Решение № 109 от 26.06.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Сливен, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600021 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Производството е образувано по въззивен протест на РП-Сливен, ТО Котел против Присъда № 115/21.09.2022 г. по НОХД № 1532/2021 г. по описа на РС-Сливен и въззивна жалба на адв. П. Н., повереник на частните обвинители Р. П. и Р. П..

С атакуваната присъда подс. С. И. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РП-Сливен, ТО-Котел. В протеста и допълнението към него се твърди, че съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт като противоречащ на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение. Излага се мнение, че районният съд не е подложил на анализ показанията на свид. Т. И.а, както и че повратно е тълкувал показанията на свидетелите П.и. Направено е искане въззивният съд да отмени първостепенния съдебен акт и да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Въззивна жалба и допълнение към нея са депозирани от частните обвинители П.и чрез техния повереник адв. П. Н.. Атакува се оправдателната присъда и се иска постановяване на нова, с която подсъдимият да се бъде 1 признат по обвинението за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. В допълнението към въззивната жалба е направено уточнение, че се иска осъждане за престъпление в условията на опит – чл. 18 от НК.

Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд. На първо място се твърди, че присъдата не е в интерес на правосъдието, както и че е нарушен основния принцип на справедливост. Подробно са изложени съображения относно твърдяната незаконосъобразност на атакуваната присъда като се твърди още, че съдът е приел коректна, но непълна фактическа обстановка, поради което и направените правни изводи не кореспондират със събраните в хода на наказателното производство доказателства.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и намира жалбата за основателна. По отношение на искането в жалбата за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен за извършено престъпление в условията на опит намира същото за неоснователно. Поддържа искането си подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за довършено престъпление.

Присъединява се към направеното алтернативно искане за отмяна на присъдата за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява, че в мотивите си първоинстанционният съд незаконосъобразно е формирал извод, че липсва от обективна страна съставомерност на престъплението по чл. 209 от НК, тъй като при преценката на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е следвало да съобрази установеното от фактическа страна с влязъл в сила съдебен акт, а именно решение от 21.01.2022 г. по гр.д. № 440/2019 г. по описа на РС – Котел, относно възникналите отношения между страните във връзка с извършената продажба на съответния недвижим имот и основанията на извършените плащания по сключената сделка. Моли да се постанови нова присъда, с която се признае подсъдимия И. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК и да му се наложи наказание, предвидено за това престъпление лишаване от свобода в минимален размер от една година, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

Алтернативно поддържа искането направено с въззивната жалба- при констатирана непълнота на фактическата обстановка да се отмени атакувания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния съд.

Процесуалният представител на частните обвинители Р. Т. П. и Р. Х. П., в съдебно заседание прецизира жалбата като уточнява, че искането е по отношение на направения опит за причиняване на вреда в размер на 8000 лв.

В този смисъл поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея.

Моли подсъдимият да бъде признат за виновен за това, че на посочените дати и периоди в жалбата и допълнението към жалбата, възбудил заблуждение у Р.

П. и Р. П., като направил опит да им причини имотна вреда. Алтернативно 2 иска да се отмени оправдателната присъда и да се върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Поддържа искането си съдебния състав да обсъди евентуално наличието на посредствено извършителство, за което има изключително много данни. Моли съда за присъждане на разноските, които са направени от началото на наказателното производство от досъдебна фаза до настоящия момент.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. възразява по жалбата и протеста, че изложените обстоятелства в тях не кореспондират със събраните доказателства по делото и присъдата на първоинстанционния съд е правилна. Счита въззивната жалба за неоснователна. Намира, че по делото не са доказани нито един от двата елемента на престъпния състав. Следователно няма съставомерно деяние, нито опит към престъпление. Също така уточнява, че страните по гражданското дело, което е водено в РС-Котел, не са същите като страните по наказателното дело. Намира, че присъдата на първоинстанционния съд е съвсем правилна, като той не е установил наличието на който и да било елемент от състава на престъплението, в което е обвинен подсъдимият И.. Не са налице и процесуални нарушения и не са налице никакви условия за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг състав. Моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, като бъдат присъдени и сторените разноски.

При упражняване правото си на лична защита и последна дума подсъдимият моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на прокуратурата, изслуша страните в с.з. и извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НК намира, следното: Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.

След обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал по делото са направени следните фактически констатации:

Подсъдимият С. И. И. е български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.

През м. януари 2016 г. подсъдимият С. И. се срещнал със свидетелите П.и и им предложил да закупят недвижим имот, находящ се в стопанския двор на с. Г., общ. Котел за сумата от 100 000 лв. Подсъдимият И. не бил единствен собственик на имота, същият бил придобит по наследство, поради това бил съсобственик заедно с майка си и сестра си. За да може да прехвърли имота на свидетелите П.и първо трябвало да се уредят имуществените въпроси, и след като направи отказ от наследство имотът щял да бъде прехвърлен на дъщеря му – свидетелката Т.И., и същата щяла да го прехвърли на тях. За закупуването на имота семейство П.и щели да вземат ипотечен 3 кредит, и трябвало документите за самия имот да бъдат представени в банката. Затова подс. И. и свидетелите П.и се разбрали, свидетелят П. да му даде 5 000 лв. като капаро за сделката, а И. щял да използва парите за уреждане на имотните процедури, за да подготви необходимите за покупкопродажбата документи на дъщеря си. Също така подс. И. обещал по-късно тази сума да се приспадне от продажната цена. Свидетелите Р. П. и Р. П. в неустановен ден в началото на м. март 2016 г . в с. Г., общ. Котел му дали исканата сума от 5000 лв. Свидетели на даването и съответно - получаването на парите станали намиращите се там свид. Т.И. и свид. Т. И..

В неустановен ден през м. юли 2016 г. подс. И. отново се срещнал със свид. Р. П. и свид. П., като им обяснил, че предварително е взел сумата от 3 000 лв. от наем за имота, който ще им продава и за това поискал от тях да му дадат тези пари и той да ги върне на наемателя - св. Т. И., за да освободи имота, като подс. И. обещал на свидетелите П.и и тази сума да им бъде приспадната от продажната цена. След предварителна уговорка в неустановен ден през м. юли 2016 г. се срещнали подс. И. със свид. П.и в гр.Сливен, на паркинга на магазин „Била“, където му дали 3 000 лв., като това станало в присъствието на свид. Илия Бояджиков и свид. Т.И..

За закупуването на процесния имот била учредена договорна ипотека в полза на банката върху същия имот в с. Г.. Банката предоставила с договор за кредит на свид. П.и стандартен кредит в размер на 90 000 лв. за финансиране на 90% от инвестицията за закупуване на недвижимия имот, като същите следвало да докажат самоучастието си в размер на 10 % за закупуване на имота. Изискването било по банков път да бъдат преведени 10 000 лв. по сметката на продавача – свид. И.а или да бъде представена разписка за това.

Поради това сутринта на 03.08.2016 г. пред офиса на „Банка Пиреос България“АД се срещнали свид. П., свид. П., свид. И.а и подс. И..

Свидетелката П. превела по сметката на свид. И.а в „Банка Пиреос България“АД сумата от 10 000 лв. След като транзакцията била одобрена от банката, свид. И.а изтеглила 2 000 лв. в брой и направила банков превод за останалите 8 000 лв. по сметката на свид. П., като основание посочила „Заем“.

Всички потеглили към град Котел, където трябвало да бъде прехвърлен имотът при нотариус К.П..

На 03.08.2016 г. свид. Т.И. продала на свидетелите П.и поземлен имот № 260015 в землището на с. Г., общ. Котел с площ от 2,308 декара и постройките в него за сумата от 100 000 лв., като за целта бил съставен нотариален акт № 105, том II, peг. № 1388, дело № 260/03.08.2016г. по описа на нотариус К.П., с район на действие PC- Котел.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и 4 правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите, т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.

Първоинстанционният съд в мотивите си е подложил на внимателен анализ наличните по делото доказателствени материали и е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите. Правилно са преценени, анализирани и коментирани в мотивите към присъдата всички налични по делото доказателствени материали. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. С оглед установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приложил закона.

Районният съд с основание е кредитирал част от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Настоящата инстанция счита, че фактите се установяват категорично от гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени като относими и взаимнодопълващи се.

При така изяснената фактическа обстановка правилни са изводите на първостепенния съд, че подсъдимият не е извършил от обективна и субективна страна деянието, за което е обвинен от прокурора.