Определение № 2684 от 14.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2684 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно наказателно дело № 20261100604633 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 НПК.

Образувано е по постъпила жалба с вх. № 203662/25.06.2026 г., подадена от адв. Л.Г. – САК, защитник на Д. Е. Ц., ЕГН **********, срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.06.2026 г., по НОХД № 5106/2026 г., по описа на СРС, НО, 110 състав, с което е изменена на основание чл. 66, ал. 1 НПК изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че адв. Г. се е явила лично в проведеното открито съдебно заседание, като е уведомила първоинстанционния съдебен състав, че по данни на подсъдимия в семейството му е възникнал инцидент, който е препятствал явяването му пред съда на 24.06.2026 г. Посочва се, че в последващ разговор с подсъдимия, последният заявил, че не отговаря на позвънявания от непознати номера, като вече не пребивава на посочения по делото адрес, тъй като е живял под наем, но за сметка на това не е променял постоянния си адрес, където обаче не били правени опити да бъде открит. С оглед това се поддържа, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за изменение на взетата мярка за неотклонение „подписка“ в по-тежка такава, доколкото това действие е следвало да бъде предпоставено от полагането от страна на съда на усилия за установяване на настоящия и постоянния адрес на подсъдимия и за призоваването му от същите. Допълва се, че за неявяването на Д. Е. Ц. е налице уважителна причина, за която първоинстанционният съд е бил надлежно уведомен в проведеното открито съдебно заседание. Посочва се, че престъплението, за извършването на което е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Ц., не е тежко, тъй като за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода.

Отделно от това, лицето винаги се е явявало пред компетентните органи на досъдебната фаза на производството, като не е ставало причина за забавяне на същото. На следващо място се излагат доводи, че дори и обективно да се налага изменение на изпълняваната мярка за неотклонение, то липсва основание спрямо подсъдимия да бъде взета най-тежката предвидена в процесуалния закон мярка за неотклонение „задържане под стража“. Поддържа се, че и по-лека мярка би изпълнила целта на закона, като съдът не е съобразил степента на обществена опасност на престъплението, възрастта и други данни от значение за личността 1 на подсъдимия. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно упълномощения защитник на подсъдимия. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

С постановление на СРП, предявено на подсъдимия на 11.03.2026 г., Д. Е. Ц. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1138/2022 г., по описа на СДВР, пр. пр. № 18423/2022 г., по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Със същото постановление по отношение на привлеченото като обвиняем лице е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Производството по НОХД № 5106/2026 г., по описа на СРС, НО, 110 състав, е образувано по внесен от СРП на 07.04.2026 г. обвинителен акт срещу Д. Е. Ц. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

С разпореждане от 21.04.2026 г. на СРС, НО, 110 състав, е насрочено първо открито съдебно заседание за 24.06.2026 г., като е разпоредено и призоваване на страните. В проведеното на посочената дата открито разпоредително заседание Д. Е. Ц. не се е явил.

Първоинстанционният съд е намерил, че предвид нередовното призоваване на подсъдимия, ход на делото в откритото съдебно заседание не следва да бъде даван, като изпълняваната по отношение на Ц. мярка за неотклонение „подписка“ е изменена в „задържане под стража“ на основание чл. 66, ал. 1 НПК. Разпоредено е след задържане подсъдимият да се приведе в затвора в гр. София, откъдето да се призове за следващото открито съдебно заседание, което е насрочено за 15.07.2026 г.

В обжалваното протоколно определение от проведеното на 24.06.2026 г. открито съдебно заседание съдът е намерил, че са налице основанията на чл. 66 НПК за изменение на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“, доколкото е счел, че нередовното призоваване на подсъдимия се дължи на обстоятелството, че същият е напуснал адреса, на който е съобщил, че пребивава в хода на досъдебното производство, без да уведоми за това съда. Съставът на районния съд е приел, че не се установяват уважителни причини за неявяването на подсъдимия, въпреки изявлението на неговия защитник за настъпил инцидент в семейството, доколкото липсват доказателства в този смисъл. По отношение на вида на взетата мярка за неотклонение първоинстанционният съд е посочил, че същата ще обезпечи в най-пълна степен необходимостта от участие на подсъдимия в производството, предвид и задължителния характер на същото, както и разглеждането на делото в разумен срок.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Предвидените в процесуалния закон мерки за неотклонение представляват по естеството си мерки за процесуална принуда, чиято цел, съгласно разпоредбата на чл. 57 НПК, е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. В този смисъл, определянето на мярка за неотклонение, която да се търпи от подсъдимия, е и способ за осигуряване нормалното протичане на наказателното производство и приключването му в разумни срокове. Мярка за неотклонение може да бъде взета първоначално или вече взетата мярка да бъде заменена с по-тежка, като санкция за неизпълнение на изискуемото от обвиняемия, респ. подсъдимия, процесуално поведение, съобразно чл. 66 НПК. В ал. 1 на посочената разпоредба са регламентирани три хипотези, като установяването на всяка една от тях представлява самостоятелно основание за изменение на вече взетата мярка за неотклонение или за определяне на първоначална такава, а именно: когато обвиняемият не се яви пред 2 съответния орган без уважителни причини, когато промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или когато наруши взетата мярка за неотклонение. В настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че действията на подсъдимия попадат във втората хипотеза, което е обосновало и изменението на мярката в по-тежка.

