Решение № 356 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300500186 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора М. В. Г., ЕГН – ********** чрез назначения му по чл. 95 ал. 2 от ГПК процесуален представител адвокат Д. К. Решение № 4 377 от 07.11.2024 г., пост. по гр.д. № 3 270/2024 г. на РС – Пловдив, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато, че въззивникът дължи на въззиваемото дружество – ищец „ ЕВН България Топлофикация „ ЕАД, ЕИК ***** на основание чл. 153 ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 150 ал. 1 от ЗЕ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата 1 202, 88 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за отопление, за битова гореща вода и за отдадена ТЕ от сградната инсталация и за услугата дялово разпределение, която сума дължима за период 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. за обект на потребление - апартамент, находящ се в гр. *****, с ИТН *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2023 г. / датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 от ГПК /, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 121,47 лв. за периода 04.01.2023 г. – 11.12.2023 г. – за които вземания в полза на ищцовото дружество срещу ответника Г. е издадена по ч.гр.д. № 18 364/2023 г. на РС - Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8890/17.12.2023 г..

Жалбоподателят поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка и до неправилно приложение на материалния закон. Настоява се, че ищецът не е доказал да е изправна страна по материалното правоотношение – действително да е доставял твърдяното количество ТЕ в обекта на ответника. Настоява, че исковата сума не е формирана от ищеца – доставчик на услугата, на база действителните показатели на изразходваната в топлоснабдения обект топлинна енергия за отопление и битова гореща 1 вода / БГВ /, както и че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е несъразмерно разпределена между отделните самостоятелни обекти в сградата – етажна собственост, в т.ч. и че не са обективно отразени загубите на ТЕ от абонатната станция, които твърди да са „надписвани „ на сметката за неговото жилище, на която сметка надписвана – според въззивника, и ТЕ, потребявана от собственици на други самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост. Не била установена и формулата за дялово разпределение на ТЕ в етажната собственост. Начисленията били извършени по погрешна методика – тази по отменената от ВАС Наредба № Е – РД – 04 – 1 / 12.03.2020 г..

Начислената ТЕ по максимална нормативна мощност на отопляемото тяло – щранг лирата, е незаконосъобразно и в противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Служебно начислената ТЕ преди подмяната на водомера е завишено и не отговаря на реално изразходваното количество БГВ. Не е спазен нормативно установения механизъм на отчитане на потребената ТЕ при неосигуряване на достъп до имота. Съдът не съобразил, че заключението на СТЕ е основано само на данните, отразени в съставени и представени единствено от ищеца документи и предоставени от него на вещото лице.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че правилно искът е уважен – по изложените в решението на районния съд мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева. Не заявява искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

По делото е безспорно и установено – от приложеното ч.гр.д. № 18 364/2023 г. по описа на РС – Пловдив, че за процесните вземания, формиращи исковата сума за исковия период и на възведените от ищеца основания, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 8890/17.12.2023 г..

В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжникът – ответник по настоящия спор, М. Г. е депозирал възражение да не дължи / бланкетно /, а в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК е предявен от кредиторът - ищец настоящия установителен иск.

По делото е безспорна и установена облигационната връзка между страните по възведеното правоотношение – юридическия факт, на който се основава вземането.

Въззивникът – ответник е собственик на процесния апартамент, същият е топлоснабден, доставчик на топлинната енергия / ТЕ / е ищцовото дружество – лицензиран доставчик на ТЕ, доставяната и ползвана в обекта ТЕ е за отопление, за битова гореща вода / БГВ /, като е начислявана и отдадената ТЕ от сградната инсталация. Т.е. безспорно в настоящото въззивно производство и установено по делото е, въззивникът има качеството на потребител на доставяната от въззиваемото дружество ТЕ и в трите й компонента / чл. 142 ал. 2 от ЗЕ / и дължи нейното заплащане.

