Определение № 5 от 05.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Сливен, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от процесуалния представител на въззиваемата С. Ж., с която се иска изменение на решение №274/31.10.2025г. постановено по в.гр.д № 353/2025г. по описа на ОС С., в частта на разноските.

С решението е отменено Решение №546/20.06.2025г„ постановено по гр, д, № 5823/2024 г„ по описа на Районен съд С. изцяло като вместо това е отхвърлен предявеният от С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ иск за заплащане на сумата от 56.28 лева /петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2346082 от 08.02.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2024 година до окончателното изплащане като неоснователен.

Отхвърлен е и предявеният от С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

******** против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ иск за заплащане на сумата от 241.57 лева /двеста четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от 22.11.2024 неоснователен. година до окончателното изплащане като

Осъдена е С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ сумите от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса и в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Осъдена е С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ сумите от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса и в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

С молбата се иска страната да не бъде осъждана на разноски, тъй като с поведението си по никакъв начин не е дала повод за тях. Счита, че съдът следва да не присъжда възнаграждение за представител на ответната страна.

Позовава се на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на Съда на Европейския съюз, Определение №366/16.08.2022г. но ч.т.д №1085/2022г. по описа на ВКС, първо отделение, определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о. Когато частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, т.е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава.

По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава 2 съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред. В обобщение се иска да се измени решението в частта на разноските и да не се присъжда възнаграждение за представителите на насрещните страни.

Подаден е писмен отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че така депозираната молба е неоснователна. Счита, че цитираната практика не намира приложение в настоящия случай. В случая са отхвърлени предявените осъдителни искове, като в случая страната не дължи връщане на недължимо платено суми на основание чл. 55, ЗЗД. Счита, че в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ГПК , с оглед изхода на спора, като е предоставен списък на основание чл.80, ГПК. В обобщение моли да бъде оставена без уважение като неоснователна молбата.

Върховният касационен съд приема, че в постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 , разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде 3 задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото претенциите са отхвърлени изцяло, а не частично.

Поради това ищцата дължи заплащането на разноски и молбата е неоснователна.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на процесуалния представител на въззиваемата С. Ж., с която се иска изменение на решение №274/31.10.2025г. постановено по в.гр.д № 353/2025г. по описа на ОС С., в частта на разноските.

Определението подлежи на обжалване пред БАС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Сливен, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от процесуалния представител на въззиваемата С. Ж., с която се иска изменение на решение №274/31.10.2025г. постановено по в.гр.д № 353/2025г. по описа на ОС С., в частта на разноските.

С решението е отменено Решение №546/20.06.2025г„ постановено по гр, д, № 5823/2024 г„ по описа на Районен съд С. изцяло като вместо това е отхвърлен предявеният от С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ иск за заплащане на сумата от 56.28 лева /петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2346082 от 08.02.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2024 година до окончателното изплащане като неоснователен.

Отхвърлен е и предявеният от С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

******** против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ иск за заплащане на сумата от 241.57 лева /двеста четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от 22.11.2024 неоснователен. година до окончателното изплащане като

Осъдена е С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ сумите от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса и в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Осъдена е С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. ******** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.******************“ сумите от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса и в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

С молбата се иска страната да не бъде осъждана на разноски, тъй като с поведението си по никакъв начин не е дала повод за тях. Счита, че съдът следва да не присъжда възнаграждение за представител на ответната страна.

Позовава се на Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на Съда на Европейския съюз, Определение №366/16.08.2022г. но ч.т.д №1085/2022г. по описа на ВКС, първо отделение, определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о. Когато частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, т.е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава.

По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава 2 съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред. В обобщение се иска да се измени решението в частта на разноските и да не се присъжда възнаграждение за представителите на насрещните страни.

Подаден е писмен отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ******************, чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че така депозираната молба е неоснователна. Счита, че цитираната практика не намира приложение в настоящия случай. В случая са отхвърлени предявените осъдителни искове, като в случая страната не дължи връщане на недължимо платено суми на основание чл. 55, ЗЗД. Счита, че в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ГПК , с оглед изхода на спора, като е предоставен списък на основание чл.80, ГПК. В обобщение моли да бъде оставена без уважение като неоснователна молбата.