Решение № 49 от 30.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20252001000076 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 34 от 7.02.2025 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 258/ 2022 г., е осъдено „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б. 8110, общ. Бургас, ж.к. „Индустриална зона Б.“, представлявано от М. С., да върне на „Алустратеджи“ С.Р.Л., със седалище и адрес на управление: Република Италия, ул. „В.“ 1, Виале, провинция Асти, № по ДДС 01******, представлявано от Дж. К., роден на ****** г. в Република Италия и Св. Г., гражданка на Република Италия, родена на ******* г. в гр. Горкий, СССР, с адрес за връчване: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 2, ет.1 – адв. С. Ч., следните четири движими вещи, представляващи индустриални машини - хидравлични ковашки преси, а именно: 1.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854932- machina 12; 2. PRESSA LIQUID FORGING LF 350- ID 01161536854943- machina 11; 3.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854954- machina 10; 4.PRESSA LIQUID FORGING- LF 350- ID 01161536854965 machina 9, а съгласно описанието на стр.19 в заключението на вещото лице Хр. П. Хр. по т.д. № 258/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас индивидуализирани като преси с технологично /работно/ обозначение №1-PS/А, №2-PS/В, №3- PS/С и №4- PS/D, с 1 посоченото в справката на стр.21 от заключението разположение в производствения обект на „Стратеджия“ ЕАД, предоставени за временно и безвъзмездно ползване на основание сключен договор за заем за послужване от 5.10.2017г. и находящи се в производствената база на ответното дружество в гр. Б., местност „М. к.“.

Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Стратеджия“ ЕАД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 14 – адв. Н. К., в която същото се обжалва като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му, с постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени или делото бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Налице е позоваване на допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в липсващо разпределение на доказателствената тежест по отношение задължението на ответника да доказва своите възражения. Според въззивника, докладът не дава точна и пълна правна квалификация на иска, което е накърнило правото му на защита.

В жалбата се застъпва тезата, че неправилно е прието от съда от първа инстанция, че договорът за заем за послужване от 5.10.2017 г. е прекратил своето действие след изтичане на срока му на 5.10.2018 г., както и че представените от въззивника анекс и договор за доставка не следва да се обсъждат като валидни доказателства, поради непредставяне на оригиналите им. По мнение на въззивника, при отказа на съда да открие производство по чл.193 ГПК, е отпаднало и задължението му да представи оригиналите от оспорените от въззиваемия документи. Сочи се, че въззиваемият не е оспорил липсата на оригиналите на документите, а само липсата на представителна власт на М. С. при подписването им.

Настоява се, че съдът неправилно е заключил в решението, че оригиналите на документите не са представени, съответно не ги е приобщил към делото и неправилно оспорените документи не са били кредитирани при постановяване на решението.

Като неправилен се квалифицира изводът на съда от първа инстанция 2 относно отсъствието на представителна власт на М. С. като представител на дружеството – въззиваем, предвид липсата на възражения от страна на въззиваемото дружество относно подписания анекс и договора за доставка, в рамките на кореспонденцията между страните в периода 2018 г. - 2021 г.

Застъпва се тезата, че в производството не е обсъдено надлежно дали дружеството - въззиваем чрез своите действия, като приемане на доставки и заплащане на издадени фактури след 2018 г., е признало продължаване на договорните отношения и съответно знае за сключения анекс. В допълнение, не е отчетена от съда тясната връзка между договора за заем за послужване и договора за доставка. В жалбата се съдържат доводи, че съдът от първа инстанция не е обсъдил правилно и двата договора за доставка от 15.06.2016 г. и 21.11.2016 г., като въззиваемото дружество не е доказало как е изпратило пресите за реновиране в България, а същевременно е станало собственик, закупувайки ги от въззивника. Поддържа се, че договорите от 2016 г. нямат връзка с договора за заем за послужване, те уреждат различни търговски правоотношения между двете страни, а „Алустратеджи“ С.Р.Л. не е доказало, че е собственик на въпросните преси - предмет на договора.

Излагат се съждения, че сертификатите за техническа годност на машините са издадени след подписване на договора заем за послужване и няма как да бъдат свързани с машините - предмет на договора. Подчертава се, че в самите сертификати, като година на производство, е отразена 2018 г.

Лансира се тезата, че допълнителното описание на четирите броя преси, съдържащо се в диспозитива на съдебния акт, е различно от индивидуализирането на вещите от ищеца, което представлява процесуално нарушение - самостоятелно основание за отмяна на решението.

Изтъква се, че въззиваемото дружество не е доказало, че е предало на „Стратеджия“ ЕАД четирите броя преси, които претендира по договора.

Оспорва се изводът на съда, че пресите - предмет на делото, са били оборудвани за работа, а не са били амортизирани и нефункциониращи.

