Решение № 621 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102492 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото първоинстанционно производство е повторно след Решение № 365 от 15.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 295/2023г. по описа на ОС – Кюстендил, с което е обезсилено Решение № 268 от 30.03.2023г., постановено по гр.д. № 65/2022г. по описа на РС – Кюстендил и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания да се произнесе по предявените искове, както са уточнени с молбата-уточнение на ищеца от 07.02.2022г.

Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. В.

Т. с искане да бъде признато за установено, че А. В. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1095,15 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 175,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.06.2021г., сумата от 52,53 лева представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,35 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 03.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.10.2021г. по ч.гр.д. № 2049/2021г. по описа на РС-Кюстендил.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил 1 правата си по чл.150 ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове поради извършено пълно плащане преди датата на образуване на делото. Моли съда да отхвърли предявените искове.

С молба от 02.02.2023г., както и с подадената въззивна жалба срещу предходното решение, ищцовото дружество оспорва извършеното от ответницата плащане като счита, че същото касаело текущи задължения извън процесния период. В тази насока сочи, че видно от датите на фактурите, отразени в касовите бележки, се касаело за плащане на задължения, датиращи от края на 2020г. – началото на 2021г., които не били част от процесния период.

С молба от 20.01.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е посочило, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни и доказани. Заявява, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.235, ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.

Безспорно по делото е обстоятелството, че ответницата А. В. Т. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. ****, за процесния по делото период от м.05.2018г. до м.04.2020г. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се потвърждава косвено от представената от ищеца молба за вписване на законна ипотека върху имота от 1993г. и представеното удостоверение за идентичност, издадено от ГИС София, както и от представения от третото лице-помагач и неоспорен от ответницата протокол за отчет на уредите за дялово разпределение в имота, подписан от ответницата като клиент. На основание чл.153, ал.1 ЗЕ, собственикът на индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост е потребител на топлинна енергия за битови нужди по неформалното правоотношение при общи условия с ищцовото дружество.

Безспорно е и обстоятелството, че през процесния период имотът е бил топлоснабден, което се потвърждава и от приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза. От последното е видно, че в имота е имало три отоплителни тела с монтирани 2 индивидуални разпределители, шранг-лира в банята без индивидуален разпределител, както и един брой водомер за топла вода, като начислената топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е разпределена въз основа на реален отчет на разпределителите и водомера. Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия е разпределена по реда на т.6.5 от Приложението към Наредбата за топлоснабдяването, а топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е разпределена съобразно т.6.1.1. от Приложението към Наредбата. Установено е, че експлоатационните разходи за абонатната станция са отчислени за сметка на ищцовото дружество, както и че общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки на 06.10.2016г., 18.10.2018г. и 06.04.2021г. и отговаря на одобрения тип. Видно от експертното заключение по СТЕ, претендираната сума за топлинна енергия не надхвърля реално потребената й стойност след отчитане на изравнителния резултат.

Също така от приетия договор за извършване на услугата дялово разпределение между третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и етажните собственици в сградата, както и от представените от третото лице отчетни документи и сметки за дялово разпределение е видно, че услугата дялово разпределение е възложена и извършена през процесния период, а в чл.36, ал.1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в.

Монитор, а съгласно чл.150, ал.3, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. Съгласно експертното заключение по СТЕ, стойността на тази услуга за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 52,53 лева, какъвто е и претендираният размер.

На следващо място съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.33, ал.4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок считано от края на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без да е необходима покана.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на ответницата, че е заплатила всички процесни суми преди завеждане на делото.

В тази насока от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че всички задължения за главница за доставена топлинна енергия и лихва върху нея, главница за цена на услугата дялово разпределение и лихва върху нея, за процесния период и имот са били заплатени от ответницата на 10.06.2021г. В проведеното на 22.03.2023г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при изготвяне на експертното заключение е работило по извлечение от счетоводните книги на „Топлофикация София“ ЕАД, изпратено от самия ищец, от което с категоричност се 3 установява, че всички суми предмет на иска, в общ размер от 1333,20 лева, са осчетоводени от „Топлофикация София“ ЕАД като платени и най-късната дата на плащане е 10.06.2021г.

Експертът е изяснил, че на практика сумите са били платени още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 15.06.2021г.

При преценката си по реда на чл.202 ГПК съдът кредитира експертното заключение като пълно, ясно и компетентно изготвено, доколкото същото намира потвърждение и в представените по делото писмени доказателства. Вярно е, че ответницата не е разбрала какъв е периодът на предявените срещу нея претенции /за което несъмнено способстват множеството грешки, допуснати от ищеца при завеждането на установителния иск/ и поради тази причина е представила по делото всякакви платежни документи, включително за суми извън процесния период. Заедно с тях, обаче, ответницата е представила и съобщение към фактура № ********** от 31.07.2020г., издадена за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. на стойност 1127,01 лева /след приспадане на прихванати суми, отразено на гърба на съобщението/, ведно с касова бележка, издадена от ищцовото дружество на 16.09.2020г. за заплащане на сумата от 1127,64 лева, представляващи главницата по фактурата и дължимата мораторна лихва върху нея към датата на плащането /л. 84 от гр.д. № 65/2022г. на КРС/. В касовата бележка е посочено изрично, че плащането е извършено по фактура № ********** от 31.07.2020г.

Видно от представените от ищеца писмени доказателства /л. 218 от посоченото дело/ фактура № ********** от 31.07.2020г. е една от двете общи фактури, на които ищецът основава претенциите си, а периодът на фактурираните с нея доставки от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е включен в исковия период. Следователно плащането по тази фактура не е отчетено от ищеца при предявяване на претенциите в заповедното и исковото производство, въпреки че е извършено още на 16.09.2020г.

Тези обстоятелства водят до извод за достоверност на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че всички процесни вземания, включително тези по общата фактура за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., вземанията за дялово разпределение и дължимите лихвите, са погасени чрез плащане към 10.06.2021г. В тази насока следва да се подчертае, че експертизата е изготвена по счетоводни данни, предоставени от самото ищцово дружество и заключението не е оспорено от него.

Ето защо, след като всички процесни вземания са погасени чрез плащане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата, обаче, не е представила доказателства за сторени съдебни и деловодни разноски, нито за адвокатско възнаграждение, поради което такива не й се дължат.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че А.

В. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1095,15 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 175,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.06.2021г., сумата от 52,53 лева представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва считано от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,35 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 03.06.2021г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.10.2021г. по ч.гр.д. № 2049/2021г. по описа на РСКюстендил.