури, по отношение на които ищцата се позовава на погасителна давност. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора, претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответника „А.Е.Б.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва предявения иск. Твърди, че процесните задължения са предмет на договор за цесия от 21.12.2017 г., сключен между „А.Е.Б. и „С.Г. груп“ ООД. Признава исковата претенция на претендираното основание, а именно: поради погасяване на вземането по давност. Моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като разноските бъдат възложени на ищеца, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл.

78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По настоящото дело не са представени абсолютно никакви доказателства, нито от ищеца, нито от ответника.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По предявения иск за установяване недължимост на сумата от общо 307,70 лв., дължима по три броя фактури, съдът намира следното:

2

Липсата на каквито и да е доказателства по делото препятства съда да извърши преценка за основанието, на което са издадени три броя фактури, за които ищцата е изложила твърдения в исковата си молба. Дори и да се предположи, че между страните е бил сключен договор, то не може да извърши преценка дали същият е бил за предоставяне на далекосъобщителни услуги, интернет, телевизия, за предоставяне на устройство на лизинг или друго. Фактурите се издават на основание сключен между страните договор. В случая липсват подобни твърдения, макар съдът да е пристъпил към разглеждане на делото с оглед дадени указания от СГС.

Съобразно с разпределената между страните доказателствена тежест по реда на чл.

154 от ГПК нито ответникът е доказал наличие на сключен между страните договор за доставка на съобщителни услуги, стойността на доставените услуги, период на доставката, както и качеството на ищеца на потребител на съобщителни услуги, нито ищецът – направените възражения. Липсата на конкретни твърдения и представени доказателства препятстват съда да направи правни изводи относно твърдяното спорно право. Дори фактурите да са били издадени през 2012 г. и 2013 г., ищецът поне е следвало да изложи твърдения дали фактурите са издадени за периодични задължения, за извършване на преценка на приложимата давност. От друга страна по делото са налични твърдения от страна на ответника за настъпило частно правоприемство по отношение на спорното право, а именно: сключен на 21.12.2017 г. договор за цесия между ответника и трето лице, чуждо на правния спор – „С.Г.Г.. Извършеното от ответника признание от една страна се преценява с оглед на останалите събрани по делото писмени доказателства, каквито в случая липсват, а от друга страна признанието е извършено след прехвърляне на вземането и липсват данни ответникът да е упълномощен от носителя на правото за извършване на признание на чуждо право. Ето защо исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.

По отношение на искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, същото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът намира за основателно, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав, Р

Е

Ш

3

И

:

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от З. И. Т., с ЕГН **********, от гр.

****************************, срещу „А.Е.Б., с ЕИК ************, ***************** представлявано от изпълнителните директори А.Д. И М. М., за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от общо 307,70 лв., от която: сумата от 192,07 лв. по фактура № ********* от 18.12.2012 г., сумата от 99,05 лв. по фактура № ********** от 17.01.2013 г. и сумата от 16,58 лв. по фактура № ********* от 23.05.2013 г., поради погасяване на вземането па давност.

ОСЪЖДА З. И. Т., с ЕГН **********, от гр. ****************************, ДА ЗАПЛАТИ на „А.Е.Б., с ЕИК ************, ***************** представлявано от изпълнителните директори А.Д. И М. М., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд, а в частта, в която производството по делото е прекратено – в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4