Игнорирано е, на следващо място, наличието на аналогични машини в машинния парк на въззивника, потвърдено от вещите лица и свидетелите по делото.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 3

„Алустратеджи“ С.Р.Л., в който жалбата се оспорва, като са изложени съображения за нейната неоснователност и се въвежда искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Изразява се позиция, че контестираното първоинстанционно решение кореспондира в пълна степен с приобщения по делото доказателствен материал, като на страните в процеса са били предоставени всички гарантирани им от закона процесуални права и възможности за обосноваване и доказване на своите искания, твърдения и възражения. Сочи се, че изводите на съда са били формирани включително при отчитане липсата на спор между страните по много от релевантните въпроси, както и при съобразяване на обясненията, дадени лично от представляващия дружеството - въззивник в проведеното пред съда от първа инстанция съдебно заседание на 22.02.2023 г. Излагат се доводи, че безспорно установено и доказано в процеса е, че предоставените от въззиваемия на въззивника по договора за заем за послужване четири хидравлични пресови машини се намират в производствената база на „Стратеджия“ ЕАД в гр. Б., факт, потвърден лично от представляващия въззивното дружество. Поддържа се, че по делото е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене в производството пред първата инстанция в производственото хале на ответника е имало пет, а не осем хидравлични ковашки преси за течен метал, като по делото не са събрани каквито и да е доказателства, че процесните машини са собственост на въззивника.

Във връзка с оплакванията в жалбата се заявява, че не са налице твърдените от въззивника процесуални нарушения при изготвянето на доклада от първоинстанционния съд.

Оспорват се доводите на въззивника в жалбата относно отпадане на задължението за него да представи в оригинал оспорените документи, като се изтъква, че последицата при непредставяне на документа в оригинал е изключване на представения препис от доказателствата по делото, като се цитира съдебна практика.

Въззиваемият релевира доводи, че в първоинстанционното производство по никакъв начин не се е доказала връзката по договора за заем за послужване със сочения от въззивника договор за доставка от 1.01.2019 г.

Подчертава се, че въззивникът в нито един момент не е направил възражение, 4 че липсват доказателства за изпращането, респективно получаването на пресите, поради което подобно възражение е преклудирано пред въззивната инстанция. Акцентира се, че липсва житейска и правна логика въззивникът от една страна да твърди в отговора на исковата молба, че е получил машините и същевременно с това да твърди, че няма доказателства как те са били изпратени от Италия. В тази връзка във въззивната жалба се съдържат твърдения, влизащи в пряко противоречие с твърденията на ответника, застъпени пред първата инстанция, сочи дружеството - въззиваем.

В допълнение се изтъква, че не е проведено пред първата инстанция доказване относно обстоятелството, че въззивникът е разполагал със свой собствен машинен парк, измежду който четири преси, идентични с процесните.

Не е налице, според въззиваемия, твърдяното от въззивника разширяване на петитума на иска от първоинстанционния съд, с внасяне на допълнително описание на четирите преси.

Навеждат се аргументи, че в първоинстанционното производство въззивното дружество едновременно е твърдяло, че не е налице идентичност между реконструираните в периода 2016 г. – 2017 г. машини и тези, предмет на иска, като същевременно е изложило и възражение, че за него не било възникнало задължение да връща дадените му в заем машини по договора за заем за послужване, тъй като срокът на този договор е бил продължен.

Въззивната жалба e подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е спорът по предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск с правно основание чл.249, ал.1, вр.чл.243 ЗЗД за връщане на отдадени по заем 5 за послужване вещи.

Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.

Апелативният състав препраща към фактическата обстановка, установена при първоинстанционното разглеждане на делото.

Липсват основания да се приеме допускането от първостепенния състав на процесуално нарушение, изразяващо се в липсваща квалификация на иска и неправилни указания на съда по доказателствената тежест на ответника, каквито оплаквания се отправят в жалбата. В проекто – доклада, обективиран в Определение № 22 от 9.01.2023 г., който е послужил за основа на доклада в съдебното заседание на 22.02.2023 г., ясно са възпроизведени фактическите основания и петитума на предявения от въззиваемия иск, откъдето съдът е извел правната квалификация, която се потвърждава и от настоящата инстанция. По отношение разпределението на доказателствената тежест, се установява, че тя е правилно разпределена, като на ответната страна е указана тежест за доказване на въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, описани в обстоятелствената част на определението за проекто – доклад.

В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания следва да се посочи, че между страните не се спори относно съществуването между тях на писмен договор за заем за послужване, датиращ към 5.10.2017 г., по силата на който дружеството – въззиваем е предоставило за ползване на дружеството – въззивник гореописаните вещи, представляващи хидравлични ковашки преси за течен метал. Уговорен е срок на действие на договора една година, считано от подписването му, като страните са се споразумели продължаването действието на договора да бъде скрепено с подписан между тях анекс – чл.5 от съглашението. След изтичане срока на договора, заемателят е дължал връщане на машините на заемодателя – чл.9. С изтичане на уговорения срок, договорната връзка се прекратява - чл.11, пред.1 от договора.