Решение № 8297 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8297 гр. С, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110116579 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. М. К. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П, ул. „П“ № 3б, ет. 3, ап. 11 срещу „К“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, БЦ „Б“, и „АТ“ ЕООД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, БЦ „Б“, с която са предявени следните искове: срещу „К“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., като противоречащ на закона, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., срещу „АТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г., поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.

Ищцата Б. М. К. твърди, че на 04.06.2024 г. е сключила с ответното дружество „К“ ЕАД договор за потребителски кредит № ******, по силата на който й е предоставена сумата от 2550 лева, при ГПР от 31,89 %, ГЛП от 28 % и срок на връщане от 24 месеца. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за потребителски кредит на 04.06.2024 г. е сключила с втория ответник - „АТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 3700 лева. Развива подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит в насока, че същият противоречи на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че не е ясно какво се включва в ГПР по договора за кредит, както и че не ясен математическият алгоритъм на формиране на същия. Посочва, че в случая сумата за поръчителя не е отразена в ГПР, респ. действителният размер на ГПР е различен от посочения, с което е заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че сумата по 1 договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включена в ГПР, доколкото е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се заплаща от потребителя. В условията на евентуалност навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, регламентираща предоставяне на поръчителство като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за което излага подробни аргументи. На следващо място, поддържа, че и договорът за поръчителство, сключен с „АТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави, доколкото са нарушени принципите на добросъвестността и на справедливостта, което нарушение произтича от явната нееквивалентност на насрещните престации, доколкото възнаграждението за поръчителство съставлявало допълнителна сума, която била в размер над 100 % от главницата по кредита. Твърди, че „АТ“ ЕООД е свързано лице с кредитора, както и че с поръчителството не се цели реално обезпечаване на кредита, а допълнителното му оскъпяване, като печалбата на „АТ“ ЕООД като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „К“ ЕАД. Сочи, че със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, респ. допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 ЗПК, поради което договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. На последно място счита, че същият е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото е уговорен във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Поради тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящите искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Не оспорва, че между ищцата и „АТ“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г., но възразява, че същият е нищожен на сочените от ищцата основания.

Посочва, че предоставянето на поръчител в лицето на „АТ“ ЕООД е само възможност, но не и задължение за кредитополучателя, като в случая ищцата е избрала да сключи обезпечен кредит, а сключването на договора за предоставяне на поръчителство е следвало сключването на договора за кредит, респ. към този момент ищцата е била запозната с основните договорени между страните параметри на същия. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, доколкото същото не представлявало разход по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че сключването на договора предоставяне на поръчителство не може да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68е ЗЗП Оспорва, че наличието на свързаност между двете ответни дружества води до скрито оскъпяване на кредита, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена възможност на клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, а именно по сметка на „АТ“ ЕООД или по сметка на „К“ ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като в последния случай „К“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на „АТ“ ЕООД плащането, респ. същият не бил титуляр на вземането и не се разполагал със същото, което било уговорено чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство. По тези съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство от 04.06.2024 г. с ответника „АТ“ ЕООД. Счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, като не оспорва, че в случая същата не е включена в него. Посочва, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, включен при изчисляване на ГПР, бил договорната възнаградителна лихва. Оспорват 2 договорът за предоставяне на поръчителство с „АТ“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като се позовава на раздел III, т. 12 от приложимите ОУ към договора за потребителски кредит, както и чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 3 от същия, съгласно ищцата е можела да избере необезпечен кредит. Излага твърдения, че договорът между ищцата и „АТ“ ЕООД представлява договор за поръчка, по силата на което дружествотогарант се е задължило да отговаря пред кредитора като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя. Изтъква, че свързаността между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече нищожност само на клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, но не и нищожност на двата договора. Посочва се, че дори при евентуална недействителност на договора за поръчителство, това не влече след себе си недействителност на договора за кредит, а единствено отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по обявения за недействителен договор за поръчителство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К“ ЕАД предявява насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с който се иска, в случай че бъдат уважени предявените с първоначалната искова молба установителни искове за нищожност на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, първоначалната ищца и ответница по насрещния иск Б. М. К. да бъде осъдена да заплати на „К“ ЕАД сумата от 758,10 лева, представляваща чистата стойност на остатъка от главницата по договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция (17.07.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на дължимите по договора за кредит суми, възлизащи в общ размер на 1791,90 лева, респ. към настоящия момент, поради настъпил падеж, били дължими сумата от 558,92 лева, представляваща главница по месечни погасителни вноски за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г., вкл. и сумата от 259,43 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва по месечни погасителни вноски за периода от 10.01.2025 г. до 10.06.2025 г. С оглед предходното, с настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на цялото непадежирало задължение за главница по договора за кредит в размер на 1519,31 лева за периода от 10.07.2025 г. до 10.06.2026 г. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещния иск по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. М. К. е подала отговор, с който оспорва същия по подобни аргументи, изложени в първоначалната искова молба. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК следва да върне чистата сума по кредита, като бъде прихваната и платената от нея сума по кредита в размер на 1791,90 лева. Моли на основание чл. 241 ГПК съдът да разсрочи изпълнението на процесната сума за главница на 24 месечни вноски.

Софийският районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между Б. М. К. и ответника „К“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ******/04.06.2024 г., съгласно който от страна на дружеството на ищцата е предоставена сумата 2550 лева, която същата се е задължила да върне при ГЛП от 28 % за срок от 24 месеца. В договора е посочен ГПР от 31,89 %.

В изпълнение на уговореното с чл. 4 от договора за потребителски кредит, на 04.06.2024 г. ищцата е сключила с втория ответник - „АТ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който дружеството поема задължение да отговаря солидарно за всички нейни задължения по договора за потребителски кредит като сключи договор за поръчителство с кредитора, а ищцата се задължава да му заплати възнаграждение в размер на общо 2788,58 лева, платимо на 24 вноски.

3

Не се спори между страните е отделено с доклада по делото като безспорно между страните, че ищцата е заплатила суми в общ размер 1791,90 лева.

Съдържанието на договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство, преценени с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.

Договорът за кредит от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата е физическо лице, на което е предоставен кредит, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В случая сключването на договора за възлагане на поръчителство се явява в изпълнение на предвиденото съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор възлагане на поръчителство не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.