Определение № 1276 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1276 гр. София, 13.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 5615 от 28.02.2025 г., от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез инсп. М. Т., в която е направено искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 56 от 16.01.2025 г. в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК. Комисията сочи, че определените адвокатски хонорари на процесуалните представители на ответниците надвишават регламентираните с Наредба № 1/2004 г. МРАВ, както и формираната практика след решение по дело С-43 8/22 г. от 25.01.2024 г. на СЕС, фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това поддържа, че комисията не дължи държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗОНПИ по производства за отнемане на незаконно придобито имущество. Моли решението в частта за разноските да бъде изменено, като разноските за адвокатски възнаграждения на ответниците бъдат възложени в тяхна тежест, на основание чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, а опредЕ.та държавна такса да остане в тежест на бюджета, поради нейната недължимост съгласно чл. 84, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК.

Ответниците Г. В. В. и Е. М. – В., чрез представителите си, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, вземат становище за неоснователност на молбата. Молят да се остави без уважение. Считат, че не са налице основания за изменение на решението в частта по разноските, които са съобразени с фактическата е правна сложност на спора и установената практика, на която се позовават.

За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното:

С решение от 08.03.2024 г. по гр. д. № 1872/2021 г. Софийски градски съд, ГО, 11 18 състав, допълнено с определение № 263180 от 08.05.2024 г. по реда на чл. 248 ГПК, е отхвърлил като неоснователни предявените от КОНПИ против Г. В. В. и Е. Н. М. - В. искове за отнемане на имущество в полза на държавата на обща стойност от 798 3 72.

63 лв.

След въззивна жалба на Комисията, с постановеното по настоящето дело Решение № 56 от 16.01.2025 г. на САС, 1-ви с-в по настоящото дело, изцяло е потвърдено решение № 260161 от 08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1872/2021 г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в. Потвърдено е и определение № 263180 от 08.05.2024 г., по реда на чл. 248 ГПК, постановено по същото дело. С решението настоящият състав е осъдил КОННИ да заплати дължимата държавна такса по делото за въззивното производство на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, в размер на 15 967. 44 лв., както и да плати в полза на ответниците разноски за възнаграждение за процесуално представителство пред САС, както следва - сумата от 16 203. 46 лв. в полза на Г. В. В. и сумата в размер на 11 3 00 лв. в полза на Е. М. - В.,

Съдът, като съобрази данните по делото и наведените възражения приема, че молбата на КОННИ за изменение на решението в частта по разноските е неоснователна, поради следното:

При произнасянето си по разноските въззивният състав е съобразил актуалната практика на ВКС при действието на ЗОНПИ (с предходно заглавие ЗПКОНПИ) по въпроса относно дължимостта на държавна такса от КОНПИ при отхвърляне на исковата претенция, евентуално при прекратяване на производството, поради оттегляне на исковата молба/оттегляне на въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), с решението си съдът присъжда държавната такса и разноските в зависимост от изхода на делото. С разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) комисията ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. - при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на цитираната разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор по делото - възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. се възлага в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска, евентуално при прекратяване на производството поради оттегляне на иска. Това следва и от същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект - за ограничаване на неоснователните искания, като това 2 се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент.

Неоснователен е доводът на комисията, че е освободена от заплащане на държавната такса по силата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК. КОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и становището, изразено в решение № 3/08.07.2008 г. по конст. д. № 3/2008 г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ комисията не брани такива интереси, не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти. До отнемане на имуществото с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, то няма публичноправен характер.

На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по ЗОНПИ да попадаше в приложното поле на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, то приложението й би било дерогирано от изричната норма в специалния закон - цитираната по-горе разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото. В заключение следва да се приеме, че въззивникът - ищец КОНПИ дължи заплащане на държавната такса по делото, на основание чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, включително такава при прекратяване на производството, поради оттегляне на част от предявения иск. Справедливото възмездяване на разноски следва да бъде съобразено с изхода на спора. В случая въззивната жалба на КОНПИ е изцяло отхвърлена, поради което настоящият състав е осъдил Комисията да заплати разноски за въззивното производство в размер на 15 967.

44 лв., дължимата държавна такса за въззивното производство. Не е налице основание за изменение на решението в тази част.

Относно дължимостта на заплатените адвокатски възнаграждения в полза на ответниците за въззивното производство, съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, да е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес. При определяне разноските за адвокатски възнаграждения съставът е взел предвид и своевременно направеното възражение за прекомерност, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Определените размери на адвокатски възнаграждения са съобразени с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.

3

МРАВ, действаща в периода. Въззивният състав е отчел и разрешението, дадено в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 43 8/2022 г., в което е прието, че посочените в НМРАВ не обвързват съда, като прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и други. Както е посочено в решението, извършената работа от упълномощените процесуални представители на ответниците обхваща изготвянето на отговори на въззивната жалба на насрещната страна, изготвяне отговори на частна жалба, явяване в съдебно заседание, предоставяне на защита по спор с голям материален интерес и при голям обем на делото - 15 тома, при сериозно засягане на основни права, което прави делото сложно от фактическа и правна страна.

Предвид изложеното в съвкупност съдът намира, че искането по чл. 248 ГПК на КОНПИ, за изменение на решението в частта по разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5615 от 28.02.2025 г., от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за изменение на Решение № 56 от 16.01.2025 г. по в. гр. д. № 1784/2024 г., 1- ви с-в, САС в частта за разноските, по чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4