Определение № 857 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500462 по описа за 2025 година Производство по чл.413,ал.2 във вр. с чл.275,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД,гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Г. А. против разпореждане № 1085/11.01.25г.,постановено по ч.гр.д. № 22347/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД,ЕИК- 175074752 за издаване на заповед за изпълнение против Д. В.

В.,ЕГН-********** от гр.П. за сумата от 1089,92лв.неплатена главница;

309,54лв.неплатено договорно възнаграждение; 999,99лв.- възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, 400лв. –такси за извънсъдебно събиране;201,85лв.- лихва за забава;78,15лв.законна лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно по изложените в частната жалба съображения.Поддържа,че липсват неравноправни клаузи,което се установявало при анализ на клаузата по договора и съпоставката с част от съдебната практика на различни по ранг съдилища в България по този въпрос.Счита,че процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни.Иска отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът,след преценка на доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване акт от надлежна страна и в законния по чл.275 от ГПК срок,поради което е процесуално допустима.

1

РС-Пловдив в мотивите си към атакуваното разпореждане е приел,че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит,сключен с потребител относно възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.Липсвало посочване на методика за определяне на ГПР и базата,върху която се начислява ГЛП.Договореният лихвен процент надхвърлял значително законната лихва,което нарушавало добрите нрави.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни.

Съобразно чл.411,ал.2,т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор,сключен с потребител.До такъв извод е стигнал и районният съд,за да откаже издаването на исканата заповед.В случай на отказ на съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза,без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани,то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.Ето защо в частта относно клаузите за лихви и други допълнителни плащания извода на ПдРС е правилен,при вероятна неравноправна клауза в договора свързана с тях,за тези плащания заповед не се издава.

По силата на чл.23 от ЗПК,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В този случай следва да се и издаде заповед само на неплатената главница.

По делото след разпореждане на съда заявителят е уточнил какви плащания е направил длъжникът по кредита,като е представил и изрична писмена справка (л.17 от заповедното производство) за всички платени от длъжника суми по този договор за кредит.От тази справка е видно, че са платени общо 538,86лв. при претендирана главница от 1089,92лв.Ето защо в конкретния случай при спазване на нормата на чл.23 от ЗПК следва да се издаде заповед за изпълнение само за неплатената главница,която възлиза на 551,06лв.

По така изложените съображения настоящата инстанция намира частната жалба за частично основателна.Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта за претендираната главница,като се даде указание на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в тази част, а в останалата му част разпореждането следва да се 2 потвърди.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане разпореждане № 1085/11.01.25г.,постановено по ч.гр.д. № 22347/24г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД,ЕИК-175074752 със седалище гр. София,представлявано от управителите С. Н., Ц. С. и Я. Ч. за сумата от 551,06лв.частично неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40018104275/23.06.2023г.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на Профи Кредит България”ЕООД,ЕИК-175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от управителите С. Н.,Ц. С. и Я. Ч. за сумата от 551,06лв.частично неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40018104275/23.06.2023г.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му част.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3