За да може първоинстанционният съд да измени наложената на предаденото на съд лице мярка за неотклонение, следва да са налице в кумулативност следните предпоставки: подсъдимият да не се е явил в заседание, за което явяването му е било задължително, като същият да е променил местоживеенето си без да е уведомил съда за това. Основният въпрос, подлежащ на преценка в производство, протичащо по този ред, е дали подсъдимият проявява в действителност недобросъвестно процесуално поведение, което цели да препятства наказателното производство и приключването му в разумен срок, респективно дали осъществява опити да се укрие, или са налице обективни причини, довели до неизпълнение на задълженията му.

По делото безспорно се установява, че подсъдимият не се е явил в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 24.06.2026 г., за което не е бил редовно призован. Подсъдимият Д. Е. Ц. е предаден на съд по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т.

7 НК, тъй като за него е предвидено наказание "лишаване от свобода" до шест години, като твърденията на адв. Г. в обратен смисъл се явяват неоснователни. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 НПК, респективно неявяването му без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за неотклонение или изменение на изпълняваната такава - чл. 66, ал. 1 НПК.

Въпреки, че в протоколното определение, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, районният съд не е обсъдил този въпрос, въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК, че събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен в своята съвкупност, е достатъчен на този етап от неговото развитие да обоснове наличието на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия Д. Е. Ц. към извършване на инкриминираното деяние, наказуемо с „лишаване от свобода“, като счита за ненужно същият да бъде подлаган на обстоен анализ предвид спецификите на настоящото производство и действащата спрямо лицето презумпция за невиновност. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство се намира в своя начален етап – проведено е едно открито съдебно заседание, в рамките на което не е даден хода на разпоредителното заседание и тепърва ще бъдат предприемани действия по събиране на доказателства пред съда.

На следващо място, според чл. 60, ал. 1 НПК мярката за неотклонение „подписка“ се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. В случая се установява, че подсъдимият е посочил като актуален свой адрес по местоживеене пред органите на досъдебното производство такъв на територията на гр. София, ул. „********, като не са налице данни за последваща промяна, за която компетентните органи, в това число и съдът, да са били уведомени. В изпратената до лицето призовка за откритото съдебно заседание на 24.06.2026 г. (л. 20 гръб от делото пред СРС) на посочения адрес връчителят е отбелязал, че по данни на собственик от адреса Ю.М., подсъдимият е напуснал същия преди една година. Отбелязаната дата на удостоверяване на тези данни е 13.05.2026 г.

Не съответстват на фактите и доказателствата по делото твърденията, изложени в жалбата от адв. Г., че първоинстанционният съд не е положил усилия да установи и да призове подсъдимия на други вписани адреси. На л. 21 от първоинстанционното производство се намира справка за постоянен и настоящ адрес на Д. Ц., от която се установява, че настоящият му адрес е в гр. София, ул. „********, а постоянният – в с.

3

Новоселци, ул. „********. Върху посочената справка е налице отбелязване, че лицето е търсено и на известния по делото телефонен номер, като никой не е отговорил на позвъняванията. Съдът намира за неоснователни и твърденията, изложени в жалбата, че районният съд не е направил опит да призове подсъдимия на постоянния му адрес в с.

Новоселци, който не е променян. Това е така, предвид обстоятелството, че на л. 30 от делото пред СРС е налице върната в цялост призовка до Д. Ц., която е изпратена на адрес с.

Новоселци, ул. „********, но в същата е отбелязано, че лицето не живее на територията на с. Новоселци, а по данни на съседи е в друг град.

Действително, в протокола от проведеното на 24.06.2026 г. е отбелязано изявлението на защитника на подсъдимия, че последният не се явява поради възникнал инцидент в семейството му. Последното твърдение обаче не е подкрепено с доказателства, от които да се обосновава наличието на уважителна причина за неявяването на Д. Ц. пред съда. Следва да се посочи, че такива не са представени и с депозираната от адв. Г. частна жалба пред въззивния съд. Предвид нередовното призоваване на подсъдимия обаче, субективните причини за неявяването му могат да служат единствено за оценка на общото проявено от негова страна процесуално поведение в хода на делото.