Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9390 от 02.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65934/2022
Вид
Решение № 9390
Подписан
02.06.2023
Състав
ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 9390 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110165934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба ищецът А------- АД е предявило положителни установителни искове против ответника В. А. Н. по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.03.2021г. по ч.гр.д. №13341/2021 по описа на СРС, 27 състав.

Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба. В проведеното с.з. ответникът не оспорва исковете, като ги намира за основателни.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 13341/2021г. по описа на СРС, 27 състав, се установява, че по заявление от 05.03.2021г. на 16.03.2021г. е издадена заповед, съгласно която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца суми, произтичащи от договор за кредит № ---, сключен на 08.11.2019г., между ---- АД и В. А. Н., прехвърлени по силата на Приложение № 1/03.08.2019г. към договор за цесия от 02.03.2020г., сключен между цедента ---- АД и цесионера„А---“ ЕООД, а именно: сумата от 1174,24 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем №--- от 08,11,2019 г. ведно със законна лихва от 5.3.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 122,02 лв. за периода от 25.11.2019 г. до 8.6.2020 г., мораторна лихва в размер на 78,27 лв. за периода от 9.6.2020 г. до 19.2.2021 г. и 1 разноски по делото, а именно: 27.50 лв. държавна такса и 34 лв. възнаграждение на юрисконсулт. С разпореждане от 16.03.2021г. заявлението е отхвърлено в частта, в която се иска длъжникът да заплати сумата от 607.74лв., представляваща неустойка, както и сумата от 36лв. разходи за извънсъдебно събиране. Разпореждането е влязло в сила на 09.05.2022г. Длъжникът е бил призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск за сумите по издадената заповед (не и за сумите, които са били отхвърлени с разпореждането от 16.03.2021г.).

От приетите по делото писмени доказателствени средства – Договор за паричен заем № --- /08.11.2019г. се установява, че между ---- АД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът предоставил на ответника сумата от 1250лв., със срок на заема – 30 седмици с дата на първа погасителна вноска – 25.11.2019г., съответно последна погасителна вноска – 08.06.2020г., с посочено ГПР в размер на 40.40%, съответно фиксиран годишен лихвен процент от 35.00%.

От приетия по делото Договор за поръчителство № ---/08.11.2019г. се установява, че между цедента (Ф-- ЕООД) и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, което да обезпечава Договор за паричен заем № --- /08.11.2019г. От приетото по делото платежно нареждане от 03.08.2020г., съгласно което Ф-- ЕООД е платило на ---- АД е сумата от 1345.93лв. по Договор за паричен заем № ---, съдът приема за доказано, че поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, съответно има право на регрес срещу кредитополучателя.

От приетия по делото рамков договор за цесия от 02.03.2020г., се установява, че Ф-- ЕООД, в качеството на суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор поръчител с регресни права спрямо кредитополучателя е прехвърлил регресните си вземания, в качеството на цедент, на ищца – цесионер, т.е. съдът прима за доказано наличието на сключен договор за цесия, като от приложение № 1/03.08.2020г. се установява, че вземането на цедента спрямо ответника е прехвърлено на цесионера, за което е налице и потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, така и уведомление до кредитополучателя за извършената цесия и пълномощни в полза на ищеца от цедента с права за уведомяване по чл.99 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца, че му е прехвърлено валидно изискуемо вземане, възникнало в патримониума на цедента му в 2 претендирания размер, за което е уведомен длъжникът, така и че цедентът е придобил регресни вземания, изпълнявайки задълженията си по договора за поръчителство към договора потребителски кредит.

От приетия договор за кредит се установява, че между ---- АД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, установява се размерът на главницата и договорената лихвата, както и настъпване изискуемостта на вземането, като съдът приема за доказано, че договорът за потребителски кредит е обезпечен с договор за поръчителство. Договор за поръчителство № ---/08.11.2019г. От платежното нареждане от 03.08.2020г., се установява, че поръчителят се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, вкл. по отношение на главницата, договорната лихвата и мораторната лихва, съответно може да ги прехвърля. Въз основа на приетите по делото: приложение № 1/03.08.2020г. към рамков договор за цесия от 02.08.2020г., потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД, пълномощно в полза на ищеца от цедента с права за уведомяване по чл.99 ЗЗД, както и уведомителното писмо, съдът приема по отношение на материалноправната легитимация на ищеца - получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано, поради което с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (в който смисъл е решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362 от 2015г. на II т.о. на ВКС). Следователно съдът прие исковете за доказани по основание и размер, което не се оспорва изрично и от ответника.

По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 72.50лв. за д.т. и е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската и правна сложност на делото следва да се определи в минимален размер от 100лв., така и следва да се присъдят разноските по ч.гр.д. № 13341/2021г. (оглед т.12 от ТР 4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), които са в размер на 27.50лв. за д.т. и 34лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо 234лв.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, че В. А. Н., ЕГН **********, с адрес с. Б---, дължи на „А----3 --“ АД, ЕИК ---, с адрес гр. С----, сумата от 1174,24 лв., представляваща цедирано регресно вземане за главница по договор за паричен заем №--- от 08.11.2019 г., ведно със законна лихва от 5.3.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 122,02 лв. за периода от 25.11.2019 г. до 08.06.2020 г., мораторна лихва в размер на 78,27 лв. за периода от 09.06.2020 г. до 19.02.2021 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2021г. по ч.гр.д.

№ 13341/2021г. по описа на СРС, 27 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. А. Н., ЕГН **********, с адрес с. Б---, да заплати на „А-------“ АД, ЕИК ---, с адрес гр. С----, разноски по делото в общ размер на 234лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4