Решение № 360 от 17.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Плевен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20264430100022 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.99 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-*** с ЕИК *** против Ш. И. М. с ЕГН **********.

Излага се, че процесните вземания били прехвърлени в полза на ищеца от цедента "Ай Тръст" ЕООД. Същите възникнали при следните обстоятелства: На 21.12.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД като кредитодател и ответника Ш. И. М. като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с № ***, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между "Ай Тръст" ЕООД и Ш. И. М. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст" ЕООД и „Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря 1 солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ***.

Твърди се още, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник

„Ай Тръст“ ЕООД.

Заемополучателят обаче не възстановил на поръчителя платената от последния сума по договора за заем. Непогасените задължения включвали 4469,10 лв. - платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № *** и 1078,62 лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.07.2024 г. до 27.02.2025 г., дължима по същия договор за потребителски кредит № ***.

Твърди се още, че на 21.2.2025 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/ *** от 27.2.2025 г. било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента. Навеждат се доводи, че в случай, че това уведомление не се счете за връчено преди завеждане на исковата молба, следва да се приеме за връчено като приложение нея.

Излага се, че цедираните в полза на ищеца вземания били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и съответно била издадена заповед за изпълнение за тях в производството по ч.гр.д.№1041/2025г. по описа на ***, но срещу същата постъпило писмено възражение от длъжника.

С изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 4469,10 лв. - платена главница от „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № ***;

1078,62 лв. - възнаградителна лихва за периода от 31.7.2024 г. до 27.2.2025 г., дължима по същия договор за потребителски кредит № *** и 614,37 лв. обезщетение за забава за периода от 01.08.2024 г. до датата на подаване на 2 заявлението в съда.

Ответникът Ш. М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите петенции. Твърди, че е извършвал плащания по процесния договор за кредит. Релевира възражения по клаузите, свързани с договора за поръчителство и моли съда да извърши преценка относно тяхната действителност

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Исковете срещу ответника Ш. И. М. са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

№1041/2025г. по описа на ***, поради което се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

Установява се от представения препис на Договор за потребителски кредит №*** от 21.12.2023г. и общи условия към него, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника Ш. И. М., в качеството на кредитополучател, че по силата на това съглашение кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 000лв.

Видно е от писменото съглашение, че страните по него са уговорили лихвен процент по кредита в размер на 40.00%.

Установява се също така, че страните са уговорили срок на връщане на кредита на 24 месечни вноски за периода от 31.01.2024г. до 31.12.2025г. при посочени размер, падеж и елементи на вноската в погасителния план – включващи част от главница и от възнаградителна лихва.

Видно е още, че в разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора е регламентирано, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: 1.да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване заявлението или 2.да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В тази хипотеза е предвиден срок от 24 часа 3 за одобрение на заявлението.

Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение.

Видно е от приложеното копие на договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2023г. между „Ай тръст“ ЕООД като поръчител и ответника Ш. М. като потребител, че соченото дружество е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, възникнали съгласно процесния договор за кредит. За потребителя е обективирано в договора задължение за плащане на възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 4775,35 лв., платимо на вноски по погасителен план с дати на падеж на всяка вноска идентични с датите на падеж по сключения Договор за потребителски кредит.

От приложения препис на договор за поръчителство от 21.12.2023г., сключен от кредитодателя „Кредисимо” с „Ай тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител е видно, че поръчителя е приел да отговаря спрямо кредитора солидарно с длъжника Ш. М. по обсъдения по-горе договор за кредит.

Установява се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 01.02.2022г. и Анекс към него от 17.11.2022г., подписани между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД от една страна като цеденти и ищеца „Агенция за събиране на вземания от друга като цесионер, че заемодателя и поръчителя са прехвърлили на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД вземанията, произтичащи от процесните договори за потребителски кредит и поръчителство. Представено е и писмено потвърждение от цедентите за извършената цесия.

От представените преписи на пълномощни, изходящи от „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст” ЕООД, се установява, че сочените дружества са упълномощили цесионера „Агенция за събиране на вземания” да уведоми от името на цедентите всички длъжници по вземания, които са били цедирани с договора от 01.02.2022г.

Видно е от приложения препис на уведомително писмо №УПЦ-С-КРСАТ/*** от 18.11.2025г., изходящо от цедентите, че е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия. Не са представени 4 доказателства за връчването му на ответника преди иницииране на настоящото производство, но същото е връчено като приожение към исковата молба, който факт следва да се съобрази по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.

От представените счетоводни справки се установява, че ответника Ш.

М. е заплатил на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД суми в общ размер на 1183,54 евро за периода от 01.02.2024г. до 10.05.2024г. Видно е, че част от тях – в общ размер на 576,11 евро са били администрирани към поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на задължението за възнаграждение по Договора за поръчителство, а останалата част – в общ размер на 607,43евро са били осчетоводени за погасяване на задължения по Договора за кредит- 271,44 евро за погасяване на главница, 327,66 евро за лихва, 0,56 евро за лихва за забава и 7,67 евро за административни такси.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало облигационно правоотношение между ответника Ш. М., в качеството на заемател и „Кредисимо” ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях Договор за потребителски кредит №*** от 21.12.2023г.

Съдът приема, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 5 000лв. (2556,46евро), с оглед липсата на спор относно този факт. При това в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.

Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи по сключените от потребителя Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на поръчителство. При претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и трайната съдебна практика).

Съдът намира на първо място, че процесния Договор за потребителски 5 кредит №*** от 21.12.2023г. е изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. недействителен, поради неспазване

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от потребителя с ответника АЙ ТРЪСТ, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (чл.8, ал.5). Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита сочи на липса на доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам 6 платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е разсрочено на месечни вноски с дати на падеж идентични с тези на задълженията по кредитните вноски.