Решение № 46 от 15.02.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Дупница, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20231510201089 по описа за 2023 година

М. Б. Б. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Д., ул."Св. И.Р." №**, ет.10, ап. **,,обжалва Наказателно постановление № 23-0348-000957 от 12.09.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което му са му наложени административни наказания на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП,”глоба”в размер на 3000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104Б,т.2, от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП ме е наложено административно наказание-„глоба“, в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.

В съдебно заседание,жалбоподателят се явява лично,и с адвокат В. С., който поддържа депозираната жалба и отново моли Наказателното постановление да бъде отменено,като незаконосъобразно,излага подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище, по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.09.2023г., около 01.18 часа, в гр.Дупница,по улица „Саморанска“ в посока улица „Орлинска“,при бензиностанция „Никстар“,жалбоподателя управлявал лек автомобил марка ***" с Рег.№ ****,като водача преднамерено извежда амтомобила извън динамичната му устойчивост,като с превъртане на задвижващите гуми губи сцепление с пътната настилка и навлиза странично в лентата за насрещно движение.С тези си действия създава 1 непосредствена опасност за останалите участници в движението.Водачът използва пътя не по предназначение, а именно за превоз на пътници и товари.Пътната настилка е суха и по нея няма разпилени инертни материали.Автомобила е технически неизправен,снети щумозаглушители/права тръба/.Издаден образец 26МВР.

За констатираното нарушение на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване на административно нарушение .№1005086 от 02.09.2023г., от Д. В. П. в присъствието на свидетеля С. Б. П.,който акт той подписал без възражения.В законоустановения срок са постъпили такива.

Във връзка с гореизложеното на жалбоподателя е издадено Наказателно постановление №23-0348-000957 от 12.09.2023г., издадено от Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което му са му наложени административни наказания на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП,”глоба”в размер на 3000.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.104Б,т.2, от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП ме е наложено административно наказание-„глоба“, в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите –Д. В. П. и С. Б. П..Като от страна на жалбоподателя е разпитан свидетеля Евгения Любомирова Стойчева.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, и такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които налагат неговата отмяна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушение.Нарушени са разпоредбите на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като в издаденото наказателно постановление е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение,на мястото където е било извършено,както и на обстоятелствата,при които е било извършено, както и на доказателствата,които го потвърждават.Видно е от наказателното постановление,че описанието на нарушението не съдържа признаците на чл.6 от ЗАНН, тъй като в него не е посочено изпълнителното деяние,с което се осъществява състав на административно нарушение.Описанието на нарушението съдържа само една констатация,която не визира нарушение на правно регламентирана норма,поради което не може да породи основание за 2 налагане на санкция.Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всички обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение,тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на защита на обвиненото лице.Налице е бланкетно обвинение.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

В АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма. В обстоятелствената част и на АУАН и НП съвсем необосновано е записано, че жалбоподателят не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Всички разпитани свидетели без противоречиво и обективно заявиха на съдебното следствие, че се касае за извършена от жалбоподателя по-рязко маневра завой наляво, като при наличието на мокра асфалтова настилка,и навлиза по рязко е подадена повече газ от страна на водача, и автомобила лека е занесъл, след което ППС-то е било овладяно от водача. Не е имало навлизане в лентата за насрещно движение и не е била създадена някаква реална предпоставка за настъпване на ПТП.

Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано в НП като такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, която правна норма гласи: „На водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в НП не е посочена някаква друга цел за ползване на пътя. От формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не е отразен съществен признак на нарушението, а именно - формата на изпълнителното деяние. Налице е несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административно наказателното обвинение. Описаното в НП деяние не съставлява използване на отворен за обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари, в каквато насока е забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като няма разпоредба, която да не позволява извършването на посочената в НП маневра.

От формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не е отразен съществен признак на нарушението, а именно - формата на изпълнителното деяние. Отразен е изводът, че използван пътят, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, без да е посочен положителния факт - формата при която е осъществено ползването, неотговаряща на предназначението на пътя. Тази непълнота във фактическото описание на нарушението препятства жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административно наказателната му отговорност, както възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Гореизброените процесуални нарушения, които са 3 съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото на защита на привлечения към административно наказателна отговорност, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административно наказателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.

В НП, извън обстоятелствената част, съвсем необосновано и незаконосъобразно е допълнено, че жалбоподателят не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. (Такова обвинение липсва в АУАН и в обстоятелствената част на НП.) Това допълнение в НП е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по надлежния ред нарушение, а пропуските при установяване на нарушението и неговата недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на нарушението за пръв път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови обстоятелства около нарушението за пръв път в НП води до осъществяване на неприсъщи на АНО функции - индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез установяване на обстоятелствата, при които е извършено.

Разширяването на обективните предели на производството чрез въвеждането за първи път в НП на ново обстоятелство, е недопустимо, защото по този предмет жалбоподателя не е привлечен да отговаря с акта От обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление не става ясно какви са били извършените от жалбоподателя резки рисковани маневри, посредством които преднамерено е извел автомобила извън контрол, за да се обоснове извод, че е използвал пътя за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари. Извършването на резки маневри при управлението на МПС и превъртането на задвижващите колела на автомобила сами по себе си не водят до извод, че конкретният път, отворен за обществено ползване, не се използва по предназначение от водача на автомобила, т. е. че е осъществен състав на нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, доколкото същите биха могли да се дължат на различни причини (мокро пътно платно, неравности по пътя, особености на пътната настилка, състоянието на гумите, моментно несъобразено подаване на газ, особено когато водачът следва бързо да предприеме маневра, за да не затруднява движението по пътя и др.). Начинът и обстоятелствата, при които са извършени маневрите, са от съществено значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП . Неясното обвинение е поставило жалбоподателя в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на административнонаказателното производство. Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължителното съдържание на процесните АУАН и НП е съществено, доколкото е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя поради което представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на наказателното постановление Поведението на водача на процесното МПС, описано в НП, не се субсумира под състава на чл. 175а от ЗДвП. Никой от разпитаните свидетели, вкл. и полицейските служители, не потвърдиха пред съда, че пътят е използван от жалбоподателя за други цели, освен за превоз на хора. Такава констатация липсва и в обстоятелствената част на АУАН.

Съгласно наложената санкция в оспорения акт, нарушението на закона представлява 4 неизползване на пътя по неговото предназначение за превоз на хора и товари. На първо място следва да се отбележи, че от АНО не са събирани доказателства относно целта на движението на автомобила в конкретния ден. Такива не са събрани и от актосъставителя.

След като именно неизпълнение на законово определената цел е състава на административното нарушение, то съставомерният елемент е именно целта на водача. В конкретния случай нито при проверката, нито преди или след съставянето на АУАН от водача е изискано обяснение относно случая и целта на движението на автомобила.

Относно нарушението по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП.

За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, слредва в АУАН и издаденото въз основа на него НП да са посочени релевантните факти за определяне на съответната неизправност като незначителна,значителна или опасна.В конкретния случай е посочено,че неизправността е „значителна“,,без обаче да се посочат или изложат релевантни факти ,обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на неизправността.В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено-„снети шумозаглушители/права тръба/“.Не е посочена конкретната неизправност.Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението.