Решение № 254 от 31.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Сливен, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230103713 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искови претенции с правно основание чл.262, ал.1, т.2 и 3 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2022г.- 22.04.2024г.- 12 дни по 8 часа през официални празнични дни или общо 96 часа и 98 дни по 8 часа общо 784 часа през почивни дни; чл.269, ал.2 КТ за заплащане на ваучери за храна в размер на 800 лв. за месеците януари и февруари 2024г., както и иск по чл. 156 КТ, вр.чл.4 Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск- за заплащане на неизползван допълнителен платен отпуск в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.07.2024г. депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника имал трудови правоотношения по договор от 20.05.2022 г. Сочи, че със Заповед № 11/22.04.2024 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Ищецът изпълнявал длъжността – „оператор и шофьор на специален автомобил“, код по НКПД: 8332 2004 - шофьор, специален тежкотоварен автомобил, код по КИД: 3700 - събиране, отвеждане и пречистване на 1 отпадъчни води. Получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 492. 69 лв.

Твърди, че през периода на действие на трудовия договор полагал извънреден труд по указание на работодателя си през всички почивни и празнични дни. Този извънреден труд се изразявал в обслужване на Военната база - полигон в с. Ново село, общ. Сливен - събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води с поверения му специален товарен автомобил.

Сочи, че за посочения период, от датата на сключване на трудовия договор 20.05.2022 г., до датата на неговото прекратяване - 22.04.2024г. ответникът не заплатил на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за положен от него извънреден труд в размер на 14 000 лв.

Твърди още, че при прекратяването на трудовия договор не му било изплатено обезщетение за неизползван полагаем допълнителен платен годишен отпуск за периода на действие на трудовия договор, какъвто имал по чл. 4 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. Това право имал, тъй като управлявал през периода на действие на трудовия договор тежкотоварен автомобил с тонаж 12,5 тона. Претенцията за това обезщетение, ищецът определя на стойност 200 лв. За 5 работни дни.

Твърди още, че съгласно утвърден от управителите на ответното дружество Правилник за предоставяне на ваучери/чекове/ за храна на служителите на дружеството, следвало да получи такива за месеците - януари и февруари 2024г., на стойност общо 800 лв., но му било отказано.

Иска се от съда осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 14 000 лв., възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2022г.- 22.04.2024г. -12 дни по 8 часа през официални празнични дни или общо 96 часа и 98 дни по 8 часа общо 784 часа през почивни дни; сума в размер на 800 лв.,стойност на ваучери за храна за месеците януари и февруари 2024г., както и сума в размер на 200 лв., обезщетение за неизползван допълнителен платен отпуск, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.07.2024г. депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната по исковете страна е 2 депозиран. С него се оспорват претенциите, като неоснователни.

Твърди, че ищеца не е полагал извънреден труд, който да не му бил надлежно заплатен. През част от съществуването на трудовото правоотношение ищецът работил при условията на сумирано изчисляване на работното време. Това обстоятелство било видно от отчетните форми за положен труд, тъй като според чл.9а, ал.2 НРВПО поименни графици можели да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те били утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасяли всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му - платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др.

Обстоятелството, че ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време било видно и от приложения като доказателство от самия ищец писмен отговор от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Сливен, в който, на страница първа, абзац трети отдолу нагоре било посочено, че работното време се отчита сумирано. Полагането на труд при условията на сумирано изчисляване на работното време от ищеца, означавало, че ако в даден месец е работил през събота и/или неделя, то този труд не се явява извънреден такъв, предвид особеностите на формата за отчитане на работното време.

Твърди, че на ищеца било заплатено цялото дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, включително за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, доколкото такъв му се полагал. Сочи, че на ищеца били предоставяни ваучери за храна, съобразно действащите в дружеството правила.

Иска се отхвърляне на претенциите като неоснователни. Претендират се деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от трудов договор № 88/20.05.2022г., че ищецът за исковия период от време работил в ответното търговско дружество на длъжност „Оператор и шофьор на спец.автомобил;

Шофьор, специален тежкотоварен автомобил“, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, като трудовото му правоотношение било 3 прекратено със Заповед № 11/22.04.2024г. по взаимно съгласие на страните.

Ищецът депозирал на 05.03.2024г. сигнал до Инспекция по труда гр.Сливен и от там получил подробен отговор на оплакванията си. С този отговор той бил уведомен, че работното време за неговата длъжност се отчитал сумирано в рамките на един календарен месец, както и, че не му бил заплатен извънреден труд за месец декември 2023г. Било установено, че работодателят нарушил чл.4, ал.4 от Наредба за определяне на видовете работа, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Отговорено било на ищеца също така, че към момента на извършената от инспекцията проверка правото за получаване на ваучери за храна за м.януари 2024г. не било изискуемо /арг. от отговор на ИТ Сливен до ищеца от 26.03.2024г./.

От справки от 22.11.2024г. и 13.12.2024г. на РС ВП Сливен се установява, че ищецът през исковия период е посещавал ПОБ „Ново село“ с различни моторни превозни средства, като за едно от тях Мерцедес с рег. № ****, собственост на ответното дружество е над 12 тона / заявено от пълномощник на ответника в о.с.з. на 09.01.2025г.

