Решение № 933 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100507658 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 184/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 13037/2023 г. на Софийски районен съд, 71 състав, съдът е признал за установено, че на основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ Д. Н. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 6768,91 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 1073,27 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. – 21.09.2022 г., както и сумата от 38,47 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55077/2022 г. на СРС, 71 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 6768,91 лева до пълния предявен размер от 7273,53 лева и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. Отхвърлил е и исковете по чл.

422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната енергия за разликата над сумата от 1073,27 лева до пълния предявен размер от 1167,56 лева, както и за обезщетение за забава върху цената на услугата за дялово разпределение в размер на 8,17 лева, начислено за периода 31.10.2019 г. – 21.09.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55077/2022 г. на СРС, 71 състав.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил Д. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 714,69 лева, 1 представляващи разноски за първоинстанционното исково производство, както и сумата от 204,03 лева, представляващи разноски за заповедното производство.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **********, да заплати на адв. С. П., с адрес на кантората в гр. София, ул. „********, сумата от 28,60 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ответника Д. Н. Н., ЕГН **********, в първоинстанционното производство, както и сумата от 3,57 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на длъжника Д. Н. Н., ЕГН **********, в заповедното производство.

Решението е постановено при участието но третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК 130036512.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Н. Н.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.

Поддържа се, че от приетата по делото експертиза е видно, че топлинната енергия е изчислена при условията на неосигурен достъп. Сочи се, че според чл. 51 от общите условия клиентът е длъжен да осигури достъп за отчет на средствата за търговско измерване, но продавачът трябва да постави уведомление за предоставяне на достъп не по-малко от 3 работни дена по-рано. Твърди се, че такова уведомление не е постъпвало, а и не са съставени протоколи за неосигурен достъп. В тази връзка се поддържа, че топлинната енергия е изчислена в нарушение на нормативните изисквания. Твърди се, че ищецът не е изпълнил свои основни задължения според общите условия. Поддържа се, че възражение в този смисъл е направено с отговора на исковата молба, но не е обсъдено от СРС. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с доказателствата по делото и трайната съдебна практика. Моли се да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.

Първоинстанционното решение обаче е частично недопустимо. Аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 415, ал. 4 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, се предявяват в едномесечен срок от поучаване на указанията на съда за това. Ако срокът не се спази, заповедта за 2 изпълнение се обезсилва.

В случая в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена срещу Д. Н. Н. заповед за изпълнение и за сумата от 1167,56, представляващи мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. – 21.09.2022 г., начислена върху цената на топлинната енергия.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

Във връзка с това на 15.02.2023 г. е получено от „Топлофикация София“ ЕАД съобщение, с което на дружеството е указано, че може да предяви установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.

На 13.03.2023 г. е постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е претендирано, наред с другото, да се признае за установено, че Д. Н. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1167,56 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 21.09.2022 г., начислена върху цената на доставената топлинна енергия.

Първоинстанционният съд неправилно е указал с Разпореждане № 100791/15.08.2023 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД да уточни дали началният период на иска за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия е 15.06.2020 г. или 15.09.2020 г. Съдът не може да дава подобни указания, респ. не може да разглежда уточнения на установителните искове по чл. 422 ГПК, свързани с увеличаване на периода или размера на вземането, направени след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Предвид изложеното първоинстанционното решение подлежи на обезсилване в частта, в която е признато за установено, че Д. Н. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за периода 15.06.2020 г. – 14.09.2020 г. В тази част производството по делото следва да се прекрати.

В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Установява се от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.10.1985 г., че Н.Д. Н. и Е.Г. Н.а са придобили собствеността върху ап. № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ********

От представените удостоверения за наследници на Н.Д. Н., починал на 23.03.2005 г. и Е.Г. Н.а, починала на 05.12.2021 г., се установява, че техен единствен наследник по закон е синът им Д. Н. Н..

По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя. Наследникът придобива както правата, така и задълженията, включени в наследствената маса.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че Д. Н. Н. е титуляр на правото на собственост върху процесния ап. № 9, находящ се в гр. София, ж.к. ******** По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да се е отказал от наследството на родителите си, респ. да се е разпоредил с имота преди исковия период.

Несъмнено се установява от приетата техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Д. Н. Н. е имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на 3

ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите.

От заключението по делото е видно, че за процесния имот са начислени служебно поради неосигурен достъп топлинна енергия за отопление на имота на база инсталирана мощност на отоплителните уреди и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база двама потребители при норма на разход от 140 л. на един потребител за денонощие. Реалната топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване, доставена до процесния имот през исковия период, според вещото лице не може да бъде установена към настоящия момент.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от общите условия клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за отчитане на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинна енергия. Отсъствието на клиента от имота не го освобождава от изпълнението на посоченото задължение, доколкото същият може да осигури трето лице, чрез което да предостави достъп за отчитане на измервателните уреди.

За изпълнение на горното задължение съгласно чл. 52, ал. 3 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД следва да се постави в жилищната сграда писмено уведомление не по-малко от три работни дена преди датата за отчет. В уведомлението трябва да се уточни интервалът от време, в който ще се извършва отчетът – преди или след обяд. По арг. от чл. 13, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД неосигуряването на достъп за отчет се документира с протокол, който се подписва от избран за това етажен собственик от топлоснабдената сграда.

В случая по делото не са представени нито от „Топлофикация София” ЕАД, нито от третото лице помагач „Техем Сървисис” ЕООД уведомления за предстоящ отчет и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите за индивидуално измерване в процесния имот. Още в отговора на исковата молба е направено от ответника Д. Н. Н. възражение, че по делото липсват уведомления и протоколи за липса на достъп до процесния имот. Такива документи не са били представени и на вещото лице, изготвило техническата експертиза в първоинстанционното производство. Следователно в случая не е доказано от страна на „Топлофикация София“ ЕАД, че са съществували предпоставките за това служебно да се начисли за процесния имот топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. След като не е доказано от ищеца количеството на доставена до имота топлинна енергия за процесния период, ответникът не дължи служебно начислените му суми за топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване.