Решение № 348 от 26.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000485 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №140/13.05.2025г., постановено по т.д. №344/2024г. по описа на окръжен съд Стара Загора, „ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София е осъдено да заплати на А. И. Д., ЕГН ********** сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 05.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.02.2024г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 30 000лв. до претендирания размер от 40 000лв.

„ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на А. И. Д., ЕГН ********** сумата от 330,44лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - болки и страдания, 1 причинени в резултат на ПТП от 05.02.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 12.02.2024г. до датата на окончателното изплащане.

А. И. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 направените по делото разноски в размер на 107,50лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

„ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати на адв.П. К. - САК сумата 3 945лв. - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.

„ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 225лв. за държавна такса, както и 712,50лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000лв., ведно със съответната законна лихва. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и противоречи на събраните по делото доказателства. Изложени са подробно съображение, свеждащи се до доводи за прекомерност на определеното и присъдено обезщетение за неимуществени вреди и доводи в насока, че ПТП е настъпило и поради поведение на пострадалата – пресичане на нерегламентирано за целта място, позовавайки се на отговора по т.6 от заключението от САТЕ. По отношение оплакването за прекомерност на присъденото обезщетение се твърди, че същото не е съобразено с принципите на справедливостта и постоянната съдебна и застрахователна практика; че не са отчетени в достатъчна степен интензитетът на уврежданията, както и краткостта на възстановителния период. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което исковите претенции – главна и акцесорна да бъдат отхвърлени над обжалвания размер, ведно с произтичащите от това последици; и евентуално – редуциране на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се отчете по-висок процент на съпричиняване от страна на ищцата.

2

С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – А. И. Д., се оспорва подадената въззивна жалба. С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 от ЗА.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство – А. И. Д., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 05.02.2024г., около 14:20ч. в гр. Казанлък, в междублоково пространство, до бл. 23 на бул. „23-ти ПШП“ се е движил л.а. „Инфинити К X 56“ с рег. №*********, управляван от Д.В.В.. При извършване маневра на заден ход водачът В. нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал преминаващата пешеходка А. И. Д.. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни повреди на ищцата А. Д.. Позовава се на образувано по случая ДП №ЗМ 242/2024 г. на РУ Казанлък, пр.пр. № 1319/2024г. на РП Ст.Загора - ТО Казанлък. При процесното ПТП А. Д. е получила следните травматични увреждания: фрактура на носни костици; подкожен хематом; рани по лицето; охлузвания и кръвонасядания по челото, външния нос и кожната повърхност на горната устна на устата; масивни кръвонасядания и отоци по клепачите на двете очници; кръвоизлив под слизестата обвивка на лява очница; разкъсно-контузни рани по челото и външния нос; охлузване и кръвонасядане по пети пръст на лява ръка; оток, кръвонасядание и охлузвания 3 по двете колене; контузия на поясно-опашната област; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло и др. След инцидента, на 05.02.2024г., пострадалата е прегледана от екип на ЦСМП.

Изложени са подробно факти относно проведени преглади и констатиране на уврежданията. Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и много страдания.

Възстановяването от получените увреждания не е приключило. Наведени са факти и твърдения за негативно отражение на инцидента и получилите увреждания в психологичен аспект - преди процесното ПТП А. Д. е била в добро здравословно състояние, била е изключително дейна, но след инцидента животът й се променя. За времето на възстановяване, тя е разчитала на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможността да се обслужва самостоятелно, като е чувствала срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Изложени са фактически обстоятелства и за понесени имуществени вреди.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №*****************, със срок на валидност една година, считано от 10.12.2023 г. до 09.12.2024г. Ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр.

София, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 16.02.2024г. По случая е заведена щета №0801001245/2024-01, по която застрахователят не е заплатил обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение в размер на 40 000лв. /след допуснато увеличение на иска в о.с.з на 14.04.25г./, за причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, както и сумата от 330,44лв. за причинените й имуществени вреди, за извършените разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.02.2024г., евентуално от 16.02.2024г., до окончателното изплащане. Фактическите твърдения и заявената претенция се поддържат и с допълнителната искова молба, като, в допълнителната искова молба, се възразява срещу оспорванията, въведени с отговора на исковата молба.

4

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба, както и с представения отговор на допълнителната искова молба, ответникът „ЗАД ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва същата. Не се оспорва фактът на настъпилото ПТП, както и фактът на валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, по причина на което е настъпило ПТП. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди касаят размера на претенцията и те се поддържат под формата на оплаквания и във въззивната жалба. С въззивната жалба се поддържа и своевременно въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като в отговора на исковата молба се твърди, че то се изразява в нарушила нормите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установено в първоинстанционното производство и неспорно в настоящето е наличието на претърпени, вследствие на ПТП от 05.02.2024г., 5 неимуществени вреди от страна на ищцата – телесни увреждания, изразяващи се в счупване на опашната кост; счупване на носните кости; хематом на челото с последвало гнойно възпаление; охлузвания /съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза/. Няма спор, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. „Инфинити КX 56“ с рег. №************* - Д.В.В., както и наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача и причинената вреда. Не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №******************, със срок на валидност една година, считано от 10.12.2023 г. до 09.12.2024г.

При наличието на установени травматични увреждания, посочени погоре, като спорен, на първо място, според предметните предели на въззивната жалба, се очертава въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие получените увреждания.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният 6 характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебномедицинска експертиза.