Решение № 230 от 07.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000095 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №506/19.ХІІ.2023год. постановено по т.д.

№128/2023год. Пловдивският окръжен съд, ІІ състав, е осъдил „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати на Ф. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на телесните увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 17.V.2022год., на път І-8, при км. 218, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.VІ.2022год.- датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното и изплащане, ведно със сумата 1 230лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение по повод телесните увреждания, причинени при ПТП на 17.V.2022год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.ІІІ.2023год. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 900лв., които суми могат да се изплатят по банковата сметка на ищцата в „Б. Д.“ АД с IBAN: BG**** **************.

1

Осъдил е „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, ДТ в размер на 1 650лв..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№446/5.І.2024год. е подадена от

„Д. З.“ АД гр.София, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт В. Т. против решение №506/19.ХІІ.2023год. по т.д.№128/2023год. на Пловдивският окръжен съд, ІІ състав, с оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост, тъй като изводите на съда не кореспондират изцяло на събраните по делото доказателства, които са тълкувани избирателно.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно и едностранно е ценил част от събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е разгледал в нужната пълнота възраженията на ответното застрахователно дружество срещу основателността на претенциите в цялост. В резултат на това е постановено погрешно решение относно основателността на исковете в така уважените размери. Първоинстанционният съд е основал изводите си само на заключението на КСМАТЕ относно настъпилото застрахователно събитие /ПТП/ и неговия механизъм. Не е уважил направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е спазвала безопасна дистанция, както повелява законът и при рязкото спиране на МПС пред нея, обусловено от настъпилото ПТП с насрещно движещо се МПС, е настъпил удар между управляваното от ищцата МПС и насрещно движещото се МПС. Ищцата е управлявала МПС и с несъобразена с пътните условия скорост и без да е поставила обезопасителен колан. Жалбоподателят счита, че тези възражения на ответника са неправилно отхвърлени от първоинстанционния съд. Определеният размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е в завишен размер в противоречие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Не е доказана безспорно и причинна връзка между телесните увреждания на ищцата и настъпилото ПТП. Не са доказани по безспорен начин и болките и страданията, претърпени от ищцата вследствие на телесните увреждания, и периода на възстановяването и. Ето защо жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС- Пловдив, като незаконосъобразно и необосновано, като въззивният съд постанови ново решение, с което отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, и му присъди 2 направените разноски включително за юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА Ф. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., чрез пълномощника и адв. Р. М., оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно, като и присъди направените разноски пред въззивната инстанция, и адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищцата пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищцата Ф. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. М. № *, област П., искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК *********, с искане да и заплати обезщетение в размер на 40 000лв. за 3 претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на получените при ПТП на 17.V.2022год. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция- 27.VІ.2022год. до окончателното и изплащане и сумата 1 230лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение по повод получените телесни увреждания при ПТП на 17.V.2022год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-6.ІІІ.2023год. до окончателното и изплащане, ведно с разноските направени по делото.

Спорно по делото е наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Д. З.“ АД гр.София по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в претендираните от ищцата и уважени от първоинстанционния съд размери.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф. М.“ с рег.№*********, управляван от Г. Н. Д. ЕГН **********, към датата на настъпване на процесното ПТП- 17.V.2022год., при ответното застрахователно дружество „Д. З.“ АД гр.София, ЕИК ********* по застрахователна полица №BG/*********, валидна от 9.ХІ.2021год. до 8.ХІ.2022год..

4

В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, пострадалата Ф.

К. Д., ЕГН ********** е предявила застрахователна претенция, с молба вх.

№310В016367/27.VІ.2022год. в ответното застрахователно дружество. Но в законоустановения срок по КЗ, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение на Ф. Д. за причинените и вреди. Ето защо за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, в резултат на причинените и телесни увреждания при процесното ПТП.

За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие, обстоятелства, които обосновават определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите, за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно правилото, установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже и претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние на деликвента. А в тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищеца е допринесло за настъпването на вредите, т.е. да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца Ф. Д..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на комплексната СМАТЕ, безспорно по делото е установено, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.

Страните не спорят, че на 17.V.2022год., на път І - 8, при км.

218, е настъпило ПТП с участници: лек автомобил марка „Ф. м. М.“ с рег.

№*********, управляван от Г. Н. Д. ЕГН **********, лек автомобил марка „Т.“ модел „К.“ с рег. №********, управляван от Д. С. К., ЕГН ********** и лек автомобил марка „М.“ модел „Ц. ******“ с рег.№**********, управляван от ищцата Ф. К. Д., ЕГН ********** /установява се от представения като доказателство по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №************год., издаден от РУ на МВР- Т., при ОД на МВР- Пловдив и 5 протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум към него от ДП№52/2022год. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВРПловдив/. За установяване механизма на процесното ПТП, както и на вида и характера на претърпените от ищцата телесни увреждания и причинноследствената връзка между процесното ПТП и съответните травматични увреждания, по делото са събрани гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите И. С. и Д. К., които са преки очевидци на произшествието, и заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, изготвена от вещите лица инж. Т. П. и д-р Е. Б..

Съгласно заключението на КСМАТЕ най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: лекият автомобил „Т. К.” с рег.№********, управляван от Д. С. К., се е движел в посока от запад на изток по път ****** между гр.Пловдив и гр. П. със скорост 82км/ч.. В същия момент лекият автомобил „Ф. М.” с рег.

№*********, управляван от Г. Н. Д. се е движел срещу лек автомобил „Т. К.” в посока от изток на запад по същият път ****** между гр.Пловдив и гр.П., със скорост 88км/ч.. Зад лекия автомобил „Т. К.”, в посока от запад на изток се е движил лек автомобил „М. * ***“ с рег.№**********, управляван от Ф.