По делото са приети графици за работата на ищеца през исковия период, както и форма № 76 за служител – ищецът за положената от него работа по часове и дни, които съдът не следва да анализира подробно, доколкото те са били обект на изследване от вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза по делото.

В хода на процеса е допусната, назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът не е получил възнаграждение за положен извънреден труд както следва: за месец декември 2022г. – при сумарно изчисляване на работното време /СИРВ/ 50 минути на стойност 14,32 лв.; за м.януари 2023г. при СИРВ 8 ч. и 20 мин.- 129,63 лв. и 35 мин. за работа през дни на официални празници – 12,09 лв.; за м.февруари 2023г. – при СИРВ 3ч. и 25 мин.- 55,77 лв.; за м.март 2023г. –при СИРВ 6ч. и 35 мин.- 97,67 лв.; за м.април 2023г. при СИРВ- 6ч. и 15 мин. 128,82 лв.; за м.май 2023г. при СИРВ – 5ч. и 25 мин.- 100,50 лв. и 1 ч. за работа през официални празници – 24,74 лв.; за м. юли 2023г. при СИРВ – 1ч. и 20 мин.- 23,57 лв.; за м. август 2023г. при СИРВ 8 ч. и 15 мин. - 133,04 лв.; за м.октомври 2023г. при СИРВ 9ч. и 20 мин. -157,37 4 лв.; за м.ноември 2023г. при СИРВ 8ч. и 45 мин.- 147,53 лв.; за м.декември 2023г. при СИРВ 7ч. и 50 мин. – 161,45 лв.; за м.януари 2024г. при СИРВ 3 ч. и 40 мин.- 61,83 лв.; за м.февруари 2024г. при СИРВ 1 ч. и 30 мин. – 26,50 лв.

Вещото лице посочило обща стойност на извънреден труд в размер на 1 273,93 лв., но при сумиране на отделните суми се получава сбор от 1274,83 лв., поради което съдът приема, че е допусната грешка при пресмятането от страна на вещото лице, т.е. общия размер е 1274,83 лв.

За установяване на размера на допълнителен годишен отпуск на ищеца, за това, че е управлявал тежкотоварен автомобил над 12 тона, експертът е съобразил представени му пътни листи и справка, издадена от РС ВП Сливен от 13.12.2024г. Така вещото лице посочило подробно в заключението си /въпрос 2/ кои точно МПС- та управлявал ищеца и през кои дни за целия исков период от време, като установило, че за 2022г. ищецът управлявал тежкотоварни автомобили над 12 тона в 50 дни, при 154 работни дни и нямал право на допълнителен отпуск / съгл.чл.2, т.29 от Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск/, тъй като не изпълнил условието да е извършвал дейност като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. По същия начин процедирало вещото лице и за 2023г. и 2024г., като установило, че през 2023г.ищецът управлявал тежкотоварни автомобили над 12 тона в 183 дни, при 248 работни дни за периода и отговарял на условието за допълнителен отпуск в размер на 5 дни, като обезщетението за тях възлизало на 493,75 лв. бруто. За 2024г. ищецът нямал право на допълнителен отпуск, тъй като управлявал тежкотоварен автомобил над 12 тона в 22 дни при 81 работни дни.

Относно ваучерите за храна, експертът посочил, че заключението му се основава на Правилник за предоставяне на ваучери за храна на служителите в ответното дружество и Протокол от общо събрание на работницит и служителите от 15.08.2022г., като била определена стойност на ваучерите в размер на 200 лв. месечно. Така размерът на дължимите на ищеца ваучери за храна за м.януари 2024г. бил 200 лв., а за м.февруари 2024г. 124 лв. или общо в размер на 324 лв., която стойност ищецът не е получил от ответника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира 5 изцяло, като неоспорени от страните, както и въз основа на писмено доказателствено средство – заключение на съдебно икономическа експертиза.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, въпреки, че е оспорено от ищцовата страна, с оглед на това, че изчисленията не били и във вариант, при който работното време на ищеца да е на ненормиран работен ден.

На първо място такава задача изобщо не е била задавана на експерта, тъй като нито в исковата молба, нито в първото по делото открито съдебно заседание ищецът е въвеждал твърдения за неправилно изчисляване на работното му време от страна на работодателя. За това, че работното му време било изчислявано в ответното дружество сумирано ищецът е знаел още преди завеждане на исковете си, тъй като такава констатация се съдържа в приложения от самия него към исковата молба отговор на Инспекция по труда Сливен по негов сигнал. Освен това отговорът на исковата молба е връчен на ответника, ведно с определението на съда за насрочване на делото в открито съдебно заседание. В отговора на исковата молба също ясно и конкретно е посочено сумирано изчисляване на работното време на ищеца. За първи път в процеса ищецът въведе твърдения за неправилно изчисляване на работното време от работодателя при изслушване заключението на вещото лице, поради което искането му за нова експертиза, каквато на практика бе поискана от пълномощника му не бе уважено, като преклудирано.