Решение № 160 от 02.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Севлиево, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20244230100035 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявен е иск на основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 56, ал. 1 от Семейния кодекс (СК).

Делото е образувано по искова молба от В. М. К. срещу Х. Т. К..

В исковата молба ищцата твърди, че страните са съпрузи от 16.08.1981 г. и от брака си имат две пълнолетни деца. Счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен по изложените в молбата факти и обстоятелства и моли съда да го прекрати, като иска от съда да постанови ползването на семейното жилище, което е собственост на ищцата.

В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа така подадената искова молба, като иска съдът да се произнесе и по въпроса за вината.

В законния месечен срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва подадения иск и не съгласен бракът да бъде прекратен, като се излагат доводи, че в случай на прекратяване на брака ползването на семейното жилище да се предостави за ползване и от двамата съпрузи, както и съдът да се произнесе по въпроса за вината.

В съдебното заседание ответникът поддържа представения отговор на исковата молба.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Ищцата В. М. К. и ответникът Х. Т. К. са сключили граждански брак на 16.08.1981 г., видно удостоверение за граждански брак ***********, издадено на 16.08.1981 г. от Общински Народен съвет - Севлиево, което 1 удостоверение е издадено въз основа на акт № 123.

От брака си съпрузите имат две пълнолетни деца. В тази връзка следва да се отбележи, че по настоящото дело съдът не следва да се произнася по небрачните искове, а именно: упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, лични отношения и издръжка, тъй като страните нямат родени деца, които не са навършили пълнолетие.

От показанията на свидетелката В.Х.С. /дъщеря на страните/ се установява, че не съществува разбирателство между страните, като между тях имало много конфликти и скандали, като се сочи, че голямата част от скандалите са предизвикани от ответника. Свидетелката сочи, че е имало физическа агресия от страна на ответника към ищцата. Дават се показания, че страните живеят под един покрив, но не общуват.

Свидетелката посочва, че ответникът не е оказал необходимата подкрепа на ищцата при грижите за нейния баща, който починал бързо след тежка болест. Свидетелката сочи още, че майка й /ищцата/ е прекратила комуникация с ответника след като е имало скандал между ответника и внучката на страните, като се посочва, че ответникът е бил в Лондон около месец, за да гледа внучка си.

От показанията на свидетелката Д. Х.ва Т.а /дъщеря на страните/ се установява, че няма спомен спомени за нормални, семейни отношения, като сочи, че почти винаги тя и сестра й /свидетелката В.Х.С./ са живели в нездравословна среда, изпълнена със скандали и обиди. Свидетелката сочи, че положението между родителите й не е добро, отношенията им са много зле и не се разбират изобщо – свидетелката излага данни, че ищцата е подложена на психически тормоз от години, както и че ответникът й повишава тон, използва думи, които не са красиви, в присъствие на децата му, внучките му.

Свидетелката посочва, че е била свидетел на физическа агресия от ответника към ищцата, включително сочи, че миналото лято /лятото на 2023 г./ ответникът е блъснал ищцата.

Свидетелката сочи още, че страните живеят заедно, но нямат отношения - те живеят като обикновени съквартиранти. Жилището е двустайно, с две спални, хол, кухня, едно санитарно помещение и един общ вход, ключ имат и двамата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите и при преценката им по реда на чл. 172 ГПК намира същите за последователни, логични и основани на лични и непосредствени впечатления и взаимнодопълващи се.

Съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Касае се за брак, който съществува формално вече години и не е полезен за страните и обществото.

При съвкупната преценка на доказателствата се установява, че взаимоотношенията на страните са влошени от години, което е довело до пълно и трайно отчуждение. Не съществува никаква възможност за 2 стабилизиране на брака. Следва да се отбележи, че само подаването на исковата молба и ясното заявяване от страна на ищцата, че иска прекратяване на брака, е индиция за неговото дълбоко и непоправимо разстройство и следва същият да бъде прекратен.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено и от двете страни, поради което и следва съдът да изследва въпроса за вината.

От показанията на допуснатите свидетели се установи, че причината за прекратяване на отношенията между двамата съпрузи е агресивното поведение на ответника и обстоятелството, че многократно е подлагал ищцата на психически тормоз, както и че й е посягал физически. Изложеното мотивира съда да приеме, поведението и на ответника е довело до разкъсването на семейната общност. Липсата на уважение от страна на ответника и агресията му към ищцата са направили брачната връзка несъответстваща на закона и морала, което разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

Отношението на ответника не съответства на правните принципи, установени в Семейния кодекс. По изложените съображения развод следва да се допусне при вина на ответника, тъй като се установи, че необратимото разпадане на брачната връзка се дължи на неговото поведение.

В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище е изявила ищцата, като в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че иска предоставянето на ползването на семейното жилище да се присъди и на двамата, а в хода на устните състезания същият заяви, че има друго жилище, в което може да живее, като по делото не е спорно, че семейното жилище на страните е собственост на ищцата. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК). Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по делото се установява, че ищцата няма друго жилище, за разлика от ответника, а съгласно свидетелските показания, жилището има един санитарен възел и един вход, поради което не може да се възложи за ползване от двамата съпрузи. Във връзка с гореизложеното семейното жилище следва да се предостави за ползване на съпругата.

При сключване на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – К.. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 от СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази 3 фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име. С оглед гореизложеното и на основание чл. 326 от ГПК, вр. чл. 53 от СК, както и липсата на волеизявление от страна на съпругата за промяна на фамилното име, то след прекратяване на брака ответницата ще носи брачното си фамилно име – К..

Окончателната държавна такса съдът определя на 50 лева и тъй като при предявяване на иска е внесена от ищеца първоначална д.т. от 25 лева ответникът ще бъде осъдена да заплати допълнителна д.т.в размер на 25 лева.

На осн.чл. 329, ал. 1 ГПК разноските следва да се възложат на ответника в производството. Съгласно представения списък с разноски представен от процесуалния представител на ищцата, ответникът следва да й заплати разноски в размер на 1225 лева, от които 1200 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева - платена държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен на 16.08.1981 г., съгласно удостоверение за граждански брак ***********, издадено на 16.08.1981 г. от Общински Народен съвет - Севлиево, което удостоверение е издадено въз основа на акт № ** между В. М. К., с ЕГН **********, и Х. Т. К. , с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ***********, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има МЪЖЪТ.

ПРЕДОСТАВЯ на В. М. К., с ЕГН **********, ползването на семейното жилище, находящо с в гр. Севлиево, гр. ***********.

Занапред жената ще носи брачната си фамилия К..

ОСЪЖДА Х. Т. К., с ЕГН **********, да заплати на В. М. К., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Х. Т. К. , с ЕГН **********, да заплати по сметката на Районен съд - Севлиево държавна такса, в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 от ГПК.

Препис-извлечение от решението да се изпрати на бюро „Съдимост“ при Районен съд – Севлиево.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4