От приетото пред първоинстанционния съд заключението на СТЕ е установено, че за исковия период / 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. / , жилищната сграда с адм. адрес ул. ***** е била захранвана посредством абонатна станция, която е била в изправност, функционирала е и е доставяла в сградата ТЕ за отопление и БГВ. Ищцовото дружество коректно е отчислявало количеството ТЕ за технологични разходи, доставяното количество ТЕ е намалявано със загубите ТЕ в абонатната станция. Правилно е приложило методиката за разпределение на ТЕ в сгради – ЕС съгласно действащите за исковия период нормативни актове. Отопляемия обем на апартамента на въззивника е 233 куб. м.. В същия са монтирани 5 отоплителни тела, всяко от което снабдено с индивидуално разпределително устройство / 2

ИРУ / за визуален отчет чрез преносим терминал, ИРУ са технически изправни, отчитането им е извършвано ежемесечно. В апартамента е монтирано също така и 1 бр. водомерно устройство за ползваната БГВ, както и щранг лира – без ИРУ, с мощност 1 320 W - на база която мощност е извършвано начислението досежно този уред. Останалите начисления са извършвани на база показанията на уредите, т.е. на база реалното потребление на ТЕ в апартамента. Изключение е налице досежно БГВ за м. ноември 2022 г. по причина, че за този месец въззивникът е следвало, но не е подменил водомерното си устройство с изтекъл срок на технологична годност / за което уведомен още през м. юни 2022 г. /, поради което за този месец БГВ е начислявана на база нормативно определената по чл. 69 ал. 2 т. 2 от действащата за исковия период Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Вещото лице е посочило общото количество доставена и отчетена ТЕ в самостоятелния обект на въззивника, както и поотделно по компонентите й - за отопление, за БГВ, отдадена от сградната инсталация ТЕ.

Според приетото пред първоинстанционния съд заключението на ССчЕ количеството ТЕ е остойностено от въззиваемото дружество – ищец съгласно утвърдените от КЕВР за исковия период цени на ТЕ, вкл. и таксата за услугата дялово разпределение. Задължението за незаплатената ТЕ възлиза на исковата сума, която не се установява – не се и твърди, да е платена изцяло частично – при лежаща върху въззивника доказателствена тежест.

Изчисленото от вещото лице обезщетение за забава до предявяването на заявлението, считано от датата на всеки падеж е също в размер на исковата сума – 121,47 лева.

Заключенията правилно са кредитирани изцяло. Въззивникът – при лежаща върху него доказателствена тежест не е ангажирал доказателства, опровергащи установеното от СТЕ правилно начисляване на доставената в обекта му ТЕ и нейната стойност, вкл. и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, във вр. с поддържаните от него в жалбата възражения.

Начисленията за ТЕ за отопление и за БГВ в процесния период са на база реалното потребление, след отчитане на показателите на ИРУ и мощността на щранг лирата - без ИРУ. Начислената ТЕ за БГВ за м. ноември 2022 г. е съобразно разп. на чл. 69 ал. 2 т. 2 от действащата за исковия период Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Тоест, няма начисления в хипотеза на неосигурен достъп - съгласно чл. 70 ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването и чл. 25 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на въззиваемото дружество, препращащи към разп. на чл.

70 ал. 4 от казаната наредба. Напълно недоказани са твърденията за „ надписана „ на обекта на въззивника ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е следвало да бъде начислена на собственици на други самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост. Начисляването на ТЕ, отдадена от сградната инсталация се извършва по правилата на т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, след което съгласно т. 6.1.3. от същата Методика количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. Разпоредбата на чл. 6.1.1. от Методиката е приложима за исковия период, макар понастоящем Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. по описа на ВАС - с което същата е отменена, да е влязло в сила – потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. на петчленен състав на ВКС по адм.д. № 85/2024 г., влязло в сила на 25.02.2025 г.. Защото, по аргумент на разп. на чл. 195 ал. 1 от АПК отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие, а съгласно ал. 2 – правните последици, възникнали по времедействието на подзаконов нормативен акт, обявен за нищожен или отменен като унищожаем се уреждат служебно от компетентния орган. Следва да се отбележи още, че отменената разпоредба по т. 6.1.1 от Методиката по чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е идентична с тази по т.6.1.1 към чл. 61 ал. 1 от предходната Наредба № 16 – 334 /06.04.2007 г. за топлоснабдяването / отм. с Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г./.

3

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което се потвърждава.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 4 377 от 07.11.2024 г., пост. по гр.д. № 3 270/2024 г. на РС – Пловдив.

Осъжда М. В. Г., ЕГН – ********** да заплати на „ ЕВН България Топлофикация„ ЕАД, ЕИК ***** юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 / сто / лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4